ВИКТОР СУВОРОВ / „ТРЕТИЯТ РИМ“, ГЛАВА 12

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

От новата книга на Виктор Суворов „Третият Рим“ засега намирам в интернет само отделни глави, писателят още работи върху текста. Вече ви преведох:

Глава 1 - https://pavelnik.blogspot.com/2022/05/blog-post_24.html,

Глава 2 – https://pavelnik.blogspot.com/2022/07/2.html

и

Глава 7 - https://pavelnik.blogspot.com/2022/07/7.html.

Освен глава 12, която ще прочетете тук, имам още глава 20. Живот и здраве ако е, ще я видим и нея в блога. И всички останали, които се появят евентуално. (Павел Николов)

Глава 12.

СЯНКАТА НА СТАЛИН

1.

През юли 1936 година избухва Гражданската война в Испания. Генералите вдигат метеж срещу левите партии, които – настанили се в правителството и парламента, тласкат републиката по пътя на безумни реформи, много привлекателни по форма, но пагубни по съдържание.

Метежниците получават помощ от диктаторите на Италия и Германия. Не е изключена и възможността Италия и Германия да се намесят пряко във войната на страната на военната хунта.

Такъв вариант не би могъл да се понрави на правителствата на Великобритания и Франция. Тези страни също можели да се намесят във войната, но на страната на републиканците.

Другарят Сталин следял внимателно събитията в Испания. Там като главен военен съветник на републиканското правителство той изпраща армейския комисар 2 ранг Ян Берзин, ръководител на съветското военното разузнаване. Берзин е съпроводен от група отговорни другари, чиито истински имена и професии не подлежат на огласяване.

Сталин наводнява Испания със съветско оръжие: танкове, изтребители и бомбардировачи, оръдия, картечници, снаряди и патрони.

Едновременно с това другарят Сталин полага грижи да се запази златният запас на Испания. Испанското злато е изнесено в Съветския съюз за съхранение.

В Испания са изпратени отряди от съветски доброволци.

В редовете на защитниците на испанската република под чужди имена се сражават най-талантливите, даващи надежди командири от Съветската армия.

Трима от тях стават по-късно маршали на Съветския съюз, един – адмирал на флота на Съветския съюз, трима – маршали от артилерията, един – маршал от авиацията.

От младите командири, които воюват в Испания, четиридесет и седем получават генералски и адмиралски звания. До четири звезди включително.

2.

Във всеки момент пламъкът на войната можел да се прехвърли върху съседните страни. Гражданската война в Испания можела да прерасне в Европейска война: Германия и Италия от една страна, Великобритания и Франция – от друга.

В такъв случай другарят Сталин и неговите съобщници биха могли да се любуват на войната от своята прекрасна и безопасна далечина и да наливат бензин в огъня, очаквайки момента, когато водещите държави в Европа се обезсилят помежду си в дълга и изнурителна война.

Но не се получило. Италия и Германия изпращали в Испания само малка част от своите войски.

Половин век по-късно войските на Съветската армия, които водеха кървава колониална война в Афганистан, се наричаха официално с термина „ограничен контингент“.

И ето че и Германия, и Италия в края на 30-те години се разписали с ограничен контингент. А Британия и Франция не изпратили в Испания даже и това. Затова войната в Испания не се прехвърлила върху съседните страни.

През последните дни на март 1939 година тя завършила с поражение на левите сили.

Предвиждайки печалния край на войната, която така и никога не се разгоряла в общоевропейски пожар, другарят Сталин предприел мерки да подпали Европа от другия край.

И тук трябва да обърнем нашето заострено внимание към личността на Лев Захарич.

3.

По всяко време в Съветския съюз се замитали старателно следите от кипящата дейност на управляващата партия, безпощадно се унищожавали документи, точно така, както е описано във великия роман на Джордж Оруел „1984“.

Но все пак понякога системата се проваляла. Някакви дребни фрагменти по недоглеждане на зорките органи не попадали в огъня. След това поради небрежност на редакторите и цензурата тези документи изплували на страниците на открития печат.

Именно така, явно по недоглеждане на гебилите (неологично съчетание от „служители на държавна сигурност“ и „дебили“ – бел. П. Н.) и цензурата, през 2005 година в списание „Исторический архив“ № 2 и № 3 е публикувана стенограма от доклад на Лев Захарович Мехлис по време на закрито събрание на ръководството на Киевския специален военен окръг.

Този доклад Мехлис чете на 4 април 1939 година, иначе казано – практически веднага след победата на испанските генерали над армиите на анархистите, социалистите и комунистите.

Списанието, в което беше публикуван сензационният материал, не е предназначено за широката публика. Тиражът е само 1000 екземпляра. Публикацията мина незабелязано. А и как иначе: някакъв индивид с фамилия Мехлис се изказал някъде, казал нещо. И това било отдавна. На кого през третото хилядолетие му е интересно да си спомня речите на някой си Мехлис?

Но его какво, граждани: речта държал не някакъв непонятен индивид, а най-близкият помощник и един от най-доверените хора на другаря Сталин.

Другарят Сталин забелязал Лев Мехлис още през 1921 година, във времената, когато не бил още Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия.

И го направил своя сянка.

4.

Другарят Сталин, както е известно, бил „потаен и извънредно хитър…“ Той притежавал до най-висока степен дарбата да мълчи и по това бил уникален в страната, където всички говорели прекалено много.

Това пише Борис Бажанов, човек, който познава Сталин повече от всеки друг. („Воспоминания бывшего секретаря Сталина“ Париж: Третья волна, 1980. С. 69).

От началото на 20-те години на миналия век Сталин има трима най-близки помощници: Бажанов, Канер и Мехлис.

Всеки от тримата имал свой кръг от задължения и бил посветен само в тази част от тайните на Сталин, която вождът доверявал само на един човек и на никого повече.

Борис Бажанов бил помощник на Сталин по „светлите дела“. Като почувствал, че се готви нещо лошо, успял да избяга от Съветския съюз.

Григорий Канер бил помощник по „тъмните дела“. Не почувствал лошото. Бил арестуван на 26 май 1937 година и на 22 август 1938 година бил разстрелян, след петнадесет месеца инквизиторско следствие, на полигона „Комунарка“.

Лев Мехлис бил помощник на Сталин по „полутъмните“ дела.

Във времената, когато управлявал другарят Сталин, смъртно наказание можело да се получи само за една неправилна буква. И не трябва да ме обвинявате, че преувеличавам.

Случай от живота: веднъж сбъркал словослагателят в редакцията на малък районен вестник. Във великото име на Вожда на народите вместо буквата Т поставил буквата Р.

Вместо партията на Ленин-Сталин се получило партията на Ленин-Сралин.

И мислите, че разстреляли само словослагателя ли?

Грешите. Разстреляли петнадесетина виновни, от словослагателя, коректора, редактора и цензора до големите началници.

Случаят не е единствен. Длъжността на Сталин по време на войната е Върховен главнокомандващ. Веднъж словослагателя в една типография пропуснали само една буква.

Та се получило гавнокомандващ (на български: лайнокомандващ – бел. П. Н.).

5.

И ето: Лев Захарович Мехлис нямал отношение към въпросните дела. Тези случаи посочих като примери, че грешката само от една буква би могла да струва живота не само на този, който е сгрешил, но и на тези, които били пряко или косвено свързани някак си с тази грешка.

Мехлис съответствал във всичко на изискванията на другаря Сталин, затова излетял нависоко. И не паднал.

По времето на „Големия прелом“, иначе казано – по времето на колективизацията, в хода на която комунистите строшили гръбнака на селячеството в Съветския съюз, Сталин поставил Мехлис на длъжността завеждащ отдела по печата на Централния комитет на Комунистическата партия и едновременно – на длъжността главен редактор на вестник „Правда“, основния вестник на страната. Мехлис осигурявал пропагандата подкрепа на „прелома“.

През 1937 година Сталин разгръща чистка сред висшето ръководство на страната, наказателните органи и Червената армия. Тогава той назначава Мехлис за началник на Политическото управление на РККА (Червената армия – бел. П. Н.), иначе казано – за главен надзирател на всички военни, и му присвоява званието армейски комисар 1 ранг, по високо от което е само званието Маршал на Съветския съюз.

Мехлис е един от най-свирепите и кървави сталински палачи.

През 1939 година Сталин завършва чистката сред ръководството на Комунистическата партия, НКВД и Червената армия. Мехлис е най-близкият помощник на Сталин по време на това нелеко дело. Заради което през същата година става член на Централния комитет на Комунистическата партия.

6.

Сталин умеел да мълчи. Говорел само в тесен кръг. И много малко. Публично се изказвал не просто рядко, а изключително рядко. Подбирал изразите си. Затова бил винаги прав.

Но Сталин не бил длъжен само да издава заповеди на изпълнителите, а и понякога да обяснява техния смисъл.

Тази работа Сталин прехвърлял на Мехлис.

Иначе казано – с устата на Мехлис говорел самият Сталин.

Така било и през пролетта на 1939 година.

Четири дена след поражението на Испанската република, на 4 април 1939 година, армейският комисар 1 ранг Лев Захарович Мехлис изнесъл доклад не някъде в периферията, а в щаба на Киевския специален военен окръг, иначе казано – в щаба на най-мощната войскова групировка на планетата Земя.

Докладът не бил класифициран като секретен, а като строго секретен.

Ето нещо от това, което Мехлис съобщил на висшия команден състав на най-мощната войскова групировка в Европа и света:

„Другари, ако се опитаме кратко, но достъпно, за да разберат широките маси, да формулираме същността на Сталиновата теория за социалистическата държава, трябва да кажем, че това е теория за ликвидиране на капиталистическото обкръжение, това е теория за победата на световната пролетарска революция.

Столиновата теория за социалистическата държава дава път на революцията и зове световния пролетариат за последен решителен бой.

Работническо-селската Червена армия - интернационална армия според господстващата в нея идеология, ще помогне на работниците от страните на агресорите да се освободят от игото на фашизма, от наемното робство на капитализма и ще ликвидира капиталистическото обкръжение.

За да се унищожи опасността от капиталистическа интервенция, има едно средство – да се унищожи капиталистическото обкръжение. Едва тогава ще можем да кажем, че знамето на световната Комуна е възтържествувало в целия свят!

Върху стоманените (Сталин означава „стоманен“ – бел. П. Н.) щикове и ворошиловските залпове, върху могъщите крила на Съветите ние ще донесем освобождението на работническата класа в капиталистическите страни и ще издигнем знамето на комунизма върху останалите пет шести от земното кълбо! (Бурни аплодисменти)“.

7.

Полезно е да се сравнят заявленията на Мехлис с книгата на Хитлер „Майн Кампф“.

Хитлер явно отстъпва на Мехлис по размах на замислите. Хитлер никога не е казвал, че ще постави под знамената на националсоциализма цялата планета.

А Мехлис призовавал да се установи властта на интернационалсоциализма на всички континенти и не в някаква отдалечена историческа перспектива, а в най-близко бъдеще, със силите на Съветския съюз и неговата доблестна Червена армия.

Мехлис правел това, което било необходимо на Сталин. Правел го съвършено и точно. Ето защо на 6 септември 1940 година той получава длъжността Народен комисар на Държавния контрол, иначе казано – същият пост, който заемал Сталин преди осемнадесет години.

Едновременно с това Мехлис станал заместник-председател на Съвета на народните комисари, иначе казано – заместник на ръководителя на правителството на Съветския съюз.

Ръководител на правителството по това време бил другарят Молотов. След осем месеца постът ръководител на правителството заел лично Сталин.

От този момент, от 6 май 1941 година, Мехлис станал заместник на Сталин в правителството на Съветския съюз.

Лев Захарович Мехлис се задържал до Сталинв в продължение на цялата си кървава кариера до момента, когато го свалила болестта.

Стопанинът и верният му слуга дори починали почти едновременно. Смъртта на Мехлис изпреварила смъртта на Сталин с три седмици.

Мехлис се задържал до свирепия тиранин само защото говорел и правел това, което било нужно на другаря Сталин.

Мехлис не промълвил нито една излишна дума, не написал нито една неправилна буква.

Но няма да обръщаме внимание на думите.

Ще се обърнем към делата.