НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1980 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ЖАН ДОСЕ

Жан Досе (Jean Dausset)

19 октомври 1916 г. - 6 юни 2009 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Барух Бенасераф и Джордж Снел)

(За откритията, засягащи генетично определените структури на клетъчната повърхност, регулиращи имунните реакции).

Френският биолог Жан Батист Габриел Жоаким Досе е роден в Тулуза и е четвъртото дете на Анри Пиер Жулиюс Досе, преуспяващ лекар, специализиращ в областта на радиологията и ревматизма, и Елизабет (Броляр) Досе. Първите години от живота си момчето прекарва в Биариц, а когато става на 11 години, семейството се мести в Париж. Там Досе е зачислен в лицея „Мишле“ и го завършва с диплома по математика. Като решава да върви по стъпките на баща си и да стане лекар, юношата постъпва в медицинското училище към Парижкия университет в края на 30-те години. В началото на Втората световна война, през 1939 г., Досе е призован на медицинска служба във френската армия, а през следващата година, след окупирането на Франция от Германия, се присъединява към Свободната френска армия в Северна Африка.

В Тунис и във Франция Досе наблюдава многобройни преливания на кръв, предизвикващи тежки реакции у пациентите, дори ако кръвта на пациента и донорската кръв принадлежат към една и съща група. По-късно той описва тези неблагоприятни реакции, като ги обяснява с особеностите на кръвта на донорите, в чиято плазма се намират активни анти-А антитела. Той открива, че тези антитела се появяват след ваксиниране с анатоксини от дифтерит и тетанус, които съдържат разтворим компонент, наречен субстанция А. Откриването от Карл Ландщайн на основните човешки кръвни групи прави преливането на кръв в по-голямата си част безопасна процедура при съответствие на кръвната група на донора и реципиента. Човешките кръвни групи се различават по наличието или отсъствието в еритроцитите на някои протеини (антигени). Реакцията между антигените и чуждите антигени предизвикват несъвместимост несъвместимост на кръвните групи на донора и реципиента. Системата АВО на Ландщайнера обяснява причините за повечето реакции от подобен вид, макар че и други кръвни антигени и антитела участват също в подобни реакции.

След уволнението си от военна служба през 1945 г. Досе получава медицинска степен в Парижкия университет. През следващата година той е назначен за директор на лабораторията на Френския национален център по преливане на кръв. Като си взема отпуск в средата на 1948 г., Досе получава стипендия за изучаване на имунохематологията в Харвардския университет, където престоява цяла година. Като се връща в Центъра по преливане на кръв, той проучва в края на 40-те и началото на 50-те години различните биологични аспекти на преливането на кръв, съсредоточавайки се върху проблема на патологичните реакции.

Много пациенти, прекарали многобройни хемотрансфузии или лекувани с определени лекарствени препарати, освен реакциите, свързани с еритроцитите, описани от Ландщайнер, развиват и реакции, свързани с левкоцитите. През 1952 г., Досе съобщава за пациент, в чиято кръв се намерени антитела към антиген, открит в левкоцитите на други хора, но не в левкоцитите на пациента. През 1958 г., като се присъединява към изследванията на медицинския факултет на Парижкиу университет, Досе открива у французите редица видове антигени на повърхността на левкоцитите. За описването на тези антигени той той използва означението МАС (инициалите на тримата донори, в чиято кръв открива въпросните антигени). Анти-МАС антителата се образуват при преливането на кръв на МАС-отрицателни реципиенти и МАС-положителни донори.

Досе отбелязва, че приливането на кръв е разновидност на присаждането на органи. В началото на ХХ в. е открито, че тъканите, присаждани от едни човек на друг, почти винаги се отхвърлят, с изключение на случаите, когато има близко робство между донора и реципиента. Досе предполага, че МАС-антителата са един от факторите, с помощта на който организмът може да различи своите тъкани от тъканите на другия организъм.

През 1962 г. Досе е назначен за адюнкт-професор по медицина в Парижкия университет. През следващата година той става водещ биолог в градската болнична система на Париж и съпредседател на Института за изучаване на болестите на кръвта.

След откриването от Досе на вариантите на МАС-антигена други изследователи получават данни за нови открити антигени, които изискват своето обяснение. На работно заседание, организирано през 1965 г. от Бърнард Амос за координиране на изследванията на хистосъвместимостта (съвместимост на различните тъкани, позволяваща да се осъществява успешно трансплантирането), Досе изказва предположението, че повечето от тези антигени формират част от единна система в съответствие с теорията, предложена от Джордж Д. Снел и неговите колеги през 40-те години. Снел доказва по това време, че отхвърлянето на тъканите при мишките се контролира от няколко физически свързани гени, наречени главен комплекс на хистосъвместимостта (МНС). Досе предполага, че и хората имат МНС. Той смята, че трансплантационните антигени съществуват в голямо разнообразие не защото от един комплект гени се образуват много вариантни форми. Става ясно, че – както при мишките, у човека МНС се състои от няколко гена, наречени група на човешките левкоцитни антигени (HLA). Тъй като всеки ген се среща в много вариантни форми, възможни са милиони различни комбинации на антигените от системата HLA.

През 1967 г. Досе и неговия колега Феликс Т. Рапопорт започват изследване на трансплантирането на кожа, осъществявано между членовете на едно семейство. Техните резултатите свидетелстват, че трансплантациите между членовете на семейството, имащи еднакъв вид HLA-антигени, са по-успешни от случаите с различен вид HLA-антигени. Тези резултати позволяват на Досе да препоръчва настоятелно на хирурзите да подбират при трансплантациите органи на донори, като имат предвид вида на HLA-антигените. Техниката на разделянето на HLA-антигените на видове довежда до значително повишаване на жизнеспособността на присадените органи, но само в тези случаи, когато донорът и реципиентът са роднини (най-добре – близнаци). Сред лицата, които не са роднини, генетичните разлики (други, не идентифицираните от Досе) предизвикват отхвърляне на транспланта, въпреки подбора по системата на HLA-антигените. Някои от тези генетични разлики са обусловени от други гени от системата МНС. През 1967 г. Амос и неговият колега Фриц Баех откриват друг ген, наречен HLA-D (тъй като е четвъртият описан ген HLA), който е човешки еквивалент на гените IR (на имунния отговор) в МНС при мишките. Барух Бенасераф и други изследователи откриват, че гените IR не само влияят за оживяването на трансплантираните органи, но и играят важна роля за способността на организма да осъществява имунна защита срещу определени болести. В началото на 70-те години става известно, че гените HLA-D са важен фактор, обуславящ връзката между видовете HLA и определените болести.

През 1967 г. Досе изследва взаимодействието между системата HLA и възникването на редица болести (той е първият в тази област) и – макар че резултатите са предварителни, усилията му стимулират работата на други учени. На основата на неговите изследвания е доказано, че някои видове HLA са свързани с увеличаването на риска от развиването на редица болести като поражение на ставите, захарен диабет и автоимунни заболявания. Досе предполага, че „всеки хаплотип HLA... има своя собствена конфигурация от гени, която определя специфичната способност на имунния отговор, благоприятен при едни обстоятелства и неблагоприятен при други“.

През 1968 г. Досе е назначен за директор на Френския национален институт за научни изследвания. През същата година той започва да преподава имунохематология – наука за антигените и за различните съставни части на кръвта – в Парижкия университет. Освен това, от 1978 г. Досе става професор по експериментална медицина в „Колеж дьо Франс“. През 70-те години работи също така като външен професор в университетите в Ню Йорк, Брюксел и Женева.

Функцията на продуктите на гените МНС (антигените) не е установена до край, но в средата на 70-те години редица учени, сред които Бенасераф, доказват, че взаимодействието между различните клетки, особено на имунната система, е ограничено от МНС, иначе казано – двете взаимодействащи клетки трябва да носят едни и същи антигени МНС на своите повърхности. Досе предполага, че „феноменът на рестрикцията (ограничаването) е вероятно най-прякото доказателство за ролята на продуктите на комплекса HLA при имунния отговор на човека“. Макар че предстои да се изясни много за структурата на гените МНС, за тяхната активност в организма и за пътищата за управляването им за медицински цели, става ясно, че МНС е централно звено за разбирането на имунната система като цяло.

През 1962 г. Досе се жени за Розе Майорал Лопес; семейството има син и дъщеря. Кредото на Досе, на което не изменя никога, е: „Vouloir pour valoir“ – „За да постигнеш, трябва да желаеш“.

Освен Нобелова награда Досе получава международната награда на фонда „Гарднър“ (1977 г.) и наградата Волф за медицина на израелския фонд „Волф“ (1978 г.). Той е член на Френската академия на науките и медицината и на Белгийската кралска медицинска академия, почетен член е на Югославската академия на науките и изкуствата, на Американската академия на науките и изкуствата и е кавалер на ордена на Почетния легион.

Превод от руски: Павел Б. Николов