ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / УВОД

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

УВОД

Исус умира около 30 година, но най-старият отчет за неговия живот („Евангелието от Марк“) е написан след четиридесет години. В промеждутъчния период – и дори години след написването на евангелията – спомените за Исус се предават от уста на уста. Първи разказвачи били хората, които са видели неговите дела и са чули неговите думи. Но как до появата на евангелията се е предавал „споменът“ за Исус (понякога изкривен) от тези, които са познавали реално Исус, и от тези, които след години и десетилетия са преразказали историята за него?

Тази книга е посветена на историческия Исус, на спомена и на изкривения спомен. От историческия Исус започнах да се интересувам в началото на 70-те години на миналия век, когато започнах да изучавам Новия завет от историческа гледна точка. По това време чувах от някои преподаватели възгледа, с които и днес не можеш да учудиш никого: евангелията се градят на свидетелства на очевидци, а това означава, че са исторически достоверни; в устните култури (например в древноримския свят) хората имали по-развита памет от нас и по-добре запазвали преданията за миналото, защото били неграмотни и не можели да научат за това минало от писмените паметници

Но така ли е това?

Преди няколко години разбрах колко ценни и сериозни данни могат да се получат от изследвания на паметта, осъществени от учени, които не са специалисти по Новия завет, а по други представителни дисциплини: психология, социология и антропология. Техните изследвания са особено важни за разбирането на това как ранните християни са разказвали и преразказвали историята за Исус до написването на евангелията. Това бил тайнствен период на устно предаване, когато разказите се разпространявали съвсем не само от очевидци. Да допуснем, че вярващият научавал за Исус от познат, той – от братовчед си, братовчедът – от съседа си, съседът – от деловия си партньор, а деловият партньор – от майка си, която преди петнадесет години чула разказ на очевидец. Подобни ситуации възниквали все повече.

Как такива хора – в края на дълъг период от предаване – са разказвали за Исус? Доколко добре помнели това, което са чули от своите събеседници (които също са получили информация от трета-четвърта ръка)? Колко точно са възпроизвеждали чутото? И доколко това отразявало реалните думи и дела на Исус? Или историите са се оформяли, преправяли, а понякога измисляли в процеса на разказването, запомнянето и преразказването? Силно ли са се променили те през тези 40-65 години, които отделят смъртта на Исус от първите евангелия? Много ли точни спомени има в тях? Може би съвременните изследвания в областта на паметта ще хвърлят светлина върху тези наболели въпроси.

Вече две години отделям почти всичкото си свободно време за четене на книги, посветени на паметта: какво пишат когнитивните психолози за индивидуалните спомени; какво пишат социолозите за колективната памет; какво пишат антрополозите за устните култури и запазването в тях на устните традиции.

И колкото повече чета, толкова повече се учудвам, че мнозина специалисти по Новия завет – вероятно основната маса – не са се занимавали никога сериозно с този въпрос. Даже тези изследователи на Новия завет, които вниквали в подобна насока, често са следвали един тесен ракурс. Но трябва да се копае по-надълбоко. По-нататък аз ще се опитам да докажа какво значение има целият този спектър от изследвания на паметта и на историческия Исус.

(Следва)