HIMARS: НОВИЯТ БОГ НА ВОЙНАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Настъплението на Путин гори в Украйна заедно със складовете за руски боеприпаси.

Първият етап от войната на Русия в Украйна – да се превземе Киев за три дена – отдавна е загубен. Както и вторият – да се отреже Украйна от морето.

Но у мнозина оставаха илюзии (или опасения, или надежди), че на Донбас руската армия, неумолима и страшна, като ледник, ще настъпва към украинските позиции, смилайки с огнена вълна украинската отбранителна линия и засипвайки това, което е останало от нея, с пушечно месо.

Че Путин, като има смазващо превъзходство в техника и боеприпаси (на всеки украински снаряд се падат по двадесет руски), ще наложи на Украйна война на изтощаване и ще я спечели.

Последната седмица унищожи тази илюзия. Руският фронт – по-скоро неговият тил на 60-80 километра в дълбочина – гори изцяло. Гори склад в Красний луч (укр. Хрусталний – бел. П. Н.). Горят десетки складове в Донецк. Гори техника на летището в Мелитопол, складове в Херсон и Нова Каховка, гори за пореден път Чорнобаивка. На следващия ден след превземането на Лисичанск изгоря огромният дивизионен склад в Попасна, а ако беше изгорял няколко дена преди това, Лисичанск така и нямаше да бъде превзет – не би имало с какво.

Пожар в склада с боеприпаси в Красний луч

Не горят обаче само складове – гори руското настъпление. Гори сталинската военна стратегия, заимствана от генералите на Руската федерация: да се настъпва с пушечно месо след огнена вълна, след безразборен огън, не по цели, а по площи. След превземането на Лисичанск руските войски уж щяха да настъпят по всички фронтове (веднага след като Путин обяви „оперативна пауза“), но тутакси се задавиха. Снарядите бяха малко.

Прицелната украинска стрелба с ракети по складове е в поразителен контраст с руската стрелба със скъпи ракети по жилищни комплекси, търговски центрове и площади“.

Военният експерт и бивш летец, полковникът от ЗСУ от запаса Роман Свитан оценява количеството на унищожените руски складове на 15-20%. Очевидно е, че украинската армия няма да тръгне в настъпление, докато не унищожи всички складове.

Складовете се обстрелват, разбира се, с „Хаймарси“, M142 High Mobility Artillery Rocket System (HIMARS), монтирани върху шасито на американски военни камиони M1140 с пускова установка за шест ракети GMLRS. Има още вариант, който позволява вместо шест GMLRS да се изстрелва една ракета ATACMS, която лети на 300 километра, но такива засега не се доставят в Украйна.

HIMARS-ът има редица колосални преимущества. Първо, той е мобилен като обикновен камион. Това означава, че HIMARS-ът се движи по обикновен път, изстрелва ракетите и веднага изчезва със скорост 80 километра в час. Да му бъде нанесен ответен удар е трудно.

Второ, ракетите GMLRS (G в дадения случай означава guided, управляема), с които стреля „Хаймарсът“, се ориентират по GPS и нанасят удар точно в целта. Това го отличава от руските „Смерчове“, „Градове“ и „Урагани“, които стрелят по площи.

Трето, HIMARS-ите, отново за разлика от руските „Смерчове“, нямат нужда от някаква пусково-зарядна установка. Те просто се доближават да мястото, където на земята лежи блок с ракети, закачат го и - voila! Работата може да започне.

Използването на HIMARS-и унищожава цялата логистика на руската армия. Руската армия е свикнала да воюва така: прави гигантски складове на 60 километра от фронта и кара всичко от тези складове с камиони. „60 километра разстояние – казва съветникът на офиса на президента Алексей Арестович – са три курса на камион за един ден, 90 километра – два курса, 120 километра – един курс. Настъплението на руската армия е възможно само тогава, когато камионът може да направи три курса на ден“.

Американската реактивна система за залпов огън HIMARS

Използването на „Хаймарсите“ потвърждава двата тезиса, които вече формулирах. Първият: съвременната мрежово-центрична война побеждава винаги Сталиновата концепция от 1941 година – огнена вълна плюс пушечно месо. И второ – не, Путин не успя да превърне войната в позиционна, както искаше, защото позиционната война предполага, че противникът вижда само линията на фронта и не може с някаква приемлива точност да нанася удари по ключови обекти на военната структура зад нея.

„Що за военна машина е изградил Путин – пита саркастично Арестович, - ако четири HIMARS-а могат да я ликвидират?“

Наистина, „Хаймарсите“ не са четири. В разговор с мене военният експерт и бивш сътрудник на Генералния щаб на ЗСУ, полковникът от запаса Олег Жданов, каза, че „американските HIMARS-и и техните аналози в Украйна са седемнадесет“. А въпросният Арестович потвърди, че са пристигнали не тогава, когато беше обявено, а „едно седмица по-рано“.

Иначе казано, Красний луч, Стаханов, Змийският остров и С-300, унищожени край Херсон преди десет дена, са все работа на HIMARS-ите.

„Хаймарсите“ се използваха от САЩ и в Афганистан, и в Сирия, и в Ирак, но такива съкрушителни резултати от тяхното използване не е имало. Защо? Много просто. За успешното използване на „Хаймърса“ са необходими три неща: ясно очертана фронтова линия, добри пътища от едната страна на тази линия и огромни складове – от другата. В Сирия нямаше нито пътища, нито фронт, нито тил, а да се пътува по това, което има, не е безопасно. И цели също нямаше: готвейки се за настъпление с огромна жива сила след огнена вълна, идиловците не държаха гигантски складове със снаряди.

„Хаймарсите“ и руският начин за водене на война се оказаха създадени един за друг.

Украинските HIMARS-и работят основно нощем. Денем те по-скоро стоят в някакви хангари, където са невидими за руските „Орлани“. Работата през нощта има и още едно предимство. „През нощта рискът от това, че под ударите ще попаднат цивилни, е минимален“ – казва Роман Свитан. Това също отличава тактиката на ЗСУ от руската: руските ракети летят денем.

Как украинското разузнаване научава къде да се целят „Хаймърсите“? Как засича руските складове? С помощта на същата мрежово-ценрична война. Военният експерт Павел Лузин смята, че ЗСУ използват просто обикновените снимки на Maxar. „Maxar прави снимки два пъти на ден и по тях със специални програми и Big Data може да се изчисли къде се намират складовете и къде пътуват военните камиони“ – казва Павел Лузин.

Възниква въпросът: а защо Русия, на свой ред, не може да разбере с помощта на все същите космически снимки как се движат „Хаймарсите“?.

И тук е прекрасното: Русия няма достъп до Maxar и до всякакви други снимки, които да ѝ позволят да води мрежово-центрпична война. Но Русия има свои спътници! – ще възкликнете вие. Да, има. Това са военни спътници, които могат да правят снимки, но няколко пъти на седмица.

Още Русия има спътници „Ресурс“, които са сглобявани с помощта на западни компоненти. Тези компоненти САЩ забрани да се предоставят със закон, приет след намесата в американските избори. В резултат от това всичките „Ресурси“ свършиха ресурсите. Последният слезе от орбита през декември 2021 година. Русия има още три спътника „Барс“. Но това е просто недостатъчно.

Макет на спътника „Ресурс-П“

Иначе казано, Русия си изсмуква целите от пръстите, както описахме в предишната статия, но и тогава не бие в целта.

С други думи, Русия отново губи не просто пред западната военна система. А пред западната военна система в съчетание с цивилните технологии. Спътниците Maxar, които изобщо не са правени с тази цел, решават като на шега проблема, който се оказва неразрешим за руската орбитална групировка, за която са изхарчени милиарди.

Точна така цивилният Starlink на Илън Мъск се оказа неуязвим за руските средства за радиоелектронна борба (РЕБ), за която също са изхарчени милиарди. А украинската система за управление на артилерийския огън „Кропива“, състояща се от цивилни таблети, цивилни радиостанции и цивилни дронове, повиши много ефективността на украинската артилерия още тогава, когато двете страни използваха старите съветски оръдия и гаубици.

Това може да се нарече проява на още една тенденция: тенденция, ако искате, за цивилни елементи във военните технологии.

Целият руски военно-промишлен комплекс се основава на това, че има някакви свръхсекретни военни технологии, съвършени, които нямат паралели в гражданската промишленост.

Но съвременният свят е устроен по друг начин. Има най-качествени технологии, има най-качествени устройства и най-качествени решения – това са тези, които съществуват в милиарди екземпляри. По определение подобни технологии са цивилни, защото на военните не им трябват милиарди екземпляри. Военният пазар просто не е толкова голям. В резултат от това на Запад линията между цивилните и военните технологии се заличава. Десет от най-едрите изпълнители на Department of Defense (Министерството на отбраната – бел. П. Н.) на САЩ продават своята продукция на пазара. А в Русия компаниите, които не са конкурентноспособни на пазара, печелят закрити конкурси за военни доставки. Техните технологии са определено неконкурентноспособни. Те просто лъжат за своите достижения. И това става очевидно едва в часа Х: когато тяхната продукция е принудена все пак да се конкурира със западната на най-конкурентния от възможните пазари – на бойното поле.

Именно това се случи с комплекса С-400. Руската урапатриотична преса и създателите на комплекса обещаваха, че ще свалят „Хаймарсите“ като орехи от клон. Накратко казано, това се оказа лъжа.

Ракетите от С-400 не могат да прехванат ракетата „Хаймарс“ по няколко причини. Ракетите от С-400 не могат да прехванат ракетата „Хаймарс“ по простата причина, че нейното твърдо гориво е много по-съвършено. „Тя просто лети по-бързо“ – казва Павел Лузин.

Второ, украинците при отделни случаи могат да пренаситят руската противовъздушна отбрана като дават прекалено много цели едновременно. „Те изстрелват пакет „Смерч“ или „Ураган“ и едновременно изстрелват „Хаймарс“ – казва Павел Лузин.

Третата причина вероятно се състои в това, че С-400 се създаваше по това време, когато ръководител на „Алмаз-Антей“ беше Игор Ашурбейли. Този удивителен човек по време на перестройката подчини отначало Ленинградския пазар, след това влезе в управата на „Алмаз-Антей“, чиито помещения започнаха да се дават под наем като търговски складове, а след това построи за Путин съкрушаващата всичко установка С-400. Опитни ракетни специалисти в разговор с мене изразяват съмнение може ли човек, изградил кариерата си върху търговия на дребно през 90-те години, да създаде усъвършенствани ракети. Днес господин Ашурбейли е крал (!) на космическата държава Асгардия и като такъв даже положи клетва във Вена в мисията на ООН.

Игор Ашурбуйли

В общи линии, С-400 на краля ва Асгардия не може да сваля HIMARS-и, а за руската РЕБ, за която също са били изразходвани милиарди, е смешно да се говори. Защото HIMARS-ът лети на 84 км, а фронтът се е разтеглил на 1400 км. На такава площ никаква РЕБ не може да даде резултати – все едно да се опитва човек да спре пожар в тайгата, като го полива с вода от градински маркуч.

Ако в Русия хладилникът загуби окончателно от телевизора, на бойното поле в Донбас телевизорът също толкова окончателно загуби от „Хаймарсите“.

С героизъм и „Хаймарси“ може да се постигне много повече, отколкото просто с героизъм.

Основният въпрос е какво ще направи Путин, когато разбере, че губи? Засега, по думите на Роман Свитан, в небето на Беларус започнаха да кръжат руски летци и постоянно стана видим авиационният комплекс за насочване и откриване А-50, руски аналог на „Авакс“. Едновременно към беларуската граница с Украйна се придвижват „Искандери“, които стрелят навътре на 500 километра и явно са предназначени за обстрел на дълбокия тил.

„Всичко това прилича на подготовка за мащабен ракетно-бомбен удар, включително по мостове и инфраструктури“ – казва Роман Свитан.