ВИКТОР СУВОРОВ / „ТРЕТИЯТ РИМ“, ГЛАВА 2

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

От новата книга на Виктор Суворов „Третият Рим“ засега намирам в интернет само отделни глави, писателят още работи върху текста. Вече ви преведох глава 1, която може да намерите тук - https://pavelnik.blogspot.com/2022/05/blog-post_24.html. Освен глава 2, която ще прочетете сега, имам още глава 7, глава 12 и глава 20. Живот и здраве ако е, ще ги видим и тях в блога. И всички останали, които се появят евентуално. (Павел Николов)

Глава 2.

ЧУДЕСАТА ПРИ ЛАМА

1.

Във военните училища и военните академии ни набиваха в главите простата мисъл, че през лятото на 1941 година всичко в Червената армия не е било така, както трябва да бъде, но скоро сталинските генерали започнали постепенно да поумняват, отначало в отбранителните боеве, а след това – и в настъпателните.

Най-напред имало грамотно организирана отбрана при защитата на Киев, където войските на 37-ма армия повече от два месеца удържали натиска на германските войски.

А начало на прелома в съветско-германската война поставило настъплението на войските на Червената армия при река Лама през януари 1942 година.

2.

Във военните учебни заведения на Съветската армия ни повтаряха многократно, че за първи път военното разузнаване е била правилно организирана при настъпателните боеве при река Лама през януари 1942 година.

Също там, при река Лама, през януари 1942 година било организирано за първи път непрекъснато тилово осигуряване на войските по време на грандиозното настъпление.

И пак, именно там, при река Лама, било за първи път осъществено безукорно планиране на бойните действия.

За това, че противовъздушната отбрана на съветските войски е била за първи път организирана правилно по време на боевете при река Лама през януари 1942 година, вие, надявам се, вече сте се досетили.

Каквото и да вземем, всичко е започнало добре от река Лама. Ако например не знаете къде за първи път по време на войната е била организирана майсторски оперативната маскировка на войските, ще ви подскажа: при река Лама. А кога? През януари 1942 година. Не вярвате ли? Отворете „Военно-исторический журнал“ № 1 от 1972 година, страница 13.

3.

Като си изяснявахме мисълта, че всички правилни начинания имат един и същ източник, можеше смело да отидем на всякакви изпити и контролни. Ние изучавахме съвременни по това време образци на оръжия и начини за водене на бойни действия, но трябваше да се основаваме на опита от героичното минало.

Ето един интересен предмет: военно-инженерната подготовка. Вникваме в организацията на инженерното осигуряване на настъпателните операции в една бъдеща война. Отиваме на изпит и започваме отговора със заявлението, че по време на война образцово инженерно осигуряване на внезапен удар е било организирано за първи път при река Лама през януари 1942 година. С това мощно начало на отговора можеше постепенно да преминем към бойните действия на бъдещето и да получим съвсем удовлетворителна оценка за своите знания.

Курсантите от всичките военни училища и слушателите от всичките военни академии на Съветската армия година след година, десетилетие след десетилетие говореха отново и отново за чудесата при река Лима. Едни завършваха курса на обучение, отиваха в армията, други идваха на тяхното място. И всичко се повтаряше: при река Лима, при река Лима, при река Лима. През януари 42-ра, през януари 42-ра…

А аз съм се родил тъп.

Имам въпрос: какви безименни войски са воювали при река Лима през януари 1942 година? Защо ни разказват за някакви войски, без да споменават нито номерата на дивизиите, нито номерата на корпусите и армиите, без да назовават имената на командирите, които са организирали всичко това?

Втори въпрос: къде е тази река Лама?

Сега е лесно. Включѝ компютъра и получѝ отговор. В онези времена също не беше много трудно да се намери реката. Не беше ясно друго: защо не говореха ясно тези, които са съчинили учебниците за военните училища и академии? Нима е трудно да се посочи по-точен адрес на всичките тези чудеса?

Реших да намеря реката, без да отварям географския атлас. Някъде, някога бях чувал нещо за тази река.

А, да. Това е някъде близо до Москва. Там има множество притоци на Волга: Жукопа, Таханка, Бойня, Тма, Сучок, Таракановка, Жабня, Вирезка, Мимошня, Родиловка, Пушка, Урдома. Някъде по тези места трябваше да бъде и реката Лама.

4.

На 10 януари 1942 година Главната квартира на Върховния главнокомандващ изпраща до командващите на фронтовете и армиите изцяло засекретена директива, че се въвежда нов начин за пробиване на вражеската отбрана – артилерийско настъпление. В тази директива се дават указания за правилната организация и провеждане на такъв вид настъпление.

Удивителното е, че на сутринта същия ден, 10 януари 1942 година, съветските командири при река Лама, преди още да са получили директивата, без да имат нито възможност, нито време да вникнат сами в нея и да сведат нейното съдържанието до войските, осъществили артилерийско настъпление, при това доста успешно.

Свидетелства маршалът от артилерията Г. Е. Переделский:

„Началото на организацията на артилерийско настъпление във вида, в който се предвиждаше в директивата, беше поставено при настъплението на 20-та армия при река Лама през януари 1942 година“. (виж 1976. № 11. стр. 13.)

Ето! От януари 1942 година много вода е изтекла през река Лама. И едва след 34 години с устата на маршала от артилерията Переделский героичните войски са наречени по име: 20-та армия.

Това е първата нишка, която би могла да помогне да се разплете цялото кълбо от загадки.

5.

Скоро се промъкна нова информация. През 1977 година излезе третият том на „Советская военная энциклопедия“ („Съветска военна енциклопедия“).

Председател на Главната редакционна комисия (ГРК) беше началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР маршалът на Съветския съюз Николай Василевич.

В състава на ГРК влизаха адмиралът на Флота на Съветския съюз С. Г. Горшков, главният маршал на авиацията П. С. Кутахов, седем четиризвездни генерали, кохорта от генерали с три и две звезди, академици, член-кореспонденти и други достойни хора.

На страница 103 от третия том е описан героичният път на 20-та армия по време на войната. Включително и нейният звезден час:

„През януари 1942 година войските на 20-та армия, с удар към Волоколамск, пробиват укрепената отбрана на противника при река Лама и, преследвайки отстъпващия противник, излизат в края на януари в район, намиращ се североизточно от Гжатск (днес Гагарин – бел. П. Н.).

Това настъпление обогатява съветското оперативно изкуство с опита да се групират силите и средствата в едно главно направление и с умелото им използване при зимни условия“.

На следващата страница на енциклопедията е изреден списъкът на генералите, които в годините на войната са командвали 20-та армия.

В списъка има единадесет пълководци. Но мене ме интересуваха само тези, които са командвали 20-та армия през първата, най-трудната година от войната. Отначало другарят Сталин ги сменял всеки месец: не си се справил, махай се, може би някой друг ще може да командва по-добре.

Ето тези, които са стояли начело на 20-та армия през първата година на съветско-германската война:

генерал- лейтенант Ф.Н. Ремезов (юни – юли 1941 г.)

генерал-лейтенант П.А. Курочкин (юли – август 1941 г.)

генерал-лейтенант М.Ф. Лукин (август – септември 1941 г.)

генерал-лейтенант Ф.А. Ершаков (септември – октомври 1941 г.)

генерал-лейтенант М. А. Рейтер (март–септември 1942 г.)

Стоп! Аз бях заинтригуван безумно от боевете на 20-та армия при река Лама през януари 1942 година. Но мъдрите създатели на 3-тия том на „Съветска военна енциклопедия“, чиято работа направлявал и контролирал маршалът на Съветския съюз Огарков, поради недоглеждане или поради недоразумение бяха забравили да съобщят кой е командвал 20-та армия от октомври 1941 година до март 1942 година.

Нима през януари 1942 година 20-та армия е вършела чудеса при река Лама без участието на командващ армията?

Извод: учените другари крият нещо.

Въпрос: защо?

6.

Да преценим: ако през януари 1942 година чудесата при река Лама ги вършеше някой си Жуков, как щях да пишат сега за това нашите скъпи учени другари?

О! Те щяха да се задъхват от щастие, щяха да употребяват хвалебствени епитети и превъзходни степени, щяха да възпяват великия пълководец, неговите гениални прозрения и героични деяния.

Но в служебния списък на Жуков блестящи победи от такава величина не съществуват.

Остава ни да предположим, че автор на изключителните военни постижения при река Лама, които поставят началото на прелома в хода на войната, е някой, чието име не е прието да се назовава.

При което веднага в паметта ни се появяват епизоди от великата книга „1984“.

И така: светът на бъдещето. В огромен град се намира титаничното здание на Министерството на истината, чиито върхове достигат облаците, а основите му са дълбоко в земята.

Хиляди специалисти денем и нощем усъвършенстват непрекъснато историята на своята велика страна. Работата е тежка, напрегната, без паузи, смяна след смяна, като в забоите на въглищна мина. Във всичките помещения светлината не угасва никога.

Допуснатите до тайните работници сортират документи и изрязват някакви имена, събития и дати. Това е боклукът на историята. Той подлежи на унищожаване така, че да не остане никаква следа от неговото съществуване.

Появилите се празнини и промеждутъци се запълват веднага с нова информация за невероятни подвизи и дейни герои, чиито имена и героични биографии се измислят от талантливи измамни тълкуватели на миналото.

Процесът е непрекъснат: тази истина от историята, която са измислили вчера, не съответства вече на новите изисквания, тя преминава под графата гнусни вражески измислици се унищожава безпощадно от специално проверени дребни бързописци по указание на много едри началници.

Като описва кипящата дейност на Министерството на истината, Джордж Оруел вижда ясно не само героичното минало на Съветския съюз, но и неговото ослепително бъдеще.

7.

Именно така, както пише Оруел, в Съветския съюз безлики изпълнители по заповед на много големи началници съчиняваха многотомни исторически изследвания, допълвайки ги с мемоарите на Маршала на победата.

При което второто издание на мемоарите на Жуков опровергаваше напълно първото.

След това излизаха все нови и нови издания, в които мъртвият пълководец си спомняше това, което не можеше да си спомни преди.

Все по-нови и по-нови варианти пак и пак опровергаваха това, което си е спомнил по-рано. Накрая десетото издание опроверга категорично всичките девет предходни.

А след това излезе издание без номер, което опроверга СЕДЕМНАДЕСЕТ предишни издания със спомени и размисли на великия пълководец.

Оруел е починал отдавна. Той не е могъл да знае детайлите на бъдещето. Но е уловил същността: в тоталитарната държава историческата наука не е наука. Тя е девойка с доста леко поведение, изпълняваща изискванията на повелителя.

На повелителите на Съветския съюз не им е било изгодно да зачеркнат от историята на войната епохалното сражение при река Лама, но незнайно защо са заповядали да бъде зачеркнат от историята автора на тези блестящи победи.

А аз, тъпият, имам въпрос: трябва ли да смятаме за участник във Великата отечествена война този, когото са зачеркнали от нейната история?