СЕВЕРОДОНЕЦКАТА ПОБЕДА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Настъплението на руската армия на тесен фронт в Донбас може да се превърне в огромна загуба.

През цялата изминала седмица руските, че и украинските средства за масова информация съобщаваха за тежкото положение на украинската армия край Северодонецк.

Според военния експерт Олег Жданов, Путин е заповядал да се превземе Северодонецк до 1 юни и градът вероятно ще бъде превзет [1].

Ако сте концентрирали на малък участък 15 батальонно-тактически групи (БТГ) и невероятно количество артилерия, а вашият противник почти няма оръдия и снаряди, разбира се, ще победите.

Но ако вашият противник има нова артилерия, вашите войски ще се окажат в положението на мравки, които са облепили мокро парче захар. Ще изядат захарта, но ще бъдат стъпкани. Сами ще си предизвикате Ходинка [2].

По-долу ще се постарая да докажа защо – след доставянето край Лисичанск на пет дивизиона гаубици M777 – превземането на Северодонецк може да се превърне в стратегическо поражение. Защо вместо „пирова победа“ оттам насетне ще казват „северодонецка победа“ и защо всичко, което става – при спазването на редица условия – може да влезе в учебниците по военна история като блестяща военно-информационна операция на ЗСУ [3], отчитаща както тактическите, така и психологическите особености на противника.

И така, преди всичко. Ситуацията за украинската армия е действително тежка. От това се оплакваха всичките мои събеседници – съветникът на офиса на президента Алексей Арестович, военните експерти Олег Жданов и Роман Свитан. От това се оплакваха и военните, които сега се сражават край Северодонецк. Така един от тях, идвайки в съзнание след контузия (неговата част е била отблъсната от Папасная), ми разказа за тотална промяна в тактиката на руските войски.

Още през февруари доброволческата част на моя събеседник воювала край Суми в тила на руските войски и палела колоните с цистерни. Палела цистерните по тази причина: нямали нищо освен автомати и РПГ [4], а танкове с автомати не се превземат. Затова видели цистерните с гориво, идващи от Конотоп, и съобразили, че са добра мишена. Никакво разрешение от командването не получили, защото нямали връзка с него и всичко решавали сами.

Действието на подобни самостоятелни групи изиграли решаваща роля за дезорганизацията на снабдяването на руската армия с последвалото нейно отстъпление на север и североизток.

Сега моят събеседник видял съвсем друга армия. Нейният тил не можел да се достигне, върху тях в Папасная налитала огнената вълна на артилерията, а веднага след това настъпвали професионалистите вагнеровци. На други фронтови участъци използвали пушечното месо, събрано в Донецк. Настъплението към Донбас дълго се колебаело, но започнало.

„Къде са западните оръдия? – оплакваха се моите събеседници. – Ако ги имахме, при такава концентрация на артилерията на противника и жива сила, щяхме да ги смачкаме“.

И ето – в края на миналата седмица тези оръдия дойдоха: пет дивизиона гаубици М777. И тонът на моите събеседници веднага се промени. Честно казано, никога не съм виждала възрастни мъже да се радват така на нови лъскави играчки.

Руската армия около Северодонецк настъпва.

Но има няколко „но“.

Първо, тя настъпва на много тесен участък. „В началото на войната руската армия настъпваше по фронт от 1800 километра – казва военният експерт, полковник от запаса и бивш летец Роман Свитан, - сега тя настъпва на участък от фронта с широчина 10 километра“.

Второ, целта на това настъпление е очевидна. „Това са Словянск и Краматорск“ – казва Роман Свитан. „Работата е в това, че именно там се намира системата от водохранилища, където с помпи през канал „Донбас“ се качва вода от Сиверский Донецк на Донецкото възвишение“. Това е уникално съоръжение: 4 помпени станции, 5 резервни водохранилища и 26 километра тръбни моста през други реки, железопътна линия и дълбоки долини.

Това е единствената вода, която пие целият Донбас, от Донецк до Мариупол. Без тази вода Донбас е необитаем. В XVIII век всички тези места били безлюдна степ с редки казашки станици около изкуствени езера. Водата по тези места се появила със Сталин и индустриализацията и единствената причина, по която през цялото това време Домбас се снабдяваше с вода, се състоеше в това, че оттам водата течеше и към Мариупол.

Сега, в хода на боевете, тази система от помпи и тръбни мостове е напълно унищожена. Който и да завземе Донбас, ще завземе безлюдна степ и място на екологична катастрофа. В Донецк вече карат вода с цистерни и властите са изобретили нова уловка. Хората стоят на опашка за вода, цистерни с вода няма, но опашка има – идват ченгетата и забират всички мъже от всякаква възраст за „доброволци“ като пушечно месо.

Така основният смисъл на настъплението е изгубен. Цялата операция се превърна в гигантска Чорнобаивка. Просто никой не се осмелява да доложи за истинското положение на началника.

Това все още не е всичко. Първоначалната идея на операцията се състоеше в това да се затвори украинската армия в котел (обкръжение – бел. прев.). Да се завземе, от една страна, Попасная на украинската страна на Сиверский Донец, а от друга – да се форсира Сиверский Донец в района на Билогоривка. Това би позволило да се затвори пръстен на обкръжение около Северодонецк и Лисичанск, представляващи единна градска агломерация на двата бряга на реката.

Но понтонният мост в Билогоривка беше разгромен и танковете плаваха във водата като умрели риби. При тези условия никакво обкръжение няма, а има просто настъпление в Северодонецк.

В същото време украинските войски търпят тежки, дори много тежки загуби, и загиват най-добрите: незаменимият резерв на ветераните, сражаващи се от 2014 година. Докато ветераните нямаха оръжие („Изразходвахме всичките NLAW, унищожена е всичката ни бронирана техника“ – ми каза преди една седмица мой събеседник, защитаващ Папасная), подобна тактика изглеждаше безполезна. Изглеждаше, че е по-добре да бъде оставен Северодонецк, да се мине оттатък реката и да се направят укрепления на другия, високия бряг на Лисичанск.

Украинската страна се оплакваше публично и от съюзниците, които не доставят оръжие, и от тежкото положение.

Но сега, когато оръжието е доставено, ситуацията се промени. Новата артилерия започна да достига до Донецк, унищожавайки складове с горивно-смазочни материали и боеприпаси за битката в района на Северодонецк. Едновременно с това тя започна да достига до руските части по целия фронт. Украинците отстъпват, руските войски излизат от окопите, за да настъпят, и веднага ги коси артилерията.

Северодонецк не е Мариупол. Стохилядният град е пуст. Всички, които искаха, го напуснаха. Обкръжение няма, дори при разбитите мостове да преминеш на приятелския бряг в най-краен случай не е много трудно. При такава ситуация руското настъпление се превръща в Ходинка. Благодарение на особеностите на руското командване тази Ходинка не може да бъде спряна. Никой никога няма да отмени щурма на Северодонецк, ако Кадиров вече е доложил на главния началник, че Северодонецк е превзет. Гарантирано. Това е котел без котел.

И такъв котел без котел отсега нататък ще възниква навсякъде, където руското командване съсредоточи техника за създаване на „огнена вълна“ и запаси от пушечно месо. Благодарение на западното оръжие от гигантската лавина, неудържима благодарение на своята маса и огнева мощ, няма да остане нищо и руската армия ще се превърне в удобен обект за поражение.

Русия се опита да започне около Северодонецк война на изтощение. Благодарение на западната помощ войната на изтощение ще бъде спечелена от Украйна.

Положението в Северодонецк на 4 юни

Единственото, което би могло да затвърди в тази ситуация стратегичното положение на Русия, е отказът на САЩ да достави военна техника, преди всичко MLRS и HIMARS. Скорошно изявление на президента Байдън като че ли даваше повод за триумф. Байдън каза, че САЩ няма да доставят на Украйна оръжие, с което ще може да обстрелва територията на Украйна. Скоро обаче двусмислеността се разясни и я разясни самият президент Байдън.

САЩ ще доставят MLRS и HIMARS. Те няма да дават към тях ракети ATACMS, които бият на 310 километра, но това никога не е било планирало. Украинците ще получат системи, които бият „само“ на 70 километра [5].

И своята позиция за тази война президентът Байдън изрази пределно точно. „Няма да оказвам натиск на украинското правителство с цел каквито и да е териториални отстъпки. Това би било неправилно и би противоречило на общопризнатите принципи“.

И мене не ме напуска усещането, че – въпреки цялата сложност на ситуацията – всичките стенания на украинските чиновници преди една седмица са били рискована, но отлично замислена и успешна част от военната операция. Като преструвката на Наполеон, който преди Аустерлиц се прави колко много е уплашен, че руската армия ще го атакува.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Статията на Латинина е от 1 юни, сега положението още по-малко предполага да се смята, че Северодонецк непременно ще бъде превзет.

2. Ходинка или Ходинска трагедия – на 18 (30) май 1896 година на Ходинското поле в покрайнините на Москва, където раздават подаръци в чест на коронацията на Николай II, настъпва масова блъсканица, в резултат от която загиват 1389 души, а повече от 900 са осакатени.

3. ЗСУ – Въоръжени сили на Украйна (укр. Збройні сили України).

4. РПГ – ръчен противотанков гранатомет.

5. Събитията са много динамични и това е вече стара новина: Съединените щати ще доставят на Украйна много по-далекобойни ракетни системи.