ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД

СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ

Обсъждайки с различни хора проблема за паметта през последните няколко години, аз открих, че думата се използва с различни значения. За някои е странно да чува, че можем да имаме „спомени“ за Исус, Ейбрахам Линкълн и Христофор Колумб. Защото никой не се е срещал с тези хора! Откъде да имаме спомени? Въпросът не е маловажен. Струва си да му обърнем внимание, когато проучваме как Исус е „бил помнен“ в годините и десетилетията между неговата смърт и първите евангелисти.

За да се ориентираме в този въпрос, ще се спрем накратко върху терминологията. Тя засяга личната памет, индивидуалната, която имаме всички ние (и са имали всички мислещи хора, включително учениците на Исус) и колективната памет, характерна за социалните групи, към които ние – както и другите хора - принадлежим.

Психолозите отдавна са изяснили, че мие, индивидите, имаме различни видове лични спомени. Едно нещо е да помниш как се кара велосипед; друго е да помниш как се казва столицата на Франция; и трето – да помниш какво си ял вчера на обяд.

Да се помни как се извършват телесни действия – да дишаш дълбоко, да плуваш, изпълниш бекхенд – е „процедурна“ памет. Тя е много важна. Но тъй като няма отношение към темата на дадената книга, няма да я засягаме. Но има две други памети, които имат към тази тема най-пряко отношение и които не трябва да бъдат бъркани.

През 1972 година експерименталният психолог Ендел Тулвинг публикува новаторска статия, в която прокарва граница между „епизодната“ и „семантичната“ памет. Именно епизодна памет имат предвид повечето от нас, когато говорят за „спомени“ от миналото. Тя включва събития, които са станали с нас лично: какво сме правили на първата среща, отпреди колко време сме се скарали с някого от близките си или къде сме били по време на отпуската миналото лято. Тук грешките са неизбежни и обикновено ние нямаме начин да проверим точността на спомените. Може би си спомняме точно къде сме чули за терористичните актове на 11 септември 2001 година (с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк), но както доказват психолозите, очевидните спомени за подобни неща са в много случаи грешни.

Психолозите намират тънки разлики между различните видове епизодна памет, но като цяло това е памет за епизодите от нашия живот. А има още и семантична памет. Тя включва фактическата информация за света, при това не само факти от нашия жизнен опит. Всички знаем, че Нил е най-голямата река в Египет (дори и ако не сме плавали там с лодка) или че Дюк е спечелил шампионата на NCAA по баскетбол през 2015 година (дори и да не сме гледали играта). Голяма част от нашите знания за света включва информация, която не ни засяга лично: от математическите уравнения (коолко е квадратният корен на 81?) до геологията (какво е тектонична плоча?) и историята (какъв е бил Карл Велики?). Тук се отнасят повечето знания, усвоени от нас в училището и извън него.

Епизодвата и семантичната памет са тясно преплетени помежду си. Квадратният корен на 81 ни е известен и е станал част от нашата семантична памет, защото в миналото сме го научили от учителя или от учебника. Ние сме го зубрили и сме писали контролни работи. Следователно тук са задействани епизоди от нашия живот. Но ние по-скоро нямаме епизодна памет кога и как се е случило това. Има само семантична памет за факта. Едновременно с това ние не можем да възприемаме околния свят без семантичните знания, които помним: какво е число? Какво е учител? Какво е контролна работа? Така двата вида памет се преплитат тясно помежду си, но и ясно се разграничават.

Една от удивителните особености на епизодните и семантичните спомени е, че понякога те са много точни, а понякога – не. Много неща помним добре, но за съжаление паметта е изпълнена с аберации. „Лъжлива“ или „изкривена“ памет – в този смисъл, който следваме в тази книга – е памет, включваща грешки. Понякога (и с годините все по-често!) откриваме със съжаление, че паметта ни е подвела или ни е измамила. Да допуснем, че мислим Барселона за столица на Испания. Това е лъжлив спомен. (Някои хора предпочитат думата „грешка“. Така е, но пред нас имаме и случай на неправилен спомен.) И ако вие „помните“, че вашият меден месец е бил в Сан Франциско, докато той е бил във Филаделфия, това е също лъжлив спомен.

Освен индивидуалните спомени има и съвместни спомени за миналото. Те са характерни за социалните групи. Социолозите даже имат термин „колективна памет“. Той описва как различните социални групи констатират, осмислят и „си спомнят“ миналото. Ние вече видяхме този феномен при „спомена“ за Ейбрахам Линкълн. Разбира се, ако наричаме „памет“ само епизодните спомени, никой от нас не помни Линкълн: не сме се срещали с него. Но паметта е нещо повече. Можем да кажем и така: това, което знаем (или си мислим, че знаем) за Линкълн, е обикновена семантична памет. И това е вярно. Но според социолозите паметта за Линкълн не е просто лична памет за миналото. Тя е социална конструкция. С други думи, формирали са я различни социални групи. Обществата, в които живеем – а все пак живеем в широк спектър от общества и социални групи, - определят как да помним миналото. Значи имаме спомени не само за миналото, но и за обстоятелствата и хората, които са донесли до нас тези спомени.

Ето защо, да речем, протестантските фундаменталисти и католическите ортодокси помнят Реформацията по различен начин. И защо различните социални групи в Америка помнят по различен начин Малкълм Екс или живота по времето на Роналд Рейгън. И защо „студената война“ се помни различно в Грузия и Джорджия.

Общо казано, има различни видове памет. И хората помнят нещата по различен начин. Понякога техните спомени – за личното минало, фактическата информация и колективното минало – са неточни. Отново ще направим една уговорка: обикновено те са съвсем надеждни. В противен случай ние не бихме могли да функционираме като индивиди и като общество. Но Има случаи, когато паметта ни лъже. И си струва да видим защо помним някои неща лошо и неправилно; и ще ни помогнат ли такива колебливи/грешни спомени да разберем контекста, в който се проявява нашата памет, и причините, поради които запомняме нещо.

(Следва)