МНОГОЛИКИЯТ ГУСТАВ КЛИМТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Густав Климт е един от най-известните художници символисти. Неговото наследство включва академични картини, рисунки от натура и даже предмети с декоративно-приложен характер.

“ЗЛАТНОТО МОМЧЕ“

Густав Климпт е роден на 14 юни 1862 година. Майка му Анна мечтае да стане оперна певица, но не успява да се реализира. Баща му Ернст се занимава с гравюри и бижутерия, но печели малко – на семейството със седем деца не му стигат пари за най-необходимото и му се налага често да се преселва. Една от сестрите на Густав си спомня, че на Рождество не винаги имало хляб на масата, да те говорим за подаръци.

Талантът на Густав се проявява още в детските му години. Когато става на четиринадесет, му предлагат пълна стипендия във Виенското училище за изкуства и занаяти. Климт е прилежен ученик и усвоява старателно академичното рисуване. По-късно тези занимания ще му помогнат да стане един от най-търсените декоратори на интериори в Австрия.

Густав Климт през 1887 година

Пълноценна професионална кариера Густав Климт започва през 1880 година, когато заедно с един от братята си и свой приятел създава „Стружението на художниците“. Сред първите поръчки са обширни фрески за къщи на заможните виенчани. Макар че тези произведения са изпълнени в академичен стил и изобразяват класически сюжети, в тях вече се чувстват промените, които ще настъпят в австрийското изкуство.

Завесата на Карлсбадския градски театър, 1886 г.

След така наречения академичен период Климт започва да рисува портрети и става един от най-търсените майстори в Австрия.

Портрет на Сони Книпс. 1897—1898

През 1892 година умира бащата на Климт. Това събитие го разтърсва дотолкова, че известно време не е в състояние да работи. За да дойде на себе си, да се откъсне от действителността, художникът заминава за Италия. Именно по време на това пътуване той се запознава със знаменитите фрески в Равена, които определят по-нататъшното развитие на неговото изкуство.

Мозайка в базиликата „Сан Витале“ в Равена

ВИЕНСКИЯТ СЕЦЕСИОН

През 1897 година Климт става съучредител на обединението „Виенски сецесион“. Отхвърляйки традиционната консервативна художествена традиция, Климт и неговите съмишленици замислят това движение като освобождаващо. Те поставят под съмнение правилата на класическото изкуство, защото не може да изобрази това, което е зад пределите на реалността, и от художниците се изисква повече свобода за самоутвърждаване. Сецесионът трябва да даде възможност за експерименти, развитие и обмяна на идеи.

Към „Виенския сецесион“ се присъединяват всички млади и талантливи художници. Алфред Ролер например се смята за един от бащите основатели на австрийския модерн (който в немскоезична среда се нарича югендстил). Той не е само президент на сецесиона, но и главен художник на Виенската опера и ръководител на Виенското художествено-промишлено училище. Ролер изработва шрифта сецесион, който често може да се срещне на виенските плакати от епохата на модерна.

Коломан Мозер излага картини в Австрия и Германия, а преди това известно време преподава живопис на децата на австрийския ерцхерцог Карл Лудвиг. Йозеф Хофман, ученик на знаменития Ото Вагнер, дълго време е главен архитект на Виена. Йозеф Мария Олбрих е известен архитект, построил зданието, в което се осъществяват изложбите на сецесиона.

За теоретичната база на архитектурния стил на сецесиона отговаря Ото Вагнер. Мнозина от по-младите представители на обединението са негови ученици. Вагнер води курсове във виенската Академия за художествени изкуства и разработва новата концепция за „практичва полезност“. Нейната същност се състои в съчетаването на прости геометрични форми и орнаменти – именно затова архитектурата на сецесиона понякога се нарича „квадратен стил“.

Афиш на първата изложба на сецесиона, нарисуван от Густав Климт

В живописта представителите на сецесиона съвсем не винаги използват изключително прави линии. Но същността оставала същата – изкуството от музейно става приложно. Коломан Мозер работи над дизайни на пощенски марки, изделия и мебели. Карл фон Хазенауер помага на Ото Вагнер да проектира Виенската железопътна линия. А Густав Климт рисувал картини за украса на актовата зала в главното здание на Виенския университет и също така помага да се декорират зали за модни ревюта.

Ранните произведения на участниците във „Виенския сецесион“ са в основни линии оформени в стила ар нуво. Влияние им оказало също така английското и източното изкуство. Създавайки обединението, виенските художници се вдъхновяват от опита на Берлинсикя и Мюнхенския сецесион. В Берлин няколко млади художници, сред които Франц Скарбин и Макс Либерман, създават свое обединение още през 1892 година. Причина е отказът на комисията към Съюза на берлинските художници да представя на изложби картините на Едвард Мунк. През същата година е създаден „Мюнхенският сецесион“. Скоро Мюнхен се превръща в столица на съвременното изкуство, там работят Пабло Пикасо, Василий Кандинсикй, Паул Клее и Анри Матис.

Първата си изложба художниците организират през 1898 година. Специално за нея Олбрих построява изложбената зала, известна като „Дом на сецисиона“. Белоснежното здание се увенчава от купол с позлата. Същият орнамент е изрисуван и по фасадата на зданието. Златото, цветовете и вълните са отличителна черта на югенстила. Главният вход на зданието е украсен с лозунга „Der Zeit Ihre Kunst — Der Kunst Ihre Freiheit“ („На епохата – свое изкуство, на изкуството – своя свобода“). Това изречение е на известния критик Лайош Хевеши, който е сред първите, съобщили за сецесиона. Най-известна изложба на обединението става четиринадесетата, посветена на Бетовен. Там през 1902 година за първи път е показана знаменитата фреска „Бетовен фриз“, нарисувана от Густав Климт. Това е един от най-добрите шедьоври на виенския югендстил.

През 1905 година „Виенският сезесион“ се разцепва. Групата напуска Густав Климт, а заедно с него и няколко други художници, сред които Карл Мол. Но обединението не се разпада и продължава своята работа. В късните години сецесионът се оттегля от принципите на ар нуво и се намира под влиянието на функционализма, а след това подкрепя идеите на Льо Корбюзие и Баухаус.

ПОД ЗНАМЕТО НА АТИНА ПАЛАДА

Тъй като стилът на рисуване на Климт става все по-съвременен, подходът към материала също се променя. Около 1898 г. започва „златният период“ на Климт. Първият пример за използване на позлата е картината „Атина Палада“. Скоро след това е нарисувана „Юдит I“.

“Атина Палада“

„Юдит I“

Често със „златния период“ на Климт се асоциира „Портрет на Адел Блох-Бауер I“ от 1907 година, продаден за 135 милиона долара през 2006 година, и „Целувката“ от 1907-1909 г.

ЕРОТИЧНА МИТОЛОГИЯ

Личният живот на Густав Климт, който – трябва да кажем – се отличава с любвеобилност и не страни от жените, остава тайна. Известно е, че е има многобройни краткотрайни връзки, но живописецът никога не афишира отношенията си с някого. Съвсем естествено е, че Климт остава неженен. Само една жена, Емилия Фьолге, оказава значително влияние върху живота му. Емилия се движи в кръговете на виенската бохема и е силно увлечена от модата. Нейният салон облича най-богатите клиенти от Австрия. Между другото Ернст, по-малкият брат на Климт, се жени за Елен, сестра на Фьолге.

За да изобрази своите фантазии (и явно да се избави от натрапчивите образи) Климт използва митологията и алегорията. С помощта на персонажи като водни змии, дъщерите на Тифон, музите, нимфите, Даная и така нататък художникът освобождава своята чувствена природа.

Тифон и неговите дъщери, част от „Бетовен фриз“

Консервативната публика, безусловно, обвинява Климт в порнография, което не е коректно. Целта на художника не е да се покаже голотата като такава, а да се изобрази безбрежността на човешките емоции и въображения. Климт настоява за необходимостта от по-голяма свобода да се изобрази това, което в действителност не съществува, на трансцендентното. Той пренебрегва перспективата, покрива щедро платното с разнообразни декоративни елементи и плетеници, въплъщаващи интереса му към природата и историята на изкуството.

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ

През 1911 година художникът се отказва от златото като материал. Той продължава да рисува портрети и открива за себе си новите възможности на пейзажа. Любимо място на живописеца, където може да наблюдава природата и да пренася впечатленията си върху платното, са околностите на езерото Атерзее. Там той рисува десетки пейзажи – броят им надвишава няколко пъти знаменитите златни картини.

“Литилберг на Атерзее“. 1914—1915

Последните години от живота си Густав Климт прекарва в уединение. Ателието му се намира вече в район, който днес е един от най-скъпите и престижни във Виена – в Хитцинг, недалече от Шонбрунския парк. В това ателие с големи прозорци сред скулптури, японски костюми и самурайски доспехи Климт започва нов творчески период и работи непрекъснато през последните шест години от живота си. Той все едно не забелязва Първата световна война и рисува картини, изпълнени с цветове и живот.

“Дамата с ветрилото“

“Танцьорка. Портрет на Рия Мунк“

През 1915 година умира майката на Густав Климт и той остава да живее с двете си неомъжени сестри.

На 11 януари 1918 година художникът получава инсулт, от което е парализирана дясната част на тялото му. В болницата, където го оставят да лежи, хваща грип и възпаление на белите дробове. В продължение на три седмици пресата публикува бюлетини за състоянието на художника. Той умира на 6 февруари 1918 година. На следващия ден Егон Шиле, близък приятел и ученик на Климт, слиза в моргата на болницата, за да скицира портрет на мъртвия живописец.