МАДАМ РЕКАМИЕ: КРАСАВИЦАТА, ОТКАЗАЛА НА ПОХОТЛИВИЯ БОНАПАРТ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Първият консул почти винаги побеждавал и в битките, и в любовта. Той не търпял да му отказват. Но най-красивата парижанка не се побояла да направи за смях отмъстителния ухажор.

През 1793 година шестнадесетгодишната красавица Жули (Жулиет – бел. П. Н.) Бернар била дадена за съпруга на парижкия банкер Рекамие, който забогатял от доставки за революционната армия. Мъжът, който бил с двадесет и шест години по-възрастен от жена си, се отнасял към нея бащински. Той ѝ подарил разкошната къща на бившия министър на финансите, в която започнал да се събира каймакът на светското общество. Много бързо салонът на не за годините си умната мадам Рекамие станал привлекателен за художествените и политическите кръгове на Париж. Там, като пчели на мед, се лепели писатели, художници, политици и военноначалници, привлечени не само от това да научат последните новини и слухове, но и от красотата на младата стопанка. На Жули не ѝ липсвали поклонници. Ухажвали я писателите Шатобрион и Сент Бьоф, генерал Бернадот и представители на стари дворянски фамилии.

Политическата ситуация във Франция се меняла, на власт в страната дошъл Наполеон Бонапарт. Брат му Люсиен станал чест гост в салона на мадам Рекамие и разказал на Наполеон за прекрасната му стопанка. Първият консул, свикнал да покорява със своето величие сърцата и телата на представителките на нежния пол, започнал да ухажва Жули. Но се оказало, че тя не харесва нито консула, нито изградената от него система. Мадам Рекамие и най-добрата ѝ приятелка, писателката Жермен дьо Стал, се прославили по целия Париж със своите остроти по адрес на властолюбивия корсиканец. Едва ли не за първи път в живота си Наполеон претърпял поражение на личния фронт, ухажванията му били позорно отхвърлени. Над този неуспех тихо се смеело цялото висше общество.

Марка, издадена за стогодишнината от смъртта на мадам Рекамие

Отмъстителният Наполеон не забравил обидата. Първо била изгонена от Франция язвителната мадам Дьо Стал, а след това дошъл ред и на по-младата ѝ приятелка. През 1811 година на Жули Рекамие било предписано да напусне столицата и да не се връща в нея под заплахата да бъде арестувана. Наложило ѝ се няколко години да прекара в провинцията и в Италия, макар че благодарение на активната си кореспонденция остоволо в течение на всичките парижки събития.

В своята къща мадам Рекамие се върнала едва през 1816 година, когато нейният злополучен ухажор бил вече изгнаник на остров Света Елена. Тя започнала бурен роман с Август, принц на Прусия. Жули искала да се разведе с мъжа си, който не бил против да се разделят, но годежът ѝ с принца така и не се осъществил. През последните дни от живота си мадам Рекамие пишела мемоари, чието публикуване би предизвикало не малко скандали. Но през 1849 година бившата светска лъвица заболяла тежко от холера и преди смъртта си наредила ръкописът да бъде изгорен.