ДРЕВНА ГЪРЦИЯ ПРЕДИ РИМСКОТО ЗАВОЮВАНЕ: СПАРТАНСКИЯТ ТИРАН НАБИС

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

По време на Македонските войни се решавало кой да управлява Гърция. Тит Ливий отделя място в свое произведение на Набис и неговата борба с Рим за силна Спарта.

СЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА И ТИРАНА МАХАНИД: СПАРТА ПРЕДИ НАБИС

През 220 година пр. н. е. започнала нова война – Македония и Елинския съюз воювали срещу Етолийския съюз в така наречената Съюзническа война. В Спарта по това време течели раздори между групировки, чиито лидери призовавали да се запази вярност към Македония или да се премине на страната на етолийците. Младите спартиати предизвикали в града клане и убили всичките ефори. Новоизбраните ефори под натиска на част от гражданите решили да изберат царе.

За нови царе били избрани Агесиполид и Ликург. Агесиполид бил внук на цар Клеомброт и наследник на рода Агиади. Ликург, според Полибий, нямал отношение към царския дом, но дал подкуп на ефорите. Вероятно е имал странична връзка с династията Еврипонтиди.

Монета на Набис

На Ликург му предстояло да стане не възстановител на традиционната царска власт, а първи в редицата на спартанските тирани. През 218 година пр. н. е. той изгонил от полиса своя непълнолетен съуправител Агесиполид и започнал да управлява еднолично.

Ликург починал през 212 година пр. н. е., като предал трона на малолетния си син Пелопс. Постът на регент заел Маханид. През 206 година пр. н. е. спартанците под предводителството на Маханид започнали война с Ахейския съюз. В решителната битка те били разбити, а тиранът загинал в двубой от копието на стратега на ахейците Филопемен.

ДРЕВНА СПАРТА И ТИРАНЪТ НАБИС

Гибелта на Маханид отворила път към авансцената на Набис, син на Демарат. За произхода на Набис се знае малко – той може и да не е даже по произход от Спарта. В Лакония не се срещат други хора с такова име, което – както се предполага, е елинизирана версия на семитски оригинал. Бащата на Набис носел спартанското царско име Демарат и самият управник се наричал потомък на древния цар Демарат, който ръководел Спарта малко преди Маратонската битка. Демарат бил изгонен и управлявал в Троада като персийски васал. Към него свеждал рода си Набис, който се смятал за наследник на династията Еврипонтиди.

Първите години Набис управлявал като регент на Пелопс. След известно време той приел титлата цар. Съдбата на Пелопс остава неизвестна, но убийството му приписват на Набис само късни източници. В съседна Македония в случай на малолетие царят можел да приеме властта на друг представител на династията. Вероятно този опит се възприел и в Спарта.

Набис бил женен за Апия, племенница на аргоския тиран Аристомах. По-късно една от дъщерите на Набис и Апия се омъжила за своя чичо – Питагор, брат на Апия. Питагор бил един от близките съратници на Набис.

По стил на живот и управление тиранът се различавал от традиционните спартански монарси. Набис живеел в истински царски дворец, обкръжавал се с наемници, носел разкошно облекло и отглеждал скъпи парадни коне. Владетелят правел пожертвования в храмове извън пределите на Спарта в съответствие с традициите на елинските монарси. Запазил се е прославящ го за това декрет от остров Делос.

Царят на Македония Филип V

За Набис знаем благодарение на „Всеобщата история“ на Полибий и произведението на Тит Ливий за историята на Рим. Полибий бил настроен срещу управителя на Спарта и го изобразил като тиран. Той пише, че по времето на Набис много богати граждани били изгонени, а богатствата и жените им преминали към привържениците на тирана.

По време на управлението на Набис гражданският колектив се попълнил с верни нему наемници, периеки и „роби“. За третите има съмнения дали става дума за роби, илоти или и за едните, и за другите. Тези мерки позволили да се укрепи спартанската войска с нови граждани и да се стимулира икономиката.

Именно Набис завършил създаването на Спарта като пълноценен град. По негово време спартанците издигнали истинска крепостна стена от тухли върху каменни основи, снабдена с кули. Крепостните стени заемали повече от 200 хектара и защитавали територията на четири спартански оби (села). На крепостната стена били изписани приветствени надписи от цар Набис и от жителите спартанските оби.

Политиката на Набис стимулирала развитието на занаятите. Жителите на Лакония започнали да изработват фаянсови плочки, тръби и керамични съдове. За първи път в историята на Спарта занаятчиите подписвали своите изделия. За богатите спартанци се поръчвали богати гробници със сложна архитектура и украшения от драгоценни метали.

Набис започнал да създава спартански флот, в който служели жителите на морските селища. За първи път от епохата на Агесилай II флотът на Спарта станал сериозна военна сила.

АХЕЙСКИЯТ СЪЮЗ СРЕЩУ НАБИС

Около 204 година пр. н. е. укрепилият Спарта Набис се почувствал готов да поднови войната с ахейците. Около 201 година пр. н. е. стратегът Филопемен за пореден път разбил спартанците и нахлул в Лакония.

В началото на II век пр. н. е. всеки конфликт в Гърция протичал с участието на Рим като страна в конфликта или като арбитър. През 200 година пр. н. е. избухнала Втората македонска война, при която на страната на Рим се сражавали Етолия, Пергам, Родос и редица гръцки полиси.

Фламинин провъзгласява свободата на Гърция

През 198 година пр. н. е. Ахейският съюз взел решение да подкрепи Рим. Аргос скъсал съюза с ахейците и подкрепил македонския цар Филип. Набис успял да вземе под контрол Аргос. В завзетия полис спартанският владетел провел същите преобразования като в Спарта – преразпределял земи и опрощавал дългове.

След това тиранът започнал преговори с римския пълководец Тит Квинкций Фламинин. Управителят на Спарта и римският проконсул се срещнали в древната Микена. По време на преговорите римлянинът потвърдил правата на Набис над Арголида, а в замяна на това спартанският тиран изпратил на войските на проконсула символична помощ от 600 наемници. Следващата среща на Набис и Фламинин се състояла след две години под стените на Спарта.

ТИТ КВИНКЦИЙ ФЛАМИНИН И ВОЙНАТА СРЕЩУ НАБИС

През 196 г. пр. н. е. консулът Тит Квинкций Фламинин провъзгласил свободата на Гърция. Въпреки това римските войски продължили да завземат редица градове в Елада. Сега им трябвало повод, за да останат в свободната страна, и този повод станал Набис.

През 195 година пр. н. е. Набис престанал дъ бъде полезен съюзник и римляните, за да оправдаят присъствието си в Гърция, решили да започнат война с него. В Коринт Тит Квинкций Фламинин събрал представителите на гръцките полиси. Римският пълководец ги попитал искат ли да оставят Аргос под властта на тирана Набис. Той напомнил на събралите се за славата и древното минало на града. Фламинин добавил, че триумфът на римляните като освободители на гърците ще бъде непълна, докато поне един град остава в робство.

На съвета посланиците се скарали. Атинският посланик (името му не е известно) подкрепил войната с Набис. Възразил му посланикът на етолийците Александър, който напомнил, че именно етолийците са били винаги верни съюзници на Рим. В замяна на това, продължил Александър, римляните се опитват да им отнемат с измама градовете, които би трябвало да преминат към тях по договор. Освен това етолийците били недоволни, че римляните продължават да държат гарнизони в Гърция. Те искали войските да бъдат оттеглени в Италия, а в замяна на това обещали с убеждение или с оръжие да принудят Набис да се оттегли от Аргос.

Стратегът на Ахейския съюз Аристен се изплашил, че етолийците ще получат преден пост в средата на Пелопонес и подкрепил Фламинин. Повечето полиси се изказали за военни действия и отделили за тях спомагателни отряди. Само етолийците отказали да воюват с Набис.

Фламинин и стратегът на ахейците Аристен обсадили Аргос, който бил отбраняван от Питагор, зетя на Набис. Вътре в града някой си Дамокъл организирал заговор срещу спартанците. Заговорът бил разкрит бързо, Дамокъл и неговите съратници излезли с оръжие в ръце на площада, но били обкръжени и избити. След това по заповед на Питагор екзекутирали още редица граждани. През нощта някои аргосци, опасявайки се за своя живот, избягали в римския лагер.

Докато продължавали обсадните действия, Фламинин задал на съвета въпрос да продължат ли да обсаждат Аргос. Елинските пълководци се изказали за обсадата, защото смятали града за причинител на войната. Тит Квинкций Фламинин и Аристен предложили вместо това да изтръгнат корена на бойните действия с удар срещу Спарта.

Римските войски по време на Македонските войни

На границата на Лакония към римско-ахейската войска се присъединили съюзни отряди от македонци, тесалийци и спартански изгнаници начело с царя-изгнаник Агесиполид. Едновременно с това големи сили се придвижили към Лакедемон откъм морето: римската ескадра на Тит Квинкций Фламинин и съюзните ескадри на Родос и Пергам. Така срещу Спарта във войната застанали Рим, Ахейския съюз, Македония, полисите от континентална Гърция, Родос и Пергамското царство.

Набис се готвел да защитава Спарта – той събрал на Крит още 1000 наемници, укрепил града с насипи и ровове. Когато Фламинин наближил Спарта, войските на Набис атакували предния му отряд, но били отблъснати. След това Набис извел още един път войниците си за битка извън стените на града. Последвал тежък бой, спартанците били разбити и повече ни излизали навън.

Едновременно с това римската ескадра завзела морските градове. След обсада от суша и море римляните и техните съюзници завзели добре укрепения град Гитио, морско пристанище на Спарта. Когато Гитио минал в ръцете на противника, Набис се съгласил да започнат преговори за мир.

Мирните условия били следните. Набис извежда гарнизона от Аргос и от всички завзети градове в Гърция и връща корабите на морските градове. На Спарта е позволено да остави флот от 2 кораба с 16 гребци на всеки. Жените на изгнаниците (някои от които са омъжени повторно за привърженици на Набис) могат да се върнат при мъжете си. Тиранът не може да се съюзява или да воюва срещу полисите, които са съюзници на Рим, а също така да строи нови крепости. Освен това Набис трябва да даде 5 заложници (включително и сина си) и да плати голяма парична контрибуция веднага, след което да плаща същата още 8 години. Единственото утешение за тирана било, че договорът не изисквал да се върнат в Спарта изгнаниците.

Спартанците отказали да приемат условията за мир и поискали от Набис да продължи войната. Фламинин бил заинтересован да има мир, защото Рим бил на границата на война с Антиох III, чието бойно поле трябвало да стане отново Гърция. А Набис виждал в сирийския цар съюзник.

Обсадата продължила. На петия ден след преговорите спартанците излезли отново вън от стените и отново били обърнати в бягство. След това Фламинин обсадил истински града. Няколко дена по-късно войските му атакували Спарта от три страни. Те успели да влязат вътре. Пробивайки си път през спартанската отбрана по тесните улици и защитавайки се от хвърляните от покривите керемиди и камъни, легионерите завзели част от града. Тогава Питагор, който се бил върнал от Аргос, наредил да се запалят градските райони, разположени около стените. Пожарът принудил легионерите да отстъпят.

След няколко дена в Аргос започнало въстание и войската на Набис загубила града. Едновременно с това той подновил преговорите за мир, който бил сключен според предявените по-рано условия.

Най-важен резултат от войната станала загубата за Спарта на част от Лакония. В Архаичната епоха Спарта била център на голяма територия, където се разполагали общините на периеките. Сега някои общини на периеките в Лакония (преди всичко Гитио и други морски градове) образували Лаконски съюз. В един от първите си декрети членовете на съюза прославили Фламинин като свой спасител.

ЕТОЛИЙСКИЯТ СЪЮЗ И ГИБЕЛТА НА НАБИС

Въпреки поражението Набис бил настроен да възстанови контрола над Лакония и по-специално над морските градове. През 193 година пр. н. е., преди да започне войната на Рим с Антиох III, цар от държавата на Селевкидите, владетелят на Спарта преминал към действие.

Армията на Набис обсадила Гитио, който бил защитаван от ахейски отряд. Филопемен, стратегът на Ахейския съюз, решил да действа, без да дочака римска подкрепа, и повел в помощ на Гитий ахейския флот.

Набис започнал да възстановява флота на Спарта и през 193 година пр. н. е. подготвил три бойни кораба и няколко по-малки плавателни съда. Тези кораби той използвал да блокира Гитио откъм морето и едновременно с това да проведе учения за екипажите на неголемия си флот.

Филопемен бил един от най-добрите пълководци по това време, но когато водел на бой ахейците по суша. Опит да командва флот воинът от сухопътната Аркадия обаче нямал. Той направил свой флагман квадрирема, която била пусната на вода 80 години преди това. С тази квадрирема някога дошла в Коринт Никея, жената на Кратер, македонския наместник в Гърция, брат на цар Антигон II.

Спартанската ескадра атакувала ахейската. Един от бойните кораби на Набис прекатурил лесно старата квадрирема, пусната на вода още по времето на Антигон II. Филопемен се спасил с лек плавателен съд. По-нататък стратегът на ахейците предпочел да води войната така, както е свикнал, на суша.

Стратегът на Ахейския съюз Филопемен

Набис оттеглил част от войските от Гитио, готвейки се да посрещне ахейците. Но Филопемен възстановил репутацията си на пълководец – в хода на кампанията през 192 година пр. н. е. с неочаквана нощна атака разгромил спартанската войска и нахлул в Лакедемон. Едновременно с това Набис превзел Гитио и се разгърнал за война по сушата. В нова битка близо до Спарта Филопемен го разбил и го принудил да избяга с останалите си военни сили в Спарта.

След това в Елада се върнал Фламинин. С негово участие бил възстановен мирът от 195 година пр. н. е., а преди това обединеният флот на Рим и Пергамското царство превзел наново Гитио.

Скоро в града дошли съюзниците на Набис от Етолия. Владетелят на Спарта излязъл да ги посрещне извън градските стени. Неочаквано етолийските войници го убили и започнали да грабят града. Спартанците решили да прогонят завоевателите и някои предложили да използват като формален лидер на въстанието им някого от царски род.

Те намерили едно момче на име Лаконик, който растял заедно с децата на Набис. Лаконик бил потомък на една от царските спартански династии. Въстаниците качили детето на кон и нападнали грабещите града етолийци.

Въстанието завършило с победа, а скоро в града пристигнал стратегът на Ахейския съюз Филопемен. Той убедил спартиатите да се присъединят към Ахейския съюз. И Спарта станала република. Царската власт в полиса не била възстановена. Името на Лаконик не се появява повече в източниците. Съдбата на последния цар на Спарта е също така загадъчна като съдбата на първите спартански царе.