ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД;

СПОМЕНЪТ И ИСУС ;

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ / СПОМЕНИ ЗА ИСУС

Какъв е случаят с Исус? Как го помнят?

Може би няма нито една историческа личност, която различни хора (и различни групи от хора) да помнят по толкова различни начини днес.

През 2013 година книжният пазар се попълни с нова ярка книга. Тази книга, посветена на Исус, дори оглави списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“. Тя беше написана не от специалист по Новия завет, а от социолога на религиите Реза Аслан, професор по писателско майсторство в Калифорнийския университет в Ривърсайд. В това любопитно произведение под заглавие „Зилот“ (издадено ва български език от издателство „Сиела“ – бел. П. Н.) Исус е представен не като добрия и миролюбиво-кротък пастир от църковните витражи, а като еврейски учител, който ревнувал горещо за своя народ и желаел Израил да получи отново земята, която му се полага по право. Между другото Обетованата земя се намирала в ръцете на презрените римляни. Исус смятал, че е нужно да се вземе в ръцете оръжие и да се прогонят римските окупатори. И не само смятал: в това била главната му вест. А по-късно учениците му представили неговото учение иначе: уж учел „да се обича врага“ и „да се обръща другата буза“. Но истинският Исус бил зилот и привърженик на революцията.

Аслан не е първият, който „помни“ Исус по този начин. Както ще видим в следващата глава, подобни теории са се изказвали още през 70-години на XVIII век (макар че Аслан не споменава своите предшественици). Но, между другото, от всичките произведения за Исус, написани в тази насока, книгата на Аслан е най-популярната. Разбира се, той засегна религиозните чувства на много читатели. Други обаче сметнаха хипотезата му за убедителна. Те ще запомнят Исус така.

Няколко месеца преди опусът на Аслан да попадне в списъка на бестселърите, излезе друга книга за Исус. Тя беше написана от звездата на Fox News Бил О’Рейли (заедно с Мартин Дюгард). О’Рейли е още по-малко специалист по Новия завет от Аслан. Но неговият възглед за основателя на християнството получи даже по-голяма – наистина страхотна – популярност. През 2013 година книгата стана първи бестселър в жанра нон фикшън и от нея се разпродадоха милиони екземпляри. Там Исус прилича отчасти на Исус у Аслан: той е човек, който не търпи окупацията на Обетованата земя от римляните. Защото чуждоземците нямат право да властват над Израил. Исус, според О’Рейли, бил особено огорчен, че народът на Израил трябва да плаща данъци на римляните. Исус смятал за безобразие политическия диктат от страна на далечната държава и прекомерните фискални изисквания. Той искал да се намалят данъците и контрола от страна на властите.

Не е удивително, че този образ на Исус допадна на мнозина. Защото споменът за него няма само историческо значение. Тук всичко е актуално. Миналото не идва при нас в спомените: нашите спомени за миналото винаги се определят от възгледите за настоящето.

Има и противоположна гледна точка за Исус. Някои видни библеисти – като представителите на либералната политическа традиция – виждат в Исус привърженик на либерални политически ценности. И това не е удивително. Някои от най-добрите съвременни специалисти по въпроса за Исус са израснали през 60-те години на миналия век. И ето че техният Исус е съзвучен с тенденциите, които са били популярни тогава (а и сега намират отзвуци в средата на либералните учени). Някои изследователи смятат, че Исус е призовавал за отричане от материалните блага, а за грижа за духовните, за отричане от лично имущество. Учениците не трябвало да имат лична собственост, трябвало да споделят всичко и да живеят обикновено. При такава трактовка Исус изглежда противник на трупането на богатства и едва ли не протомарксист: като минимум – рязък опонент на капиталистическата система, на стремежа към обогатяване и на събирането на собственост.

Други говорят за важната роля на жените в живота на Исус: и не само за значимите евангелски персонажи (Мария, майката на Исус, или Мария Магдалина), но и на други, често непосочени като имена. Тези жени се появяват на сцената в знакови моменти. Исус общува спокойно с тях, открива им себе си, докосва ги пред другите хора, допуска ги без полова дискриминация сред своите ученици. Те му били верни до края: дори когато мъжете, негови ученици, го предали и го напуснали, отричайки се от него. Тези жени го разбрали истински, защото Исус се застъпвал за освобождаването им от тежките вериги на патриархалното общество. При тази конструкция Исус „е помнен“ като протофеминист и предтеча на съвременните възгледи за еманципирането на жените.

Много изследователи „помнят“ Исус и като апокалиптичен пророк: Исус предсказвал близкия край на света и скорошната намеса на Бога в човешката история, която трябва да сложи край на разврата на злите сили на земята, на бездната от болка и на нещастията и страданията. Исус смятал, че този решаващ момент ще настъпи съвсем скоро, още по време на неговото поколение. Бог ще изпрати на земята космически съдия, който ще унищожи всичко, което противостои на него и на неговите замисли, а също така ще установи земно царство: царство без войни и омраза, без природни катастрофи и насилие, без грехове и смърт. Към тази гледна точка се придържах и аз, когато работех над докторската си дисертация в началото на 80-те години на миналия век. Но случайно ли е това съвпадение, че дадената хипотеза получи особена популярност сред учените през ядрената епоха, когато над света надвисна опасността от унищожение?

Всички тези хипотези – и останалите, които не разглеждаме тук – имат едни или други преимущества. В полза на всяка от тях могат да се посочат научни, исторически доводи. Но сега за нас е важно друго: всичките тези различни „спомени“ на компетентните съвременни автори за Исус. Всеки от тях има свои привърженици, които помнят Исус по различен начин, а понякога и по кардинално различен.

Аз не говоря сега как в нашето общество помнят Исус неспециалистите, които понякога не четат специалистите. Мнозина от тях смятат, че основната цел на Исус е била да даде ключ към вечния живот. Други помнят Исус като целител на душите, който можел (и може) да утешава в бедите, властен да изцелява немощните, принизените и недъгавите. За някои Исус се е запомнил като човек, стремящ се да доведе своите ученици до успех и да гарантира значителни парични средства на тези, които последват неговото евангелско благополучие. Има и такъв спомен: със своето етично учение и с личния си пример Исус посочва, че трябва да жертваме себе си и личния си комфорт в името на това да помагаме на нуждаещите се.

Аз не искам да кажа, че тези различни спомени за личността, думите и делата на Исус се изключват задължително помежду си. Често хората се придържат едновременно към няколко от тях. Но защо спомените за Исус са толкова много? Могат ли всичките те да бъдат верни? Или има множество изкривени спомени, тълкуващи превратно личността и учението на Исус? Може ли да има и измислици? Мисля, че можем да твърдим смело: да, има достатъчно измислици. Всички тези конструкции не могат да бъдат истински едновременно. Не може Исус да е учил, че целта на живота е обогатяването (чрез богодуховните институции) и че трябва да се откажем от светските богатства и да ги раздаваме на ближните.

Тук се приближаваме към главния тезис и на главата, и на книгата: интерпретациите, свързани със спомените за Исус, не са само съвременен феномен. Те са съществували винаги. От най-ранния период. Дори ако вземем най-древните спомени за думите и делата на Исус, те ще бъдат много различни. А също така спомените за събитията от живота му. И спомените за събитията в живота на хората, които са го познавали.

Преди да говорим за интерпретациите на живота на Исус, ще засегнем спомените за хората, свързани с него. Както се вижда от достигналите до нас предания, първите християни са възприемали Исусовото обкръжение – членовете на семейството му, неговите познати и врагове – доста любопитно. Като разгледаме широкия спектър от такива истории, ще разберем по-добре християнските спомени и техните (многобройни) изкривявания. Това ще ни позволи да осмислим и раннохристиянските спомени за Исус: какви са били у неговите по-късни последователи.

(Следва)