ВИКТОР СУВОРОВ / „ТРЕТИЯТ РИМ“, ГЛАВА 7

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

От новата книга на Виктор Суворов „Третият Рим“ засега намирам в интернет само отделни глави, писателят още работи върху текста. Вече ви преведох:

Глава 1 - https://pavelnik.blogspot.com/2022/05/blog-post_24.html

и

Глава 2 – https://pavelnik.blogspot.com/2022/07/2.html.

Освен глава 7, която ще прочетете тук, имам глава 12 и глава 20. Живот и здраве ако е, ще ги видим и тях в блога. И всички останали, които се появят евентуално. (Павел Николов)

Глава 7.

СМЪРТТА НА КАШЧЕЙ СЕ ОТМЕНЯ

1.

Въпросът за това какви държави и армии са участвали във Великата отечествена война (така руснаците, за да се разграничат, наричат своята война срещу германците – бел. П. Н.), се оказа по-сложен, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Да започнем с Британската империя.

И така, била ли е Британия участничка във Великата отечествена война?

Задавам този въпрос не напразно. Британия е първата страна, която протяга ръка за помощ на другаря Сталин.

На 22 юни 1941 година Уинстън Чърчил, ръководител на правителството на Великобритания, се обръща към народите на своята страна и към цялото човечество. Той произнася такова нещо, че в Съветския съюз не са го публикували и не са го цитирали никога:

„Нацисткият режим не се различава от най-лошите черти на комунизма“ (Churchill W. The Second Word War. Vol. 3. 1951. P. 332)

Да обърнем внимание: не комунизмът е толкова отвратителен и страшен като нацизма, а хитлеровият нацизъм е толкова отблъскващ и опасен като комунизма.

Иначе казано, еталон за варварство и мерзост не е нацизмът, а комунизмът, към когото нацизмът се е приближил плътно в проявите на своята нечовешка същност.

И веднага, в същото обръщение на Чърчил, следва неотразим извод от казаното:

„Ние трябва да помогнем на Русия и на руския народ толкова, колкото е по нашите възможности“. (Пак там. Р. 333)

На думи: спасяваме Русия и руския народ на всяка цена.

На дело: спасяваме комунизма! На всяка цена.

2.

Като получава съобщението за нападението на Германия срещу Съветския съюз, Чърчил още на същия ден осъжда публично Германия и предлага на Сталин неограничена помощ, колкото Британия е способна да предостави.

А първото публично изявление на другаря Сталин е на 3 юли, на дванадесетия ден от войната.

Иначе казано, Чърчил осъжда публично германското нахлуване на територията на Съветския съюз дванадесет дена преди Сталин и предлага безвъзмездна помощ, макар че Сталин не се е обръщал към него за такава.

Думите на Чърчил не се разминават с делата му. На 22 юни в Москва пристига известие: пратете вестоносец.

Вестоносецът, генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков, идва в Лондон на 6 юли. Не идва сам, а с екип. Интересно е как официалната комунистическа пропаганда описва длъжността на Голиков: заместник-началник на Генералния щаб на Червената армия.

Истина ли е това? Да. Самата истина.

Но не цялата.

Генерал-лейтенант Голиков наистина е заместник-началник на Генералния щаб. Но не обикновен заместник, а заместник по разузнаването. Той ръководи тайната структура, която днес е известна под името ГРУ (Главно разузнавателно управелние – бел. П. Н.).

Генерал-лейтенант Голиков донася на Чърчил извънредно важни сведения. Сталин доверява на министър-председателя на Великобритания това, което не се полага да знае никой извън неговия кабинет: списък със стратегически материали, които са му необходими в момента.

Важното е в следното.

Всяка страна пази в тайна производството и запасите от стратегически материали. Защото се стреми да не покаже на противника своите слаби и уязвими места.

Генерал-лейтенант Голиков донася на Чърчил списък на това, от което другарят Сталин има крайна нужда и то веднага. А то не е нищо различно от списък с ахилесови пети.

Морската нимфа Тетида потопила своя син Ахил в свещена река, като го направила по този начин неуязвим. Но го държала за петата. И тя станала единственото уязвимо място на Ахил. Ето тези голи сталински пети Филип Иванович Голиков показал на Чърчил. Иначе казано, той разкрил по заповед на Сталин държавни тайни от голяма важност, при пълна прозрачност и пълно доверие.

Описвайки този момент от нашата толкова сложна история, можем да се опрем не на гръцката митология, а на по-близките ни славянски сказания. Да си спомним Кашчей Безсмъртни.

И ето, списъкът с необходимите стратегически материали, който Голиков донася, бил списък на това, от което Сталин се нуждае на първо време. Това е списък на нещата, без които Съветският съюз не би могъл да оцелее. По-просто казано, това е точно указание къде се крие смъртта на Кашчей Кремълски.

Чърчил, като получава точни данни в какво се състои слабостта на сталинската икономика, прави всичко възможно и свръх възможното, за да спаси Сталин и неговата страна.

Британия отблъсква ръката на Хитлер от яйцето, в което се крие сталинската смърт. (Според легендата Кашчей може да умре само тогава, когато се счупи върхът на игла, намираща се в яйце от гъска – бел. П. Н.).

3.

Като получава сведения за това, което е необходимо за спасението на съветската военна промишленост, Чърчил се разпорежда веднага да започне подготовката на първия британски конвой.

В Ливърпул се подготвят товарни кораби. Натам железопътни вагони карат от цялата страна десетки хиляди тонове разнообразни товари.

Едновременно за далечния полярен коридор се готвят бойни кораби.

За охрана на първия конвой са определени двата тежки крайцера „Kent“ и „London“ и двата самолетоносача „Victorious“ и „Argus“.

Да си спомним: първият самолетоносач на Съветския съюз се появява тридесет години след войната, а тежки крайцери с 303-милиметрови оръдия там не е имало никога. Нито един.

Освен крайцерите и самолетоносачите в състава на първия конвой има есминци, корвети, миночистачи и танкери.

Между другото, за танкерите.

При икономичен ход крайцерът „Kent“ изразходва 2,9 тона гориво на час, а при пределна скорост – единадесет пъти повече, 32 тона на час.

Запасът от гориво на всеки крайцер като „Кент“ е 3360 тона. Стандартната британска железопътна цистерна по това време е 20 тона. За да се зареди един крайцер с гориво трябва да се натоварят и докарат 168 вагона. И горивото да се прехвърли.

Модерни по това време стават цистерните с вместимост 60 тона. Ако се използват такива, за едно зареждане на крайцера са необходими 56 големи вагона.

Ясно е, че за самолетоносачите, които охраняват първия конвой, е необходимо много повече гориво отколкото за крайцерите.

Водоизместимостта на самолетоносача „Argus“ е един път и половина повече от водоизвестимостта на тежък крайцер, а водоизместимостта на „Victorious“ – три пъти повече. Но самолетоносачите имат нужда от гориво не само за себе си, но и за самолетите, които носят. „Argus“ – 18 самолета, „Victorious“ – 36.

Случаят би могъл да застави конвоя да се движи с пълна скорост. В този случай горивото би могло да се изразходва много бързо. Ето защо в състава на всеки конвой има танкери, които карат не само висококачествен бензин за сталинските самолети, но и гориво за корабите на Негово величество.

Можем да пресметнем колко е струвало изпращането само на един конвой.

Британия няма свой нефт. Чърчил дава на Сталин това, което самият той не притежава, това, за което плаща с много пари и с живота на моряците, които - по морета и океани, маневрирайки между торпедата на хитлеровите подводници - го карат от далечни краища в Британия.

4.

За да оценим спасителната помощ на Британия, ще отидем по-нататък и ще си спомним, че без алуминий не може да се воюва.

Ето защо през 1927 година в Съветския съюз започва строителството на Днепрогес – най-голямата водноелектрическа централа в Европа. Централата се строи за решаване на редица проблеми.

През всички времена, в продължение на векове и хилядолетия, прав път по Днепър няма. Пречат праговете. Затова този, който се осмелял да премине целия път от горното течение до морето, бивал принуден да издърпа своята дървена ладия от водата и да я влачи по земята край гърмящи плитководия и водопади.

Минали векове, по реката тръгнали параходи. Но по Днепър пълен воден път нямало. Имало две независими параходни дружества. Едни параходи се движели по реката над праговете, други – под тях.

Мощната стена под праговете, издигната по заповед на Сталин, осигурява вдигането на водата и заливането на чудовищния гранитен хребет. Така бил отворен пряк път за движение на речните плавателни съдове по хиляда километра път от Смоленск до Херсон.

Но все пак главната цел за построяването на Днепрогес била в това да се осигури енергия за изграждащия се наблизо център за производство на алуминий.

И Днепрогес, и алуминиевият комбинат се строели от американски и германски инженери по американски проекти.

Най-съвременното оборудване и материалите, необходими за строителството на енергийния гигант и гиганта на цветната металургия, като се започне от турбините, генераторите, трансформаторите, топилните пещи и се завърши с ескаваторите, булдозерите, бетонобъркачките, самосвалите, заваряващата апаратура и всичко останало, е доставено от САЩ и Германия.

„Запорожкият алуминиев комбинат е най-мощният и най-съвременният на света“. (Sutton А.С. National Suicide: Military Aid to the Soviet Union. С. 174).

През 1932 година генераторите на Днепрогес дават първия ток, през следващата 1933 година Алуминиевият комбинат произвежда първите валцувани продукти и първите първите слитъци.

Скоро комбинатът започва да работи с пълна мощност. Към началото на Втората световна война той дава три четвърти от цялото производство на алуминий в Съветския съюз.

Но плановете на другаря Сталин са толкова грандиозни, че алуминият не достига. Ето защо и преди войната, и по време на войната се налага да се произвеждат самолети, като се използва широко дървесина, шперплат, платно и лепило.

5.

Началото на войната е катастрофална за Съветския съюз. Не минават два месеца от нахлуването и ето че германските войски се появяват при средното течение на Днепър. На 18 август 1941 година по лична заповед на Сталин стената на Днепрогес е взривена от сапьорите на Червената армия. Оборудването на най-големият алуминиев комбинат е частично изнесено. Всичко, което не може да се изнесе, е доведено до състояние на пълна негодност. Някогашната алуминиева мощ на Страната на Съветите се свежда до малко повече от три четвърти.

Втори алуминиев комбинат е Волховският. В края на 1941 година германските войски излизат на разстояние пряка видимост до Волховската водноелектрическа централа и алуминиевия комбинат. Производството в комбината е спряно, оборудването е изнесено.

По това време и Германия, и Съединените щати, и Великобритания, и Канада увеличават производството си на алуминий, а в Съветския съюз неговото производство пада почти до нулеви стойности.

Съветският съюз се оказва на ръба на гибелта. Да се воюва без алуминий е невъзможно.

6.

Алуминият не е само авиация.

Танкът Т-34 е символ на Великата победа. Този танк има двигател В-2. Блокът на цилиндрите му е от алуминий. По време на войната се създават нови образци бронетанкова техника, но всичките са все с този двигател, само че в различни варианти.

Самоходните оръдия Су-85 и Су-100 са все същия танк Т-34, но без кула. Вместо кула има бронирана кабина, иначе казано – здрава кутия. Отказът от кулата позволява да се опрости производството, да се снизи силуета на бойната машина и с това да се увеличи нейната здравина и неуязвимост. Освен това, и то е най-главното, отказът от кула позволява да се сложи по-мощно оръдие, иначе казано – да се усили огневата мощ, без да се усилва бойното тегло на машината.

Та ето: самоходните оръдия Су-85 и Су-100 имат същите двигатели, за производството на които е необходим алуминий.

Тежките танкове КВ-1, КВ-2, КВ-85, ИС-1, ИС-2 имат варианти на същия двигател В-2, само че форсирани.

Тежките самоходни оръдия СУ-152, ИСУ-122, ИСУ-152 са тежки танкове, но с бронирани кутии вместо кули и с по-мощни оръдия. А двигателят е все същият.

И тежките артилерийски влекачи имат варианти на двигателя В-2.

След загубата на Запорожкия алуминиев комбинат и прекратяването на работата на Волховския може смело да се заяви: Съветският съюз е изгубил войната. Без алуминий, иначе казано – без авиация, без танкови двигатели, без танкове и самоходни оръдия и без артилерийски влекачи е невъзможно да се победи.

7.

Съединените щати, Великобритания и Канада спасяват с общи усилия комунистическия Кашчей от сигурна гибел.

Тези страни доставят в Съветския съюз колосални обеми оръжия и стратегически суровини.

Списъкът е безкраен: самолети, танкове, хирургични инструменти, бинтове, бронетранспортьори, релси, авиационно гориво, кожени дрехи за летците, барут, автомобили, стрелково оръжие, навигационно оборудване, оръдия, картечници, палатки, концентрирано мляко, артилерийски влекачи, консерви, брашно, захар, волфрам, тръби, радиостанции и телефонни апарати, локомотиви, вагони и прочее, и прочее до игли, конци и копчета включително.

След войната комунистическата пропаганда шокира света с откровението, че чуждестранната помощ е била само някакви нещастни проценти от това, което Съветският съюз е произвеждал със свои сили.

И извод: щяхме да минем и без вашата помощ.

Нека не спорим за това дали са щели да минат, или нямало да минат. Ако са можели да минат, трябвало е да заявят това на 23 юни 1941 година и да се откажат от помощта.

И още: ако от нашия часовник извадим едно зъбчато колелце, часовникът ще престане да тиктака. Именно така работи не само военното производство, но и всяко друго. Взривете алуминиевия си комбинат и производството на самолети ще спре, ако тази комбинат е само един.

Другарят Сталин няма един, а два алуминиеви комбината. И двата са изгубени. А третият на Урал няма все още производство.

Помощта идва от проклетите буржоазни страни. При това – незабавно.

На 18 август 1941 година спира производството на алуминий в Запорожие.

А шест дена преди това, на 12 август, от Ливърпул излиза в морето първият конвой от британски кораби със стратегически товари за другаря Сталин. В списъка на даровете са бойни самолети, дълбочинни бомби, каучук, олово и, разбира се – алуминий.