СТАЛИН И НЕГОВИТЕ ПАМЕТНИЦИ

АВТОР: ВИКТОР СУВОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

Другарят Сталин бил, както е известно, гений, велик пълководец, баща на народите, корифей на всички науки. Така пишели за него във вестниците и книгите. Така тръбели за него от високите трибуни. Така го показвали във филмите.

По време на Втората световна война войските на Сталин освободили от нацизма не само своята страна, но и колосални територии в Централна Европа. Да си спомним как се пее в песента:

„Не только за свою страну

Солдаты гибли в ту войну,

А чтобы люди всей земли

Спокойно ночью спать могли“.

(„Не само за своята страна

войниците загиваха в тази война,

а за да могат хората от целия свят

да спят спокойно през нощта“.)

Тези редове са написани от мерзавец.

Той е знаел точно, че във владенията на другаря Сталин никой не можел да спи спокойно.

Като започнем от другаря Сталин. На него все му се мяркали заговори. Затова не спял нощем, озъртайки се и ослушвайки се. А заспивал на разсъмване, въздъхвайки облекчено.

Тези, които другарят Сталин освободил в заключителния етап на войната в Европа, също не можели да спят спокойно нощем. Някак не им било до сън.

Обръщали се от една страна на друга.

2.

Като освободили съседните страни от нацизма, съветските другари не пожелали да си заминат от освободените територии.

Владенията на другаря Сталин се разгърнали далече зад хоризонтите на Съветския съюз.

На освободените територии вместо червените хитлеристки знамена съветските другари развели червени сталински знамена.

След това, отначало бавно, а после по-бързо, започнал процес на съветизация: миниатюрните комунистически или подобни на тях партии изведнъж започнали да набъбват стремително и да изместват от политическата арена всичките си конкуренти.

Малко по-късно, че и по-рано някъде, се появила тайна комунистическа полиция и всичко, което я съпътства: орди от доносници, мазета за изтезания, полигони за разстрели.

Но всичко започнало с паметниците.

Много години след войната вървиш по страните, по които е минала победно Червената армия, и виждаш по пътя монументи: танк на постамент, още един и още един. Или застинал завинаги скръбен войник с наведена глава.

От гледна точка на обикновения човешки морал тези паметници са отвратителни.

3.

Веднъж Главният прокурор на България господин Иван Татарчев и Главният военен прокурор генерал-майор Николай Колев ме поканиха да посетя слънчевата им страна, да говоря пред хората, да прелистя архивни страници.

Пътувахме през страната. Потвърждавам: хубава страна е България („хороша страна Болгария“, стих от текст на Михаил Исаковский – бел. П. Н.). Пътувам от планините до морето и обратно: София, Стара Загора, Варна, Пловдив.

В Пловдив стои чудовищен паметник на сталинския войник освободител. На паметника има само една дума – АЛЬОША.

Питам: а защо стои тук този Альоша?

Аз знаех, че Сталин е завзел България без бой. Нито един съветски войник не е загинал за свободата на България. А и не биха могли да загинат за нечия свобода, защото самите те били роби. И загивали не за свободата, а за да запазят концлагерите и колхозническото робство в своята страна, и да го натрапват по цяла Европа, че и по целия свят.

И така, има в България паметник на съветски войник, макар че в България не е загинал нито един сталински воин. Знаех това, но за всеки случай реших да получа потвърждение.

И зададох на главния военен прокурор въпрос.

Отговорът ме смая. Оказва се, че в земята на България има погребани много убити войници от Червената армия.

Интересувам се: можем ли да видим гробовете им.

Получавам отговор: това е секретен материал. Не може да се огласява.

4.

А било така. През септември 1944 година войските на Червената армия завзели без бой България. Батальоните и полковете на Българската армия приветствали с параден строй и с развети знамена частите на Червената армия, които с тържествен марш влизали в градове и селища. Народът ги посрещал с цветя.

Голяма част от войските на Червената армия заминала по-нататък, а няколко дивизии останали в България.

И се завъртяла работата.

Да си представим положението. Есента на 1944 година. Войната продължава. И не е ясно кога и как ще завърши. Хитлер има нови видове оръжия, каквито никой на света по това време не притежава: леки преносими противотанкови управляеми ракети „Червена шапчица“ (нем. „Rotkäppchen“ – бел. П. Н.), зенитни управляеми ракети „Wasserfall“, реактивни самолети, отначало крилати, а след това и балистични ракети.

И се носели упорити слухове за някакво хитлеристко свръхоръжие, което ще бъде използвано в най-близко време.

5.

По това време войските на Червената армия форсирали широки реки, преодолявали планински проходи, щурмували укрепени линии, водели упорити боеве по гори и блата, в полета и по градски улици. Колосални загуби.

Но за тези войници, на които се паднало да останат в България, войната свършила. Било ясно: няма да загинат в бой.

Наоколо красота. Гроздето е узряло. И ябълки, и круши. И вино във всяка къща. А още имало и ракия. И гроздова, и сливова. Държали я и в бъчви, и в бутилки по тридесет литра, и в обикновени шишета от половин литра, и във всякакви други съдове.

Силата на тази благодатна напитка била по нашия стандарт – 40 градуса. Но имало и по-силна. И по 50, че и даже по 66 градуса.

В резултат от употребата на тези веселящи течности последвали масови зверства, побоища, стрелби, изнасилвания, убийства, автомобилни и даже авиационни катастрофи. Авиационните техници са също хора. И понякога им се иска също да пийнат. Преди подготовката на самолета за излитане.

А другарят Сталин виждал в този момент някогашния план на руските царе – да освободи България и от този плацдарм да излезе на черноморските проливи, да яхне Босфора и Дарданелите.

Затова на другаря Сталин му била крайно необходима България. Най-добре било да я включи в състава на Съветския съюз. Ако успее да завърши войната спешно. В краен случай да създаде на Балканите федерация от покорни сателитни държави.

Всичко вървяло по сталинския план. Но изведнъж изревали тези български другари, които през цялата война Сталин държал в резерв и които заповядал да бъдат доставени в София с военен съвет и настанени в началнически кресла. Те доложили на другаря Сталин: при подобно поведение на освободителите няма да удържим властта.

Реакцията на Сталин била мигновена. Той заповядал на командващия войските на 3-ти Украински фронт, маршала на Съветския съюз Ф. И. Толбухин, да въведе ред.

6.

Въвели ред. Ние можем да го правим. Когато поискаме.

Всяка вечер строявали батальоните и полковете, извеждали провинилите се, поставяли ги така, както е прието у нас – встрани от строя. И прочетали присъдата.

В някои страни палачите работят с маски. У нас не е така. У нас всички трябва да видят, че присъдата се изпълнява не от кого да е, а от началника на Специалния отдел на СМЕРШ, на вид един такъв добър, с умни и малко уморени очи.

Ритуалът е стандартен. Към обречения на смърт изпълнителят на присъдата отива отзад. Затова целият строй го вижда, но не вижда този, чиято присъда са прочели.

На финала палачът стреля. В тила.

Така че провинилият се не успявал да разбере за какво го е осъдил най-справедливият на света съветски военен трибунал.

По заповед на Сталин разстрелвали не само грабителите, насилниците и убийците, но и препилите. Без да ги чакат да изтрезнеят. Извличали ги за яката, след което свършвали с тях.

И редът някак си бързо бил възстановен.

Впрочем, със същите радикални мерки по заповед на другаря Сталин бил възстановен редът в Одеса, в Кишиньов и в Лвов. Там просто оставяли убитите бандити по улиците, за да ги приберат приятелите и роднините им.

В България разстреляните освободители били погребвани в уединени места, без да се разгласяват координатите. Защото нямало кой да ги прибере.

Така че бетонният Альоша в Пловдив е паметник на тези бойци от Червената армия, които загинали в България.

Иначе казано – величествен монумент на пияниците, безпътниците, грабителите, убийците, насилниците на престарели и малолетни.

Отдавна искали да махнат този паметник. Но извергът Альоша намерил множество защитници. Как може да бъде съборен. Та той е донесъл в България робството, политическата полиция и концлагерите!

И изобщо това е паметник на Втората световна война.

Добре, така да бъде.

Нека стои. Само че редом с Альоша не би било лошо да бъде сложен и немският Ханс. Защото германците заедно с Альоша поставили през септември 1939 година началото на Втората световна война, заедно късали на парчета Полша, заедно марширували тържествено в центъра на Брест, празнувайки първата победа.

7.

В освободените страни поставили много паметници: танкове на постаменти, оръдия, особено любима била 152-милиметрвата гаубица МЛ-20. А плюс това бронзови войници единично и на групи, а в Берлин – с момиче на ръце. Символът е този: войник освободител, спасител на бъдещото поколение.

И какво е лошото в тези паметници?

Това, че изобщо не са паметници.

Никой в СССР не се грижел за фронтоваците. Те не били нужни на никого.

Инвалидите от фронта, за да не грозят обстановката, били изловени и откарани на остров Валаам, откъдето слепият, безногият и безръкият не може да избяга.

Тонове ордени, които по време на войната по някакви причини не били връчени, така и си останали да лежат в хранилищата. На никакъв „велик“ Жуков не му хрумнало да публикува книга, като телефонен указател, с имена, звания и други детайли плюс добавка: този сержант е награден с ордена на Славата трета степен, а този лейтенант с Червена звезда.

И не трябвало да бъде търсен никой. Нека всеки да надникне във военния отдел, да прегледа имената по азбучен ред – няма ли го и нашият там. Че уж са го наградили, а наградата така и не е връчена.

Но какво са ордените. Десетки години по гори и блата се търкалят войнишки кости. И никой не ги погребва. Има групи ентусиасти. А държавата пет пари не дава за паметта.

Пари да се погребат войнишките кости няма, а да се издигат циклопски бетонни уроди пари винаги има.

Защото това не са паметници.

Мафията отбелязва с особени знаци своята територия: това е мое, не се пъхайте тук, тук е установен моят ред.

Именно така другарят Сталин, като освободил половината Европа, наредил да се издигат навсякъде паметници и да не се жалят парите.

С чудовищни бронзови и бетонни идоли по хълмовете другарят Сталин, като мафиотски кръстник, отбелязвал своите владения, контролираната от него територия.