Егор Кравцов в подземията на „Азовстал“, сн. Евгений Сосновский
Сто дни след началото на войната в Украйна осемгодишният Егор Кравцов, сестра му Вероника, майка му Елена и баба му Татяна успяват да се измъкнат от окупирания Мариупол и да се доберат до Запорижжя.
Егор Кравцов е известен много преди това обаче, защото фотографът Евгений Сосновский вече е заснел и публикувал пет страници от тетрадката, в която момчето рисува и споделя свои впечатления, докато се намира със семейството си в катакомбите на мариуполския металургичен завод.
Евгений Сосновский, който е близък родственик на Егор и неговото семейство, първи нарича тезш пет страници "Мариуполски дневник".
Само пет страници, но те ще останат в Украйна като вечен паметник на ужасите от войната.
Ето ги:
Кравцов Егор
ВОЙНА. 3 април, неделя. Поспах добре, събудих се, усмихнах се, станах и почетох до 25 страница. Още - умря дядо ми. Имам рана на гърба, разкъсана ми е кожата (в резултат от срутване поради бомбардировките – бел. П. Н.). Сестра ми е ранена в главата. На мама е откъснато месо от ръката и има дупка на...
(приятелка) ...крака. Аз съм на осем години, сестра ми е на петнадесет, а мама на тридесет и осем. Хапнахме. Трябва да ни превързват: мама е първа, аз съм втори, трета е сестра ми. Намерих си и приятелка Вика. Тя е весела, наша съседка е и има добри родители.
4 април, понеделник. Събудех се и като вчера се усмихнах. Баба отиде за вода. Върна се. А аз ще имам скоро рожден ден.
Умряха ми двете кучета и баба Галя, и любимия ми град Мариупол за цялото това време, като се започне от 24-ти, четвъртък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.