УКРАЙНА ВОЮВА С ПЪЛНИ СИЛИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Украинските войски нанасят удари по цели, които до съвсем скоро бяха недостъпни по политически причини.

След посещението на Шолц, Макрон и Драги в Киев украинските военни осъществиха няколко рисковани операция: имам предвид удара по Новошахтинския нефтопреработвателен завод, удара по „кулите Бойко“ (сондажните платформи на „Черноморскнефтгаз) и Змийския остров и обстрелването на цели край Донецк.

Всичките тези операции имат сериозни военни основания, които ще опишем по-долу, но тяхното политическо основание е още по-важно.

Самият факт, че те се осъществяват, а Европа мълчи, означава: в Европа са осъзнали, че договаряне с Путин е невъзможно. Лидерите на Европейския съюз са разбрали: Украйна води тяхна война и няма да ѝ пречат.

И така, по ред. Да започнем с Новошахтинския нефтопреработвателен завод. Този случай е много прост. Новошахтинският нефтопреработвателен завод в Ростовска област снабдява с дизелово гориво руските танкове и в този смисъл е легитимна военна цел. Украйна – за разлика от Русия – досега не е стреляла по нефтопреработвателни заводи на територията на Русия. По складове на територията на Русия – да, по нефтобази – да. Но не и по нефтопреработвателни заводи.

Защо това е важно?

Съвсем наскоро Кремъл, изхарчвайки последните си агенти за влияние, вдигна голям шум по въпроса да се забранят доставките за Украйна на американските ракетни комплекси HIMARS.

Отчасти тази кампания имаше успех: HIMARS ще се доставят, но без ракетите ATACMS, биещи на 300 км (с други думи - HIMARS ще стреля на 80 км), президентът Байдън лично каза, че няма да доставя в Украйна „ракетни системи, които могат да ударят по Русия“, а украинските власти увериха САЩ, че доставеното оръжие няма да се използва за удари по Русия.

И ето ви: Новошахтинският нефтопреработвателен завод, който е на територията на Русия, беше все пак обстрелян и украинците явно смятат, че това няма да попречи на никакви бъдещи доставки. Лесно може да се предположи, че това са само първите стъпки.

Да се пренесем сега в акваторията на Черно море. Ударът по Змийския остров и „кулите Бойко“ бяха нанесени в един и същи ден с ракети „Харпун“. Ударът по Змийския, ако се съди по всичко, не беше напълно успешен. На спътникови снимки се вижда, че установките за противовъздушна отбрана, докарани на острова от Русия, сменят след обстрела положението си: като минимум са запазили способността си да се придвижват. Ударът по „кулите Бойко“ беше съкрушителен.

Военният смисъл на случващото се е напълно разбираемо.

Това по-скоро не е удар, а военноморско сражение, в хода на което Русия губи контрол над акваторията на Черно море. Фактът, че в това сражение вместо кораби се бият ракети, газови кули и остров, не променя нещата.

Защо Змийския остров? Защото след гибелта на крайцера „Москва“ Русия стовари там противовъздушни отбранителни системи. Защо кулите? По същата причина. „От 1915 година на тях са установени радиолокационни станции и сонари“ – казва полковникът от запаса Олег Жданов, военен експерт и бивш сътрудник на Генералния щаб на ЗСУ (Украинските въоръжени сили – бел. П. Н.). Кулите се намират в морето на 80 километра от Одеса и контролират шелфа, а противовъздушната отбрана на Змийския остров ги защитава. Нещо повече: Олег Жданов уточнява, че разположението на сонарите именно на газовите кули, изнесени далече в морето, дава на Русия сериозно преимущество. Грубо казано, сонарът, спуснат във водата край бреговете на Крим прослушва в основни линии брега. Сонарът на кулите прослушва Одеса.

Както лесно можем да видим, радиолокационните станции и сонарите се поставят обикновено на военни носители: крайцери, есминци, подводници и т. н. Прецеденти с поставяне на радиолокационни станции и сонари на нефтогазодобивни платформи по света няма, и нещо повече – това е много лоша идея. Работата е в това, че газовата кула, за разлика от есминца, е беззащитна. На кулата може да се постави радиолокационна станция, но някаква прилична противовъздушна отбрана – не. Представяте ли си стрелящ от сондажна площадка „Бук“ или „С-300“? Щялата кула ще пламне.

Така идеята да се постави съвсем беззащитна, но военна техника, на откраднатите от Украйна кули близо до Одеса е следствие не от пресметливост, а от наглост. В Кремъл разчитаха, че ще могат да изтрият от лицето на земята Мариупол, да нанасят удари по Киев и Харков, да бият с ракети по администрацията на Николаив, а Украйна няма да посмее да нанесе удар по кримската собственост. Иначе Шолц ще размаха заплашително пръст.

Посмяха. И не им размахаха пръст.

И накрая, последното: обстреляха Донецк.

Тази тема е сериозна и деликатна и да се ориентираме в нея не е лесно.

Преди всичко да констатираме факта: в края на по-миналата седмица и началото на миналата стреляха по Донецк. На многобройни видеоматериали се виждат добре стълбове черен дим, издигащи се от най-различни квартали. В града имаше паника, а на изходният пункт за Русия стояха петнадесетчасови опашки.

Какво се случи? Първо, част от целите наистина бяха обстрелвани от Украйна.

Новата артилерия с калибър 155 мм, предоставена на Украйна от НАТО, обстрелваше военни складове. За осем години в Донецк са натрупани огромни и необозрими военни складове.

Трябва да напомним, че целият град Донецк се състои всъщност от жилищни квартали, образували се покрай рудниците и териконите и сраснали се в една агломерация. Промишлените зони в Донецк са много и всяка от тях е склад с оръжие. „Цялата същност на операцията беше в това да се обстрелят тези складове с новата артилерия наведнъж, преди да се разпълзят и да изпокрият всичко“ – казва полковникът от запаса и военен експерт Роман Свитен, бивш летец от ЗСУ.

Освен това от Маринка – укрепен район на 8 километра от покрайнините на Донецк - се водеше огън по Трудивските височини (по селището Трудивске, на юг от Донецк - бел. П. Н.). Ако се съди по всичко, стреляха със стари съветски гаубици Д-30 и обикновено, ако от Маринка стреляха, ДНР засипваше в отговор противника с огнена буря. Но сега артилерията на ДНР мълчи, защото я изпратиха цялата при Золоте. А височините няма кой да отбранява – всичките мобилизирани ги изгребаха от Донецк и ги насочиха също при Золоте, Северодонецк и Лисичанск.

Всичките тези обстрели, ще подчертаем, се водеха по военни обекти и имаха съвсем очевиден военен смисъл. Те унищожаваха боеприпасите, с които се осъществяваше руското настъпление, и принуждаваха Русия да изтегли артилерията и войниците от фронта за отбрана на изпразнения Донецк. Те даже създадоха заплаха за превземането на Трудивските височини. Русия се оголи встрани от Донецк и получи оттам артилерийски удар.

Военният смисъл на украинските обстрели беше толкова очевиден, че трудно бихме могли да си представим как този път сепаратистите се обстрелват сами, за да провъзгласят за пореден път: „Осем години бомбас“.

Но такива обстрели също имаше и за тях говори не само украинската страна, но и донецките публикации, които фиксират обстрел на жилищни квартали от 82 милиметров миномет, който стреля на 3,5 км и който, по установения обичай, може да се разкарва по улиците в обикновен микробус и да стреля от близкия край на гората.

Какъв е смисълът на тези обстрели? Много просто. В това да се обвини „новата натовска артилерия“, че обстрелва мирни квартали. „Ето, значи, вие, европейците, дадохте на украинските фашисти оръжие, а от него загиват жени и деца“.

Когато Европа не реагира изобщо, 88 милиметровият миномет също изчезна някъде.

В Киев на срещата с Макрон, Шолц и Драги Володимир Зеленский спечели най-голямата битка. Преломната битка. Битката за това дали ще разрешат на Украйна да воюва с пълни сили.

И веднага след като той спечели тази битка президентът на Казахстан започна да опонира на Путин направо по времето на Петербургския форум, а Литва прекъсна транспортните връзки с Калининград.

На Кремъл сега му останаха само двама съюзници – крадците и троловете. Военният компонент на ударите по нефтопреработвателния завод, по кулите Бойко и по военните цели в Донецк е важен. Но още по-важен и по-страшен за Кремъл е политическия компонент.

Никой повече не е разположен да се вслушва в желанията на Путин.