ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ЕНОХ 2.0

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ; ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ЯХИЯ ЙОХАНАН; ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ЕНОХ 2.0

През I век, до падането на Храма, бил написан текст, който се нарича сега „Апокалипсис на Илия“. Ние го разгледахме подробно в първата книга. Той бил преработен съществено през III в., но оригиналът е много по-ранен [1].

Една от особеностите на „Апокалипсиса на Илия“ се състои в това, че в него главни борци срещу Антихриста, паднал като утринна звезда от небето, са Енох и Илия.

Те, предрича „Апокалипсисът“, ще се сражават със Сина на Беззаконието седем дена на пазарния площад в голям град. След това ще лежат три дена мъртви на площада и всички ще гледат. На четвъртия ден ще възкръснат и ще кажат на Антихриста: „О, безсрамнико, о – Сине на Беззаконието. Наистина ли не се срамуваш от това, че прелъстяваш Божия народ, за който не си страдал?“ (Апокалипсис на Илия, 4:15) [2].

Скоро след това всенародно възкресение Месията ще изпрати от небето шестдесет и четири хиляди шестокрили ангели, за да помогнат на праведниците и светците. Тези, които са подпечатани с печата на Христос, ще бъдат вдигнати във въздуха и ще отидат в Рая. Там ще вкусят от Дървото на живота. Те ще седнат на Тронове и ще получат Венци. Що се отнася до останалите на земята, очаква ги ужасен край. Месията ще изпрати на земята огън, който ще се издигне на седемдесет и два лакътя. Той ще изпепели грешниците като слама.

След това Енох и Илия – които, разбира се, не само възкръснали, но и се възнесли на небето – ще се върнат отново.

„Те ще свалят от себе си плътна на този свят и ще облекат духовна плът. Те ще преследват Сина на Беззаконието и ще го убият, защото няма да може да говори. В този ден той ще се разтече пред тях, като лед, разтопен от огън. Той ще умре като змия, в която няма дихание“. Те ще му кажат: „Твоето време свърши. Днес ти ще умреш, и всички, които вярват в тебе“ (Апокалипсис от Илия, 5: 32–34).

Този текст, както виждаме, демонстрира всички знакови характеристики на юдейския миленаризъм от I в. – венци на небето, Дърво на живота за праведниците. Месия, който изпраща огън от небето, и победители на Антихриста, които свалят от себе си плътта на този свят и се обличат в ефирната плът на ангели. При това тези победители са именно възкръсналите Енох и Илия. Ричард Бокхъм отбелязва справедливо, че този текст отразява дохристиянската (в съвременния смисъл на думата) традиция, защото в съвременната християнска традиция Антихристът ще бъде победен от Христос [3].

Това съответства напълно на кумранската традиция, а именно – на „Виденията на Енох“. Там Енох съобщава лично, че трите ангели, които са ги отнесли на небето, ще го върнат заедно с Илия на земята в навечерието на Страшния съд (Енох, 17:131/90:31).

Тази кумранска традиция за Енох и Илия, които ще бъдат главни ръководители в борбата с Антихриста, продължава в някои други ранни християнски текста, например в споменатия вече „Апокалипсис на Петър“.

„Енох и Илия ще бъдат изпратени да обяснят, че Той е Лъжец, който е изпратен на света, за да прави знамения и чудеса, с които да прелъстява. И затова те ще бъдат убити от неговата ръка и ще станат мъченици“ – четем в един от вариантите на „Апокалипсиса“ [4].

„Тогава Енох и Илия ще слязат от небето. Те ще проповядват и ще потопят в срам злобния враг Враг на Правдата и Син на Лъжата. Тогава ще ги обезглавят и Михаил и Гавриил ще ги възкресят и ще ги отнесат н Градината на радостта, и нито капка от неговата (sic) кръв не ще се пролее на земята“ – четем в друг вариант [5].

Иполит Римски съобщава, че Енох и Илия ще проповядват срещу Антихриста 1260 дена. Те ще бъдат облечени във власеници и ще бъдат убити за това, че са отказали да признаят Антихриста за Христос [6]. Тертулиан предполага, че Енох и Илия „са предназначени да умрат, за да погубят Антихриста със своята кръв“ [7].

За Енох и Илия, които съобщават на хората „истинското знание за Бога“ и ги призовават „да не се подчиняват на богобореца“, знае Ефрем Сирин, а също така Тибуртинската сивила [8] и Псивдоиполит [9]. Това са, разбира се, много късни текстове, но те отразяват съществено по-ранна и неканонична традиция, според която главни борци срещу Антихриста и негови изобличители са именно Енох и Илия.

А кога е възникнала тази традиция?

Можем да видим един любопитен момент: съдбата на Енох и Илия от „Апокалипсиса на Илия“ като две капки вода напомня съдбата на „двата светилника“ от „Откровението на Йоан Богослов“, като между другото Иполит Римски отъждествява пряко „двата светилника“ с Енох и Илия.

Ще напомня, че двата въпросни светилника са могъщи гиоси, които могат да докарват мор, язви и суша и да поразяват врага с огън от устата си и които ще бъдат убити от Антихриста – звяр, излязъл от бездната.

Труповете им ще бъдат оставени насред Ерусалим и хората ще ги гледат три дена. След три дена те ще оживеят пред очите на своите врагове, ще се разнесе Глас от Небето, двата светилника ще се възнесат на небето върху облак, а градът ще бъде разтърсен от земетресения.

Можем да предположим, че „Апокалипсисът на Илия“ и „Откровението на Йоан Богослов“ описват напълно реално събитие, но така, както е представено от зилотската пропаганда.

Кое е това събитие?

През цялата история на Юдейската война има едно събитие, което може да претендира за подобен статут. Това е разпъването около 48 г. от Тиберий Александър на Яков и Симон, двамата синове на Юда Галилееца. Ако се вярва на „Славянския Йосиф“, тези двама синове на Юда Галилееца са били и двама апостоли на Христос.

Те били разпънати пред очите на целия Ерусалим и тъй като възкресението и възнесението по това време било обикновено нещо за пророците от „четвъртата секта“, ясно е, че зилотската пропаганда ги е обявила за възкръснали и възнесли се. Хората вярвали в това възкресение на добрите пастири лесно и с желание, защото всеки, който не вярвал, рискувал да получи сика в хълбока.

Ясно е, че нямаме никаква възможност да отъждествим Яков и Симон с първия Енох. Те живеели поколение след него. Но ние сме силно съблазнени, че или Яков, или Симон е бил вторият Енох, Енох 2.0, който не само се върнал отново на земята, за да порази Антихриста, но и продиктувал нови книги, написани от името на Енох, включвайки между другото „Книгата та Ной“, която се настоява трогателно, че Месията е не само Бог и човек, но е и роднина на Енох.

В това увеличаване на броя на Еноховците няма нищо невероятно. Ако сред противниците на Яков, брата на Исус, през цялото време се появявали адаптирани и допълнени Христосовци, защо сред неговите привърженици да не се е появява нов, адаптиран и допълнен Енох? Ако по Юдея бродели Лъжехристосовци, защо да не са бродили по нея и Лъжееноховци?

БЕЛЕЖКИ

1. J.– M. Rosenstiel. L’Apocalypse d’Elie. Paris, Geuthner, 1972.

2. Всички цитати от „Апокалипсиса на Илия“ се дават по изданието: Apocalypse of Elijah // James H. Charlesworth The Old Testament Pseudepigrapha. Vol. 1, 1983.

3. Richard Bauckham. The Martydrom of Enoch and Elijah: Jewish or Christian? Journal of Biblical Literature. Vol. 95, No. 3 (Sep., 1976). P. 452.

4. Richard Bauckham. The Martydrom of Enoch and Elijah: Jewish or Christian? Journal of Biblical Literature. Vol. 95, No. 3 (Sep., 1976). P. 455–456.

5. Richard Bauckham. The Martydrom of Enoch and Elijah: Jewish or Christian? Journal of Biblical Literature. Vol. 95, No. 3 (Sep., 1976). P. 455–456.

6. Hippolitus of Rome. On Daniel, 22, On Christ and Antechrist, 43.

7. Тертуллиан. О душе, 50.

8. Old Testament Pseudepigrapha: More Noncanonical Scriptures, Richard Bauckham, James Davila, Alex Panayotov. Vol. 1, 217.

9. Ps-Hippolytus. De Consummatione Mundi, 29. From Ante-Nicene Fathers. Vol. 5 / Edited by Alexander Roberts, James Donaldson and A. Cleveland Coxe. Buffalo, NY: Christian Literature Publishing Co., 1886.

(Следва)