ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА / АНАЛИЗ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ; ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА

АНАЛИЗ

И така, “Деянията на Павел”, в които, като епизод, влезли и “Деянията на Текла”, били написани през 160-190 г., вероятно в Рим, и полемизирали с гностиците.

Толкова по-поразителен бил гностичният характер на включения в тях текст.

В “Деянията на Павел и Текла” не само Исус умее да промени облика си, но и Павел - кривоногото средно на ръст човече понякога “приличало на човек, понякога на ангел” (Деяния на Текла, 3). А Текла в момента, когато я качват на кладата, вижда пред себе си Исус Христос в облика на Павел.

Промяната на облика и тъждеството с Исус Христос е именно маркерът, който характеризира гностичните текстове. Нещо повече, там Павел демонстрира всички характеристики, които недоброжелатели приписвали на Симон Влъхвата: той променял по желание своя облик и твърдял, че е новият Христос.

Не по-малко интересна е и проповедта на Павел. Той проповядва:

“Благословени са чистите в сърцето си, защото ще видят Бога. Благословени са пазещите своята непорочност, защото ще станат Храм Господен. Благословени са тези, които почитат Бога, защото ще станат Господни ангели. Блажени са тези, които са приели мъдростта на Христос, защото ще бъдат наречени Синове на Всевишния” (Деяния на Текла, 5).

Наставленията на Павел напомнят несъмнено за Проповедта на планината (или напротив - Проповедта на планината повтаря Павел). Но интересното е това, че по-голямата част от тези наставления има характера на откровено гностични обещания. На тези, които следват учението му, Павел обещава, че ще могат да видят бога и самите те да станат богове. Те ще бъдат господни ангели и Синове на Всевишния, какъвто е Исус. Техните тела ще станат Господен Храм, иначе казано - телесно вместилище за надсветовния Христос.

Още един забележителен детайл от историята на Текла, живо свързан с истинското учение на Павел, но противоречащ на по-късната позиция на ортодоксалната църква, е високата роля, отредена на жената. Текла не е просто мъченица и светица. Тя е апостол. Тя кръщава себе си, като се хвърля в езерото с мурените, и заявява на Павел, че Бог ѝ е дал правото да кръщава.

Това е същата роля, която жените играят в посланията на Павел, в които той понякога поставя имената на своите ученички пред имената на мъжете им и една от тях, Юния, нарича директно апостол (Римляни, 16:7). Това е същата роля, която жените играят при гностиците. Те стават по жребий епископи и свещеници, “поучават, водят спорове, гонят бесове и лекуват” [1].

Но това е роля, която не се признава изобщо от ортодоксалната църква.

“Деянията на Павел и Текла” имат толкова явен и простодушен феминистки оттенък, че можем да се запитаме дали това не е един от малкото християнски текстове, написани от жена. Във всеки случай женската солидарност се проявява в този текст съвсем явно. Всички самки там застават винаги на страната на Текла, а всички самци участват в заговор срещу нея. Дори лъвицата, защитаваща Тегла от пуснатите срещу нея зверове, е също от женски род!

Този феминистки подтекст на разказа за Текла така биел на очи, че вече споменатият от нас патологичен женомразец Тертулиан обявил “Деянията на Текла” за фалшификат. Според Тертулиан те били изфабрикувани от някакъв си малоазийски презвитер. Апостол Йоан го разобличил и презвитерът признал, че е съчинил фалшификата “от Любов към Павел” [2]. Ако се вярва на Тертулиан, излиза, че “Деянията на Павел” са написани преди смъртта на апостол Йоан! (Което, разбира се, не е така.)

Но най-важното е в друго.

Както вече казахме, от каноничните “Деяния” следва, че апостол Павел е проповядвал сам. Ако все пак имал сътрудници, те били спътници, а не спътнички: Варнава, Сила, Лука и Тимофей, с които Павел кръстосвал цялата империя, утвърждавайки църквата.

Напротив, от това, което знаем за гнусния еретик Симон Влъхвата, следва, че той практикувал порнея, иначе казано - имал непозволени полови връзки. Той водел навсякъде със себе си някаква млада жена, и не стига това, но и богохулствал, като обявил своята съжителка и съобщница не за нещо друго, а за Мъдростта Божия, слязла на земята в женско тяло.

Иполит Римски съобщава, че жената, която водел със себе си Симон Влъхвата, се наричала Елена. Тя била робиня. Симон Влъхвата я намерил в Тир, където я видял да стои на покрива на една къща, и тъй като бил мошеник и шарлатанин, веднага, за да легитимира внезапно пламналата в него страст, обявил на другарите си, че е дошъл в града специално при тази жена, за да я спаси от робство.

“И като я откупил, той имал навика да я води навсякъде със себе си, твърдейки, че тя е заблудена овца, а той е Силата над всички неща. Този нечист човек, като се влюбил в презряната жена на име Елена, я купил за робиня и се наслаждавал с нея. Но въпреки всичко се срамувал от своите ученици и затова съчинил въпросното обяснение” [3].

Според “Псевдоклиментините” нещата били още по-радикални. Жената, с която пътешествал Симон Влъхвата, се казвала Луна и преди да стане държанка на Симон, била в сектата на някой си Доситей, който след смъртта на Йоан Кръстител ръководел община от негови последователи.

Симон Влъхвата се влюбил в Луна и, за да я получи, решил да заеме мястото на Доситей. Доситей и Симон се сбили и тоягата, с която Доситей имал намерение да набие напълно възгорделия се свой ученик, изведнъж, като дим, преминала през тялото на Симон. “Ти да не би да си Христос?” - възкликнал изуменият Доситей и, като получил отговор, че - именно - Симон е Христос, отстъпил с почит на прелъстителя и измамника своето място.

Скоро Доситей се съсухрил и умрял от нещо, а Симон Влъхвата оглавил сектата му и започнал да съжителства с Луна. С нейна помощ той вършел всякакви чудеса. Поставил например Луна в една кула и “се събрало голямо множество хора, за да я видят, и стояли около кулата от всички страни; и всички видели как тя се навела напред и погледнала едновременно от всичките прозорци на кулата” [4].

Подобно възвишено положение на любовницата на Симон в сектата се обяснявало с това, че той наричал себе си Христос, а своята съжителка - Мъдрост Божия. Той твърдял, че “е сила, стояща по-високо от Създателя Бог, докато Луна, която е с него, се явила свише, от небето, и е Мъдростта, майка на всичките неща” [5].

Не е трудно да видим, че приключенията на Павел и Текла напомнят точно приключенията на Симон Влъхвата и неговата държанка. Обстоятелството, че Павел нарича своята спътница Божия Слава, а Симон Влъхвата нарича своята спътница Божия Мъдрост, само увеличава сходството.

Двете жени са апостолски сизигии. Двете са женски ипостас на Всевишния. Двете вършат чудеса.

Текла и Елена са един и същи персона, само че описан от различни гледни точки.

И Павел, и Симон претендират да са нов ипостас на Христос - “Приехте ме като Божи ангел, като Исус Христос” (Галатяни, 4:14).

И Павел, и Симон Влъхвата водят със себе си жена. Павел нарича своята спътница Божия Слава, Симон Влъхвата нарича своята спътница Божия Мъдрост.

Привържениците на Павел твърдят, че тази жена е знатна и богата и че е последвала Павел изключително от духовни съображения. Противниците на Павел твърдят, че е робиня, купена от него, за да удовлетвори похотта си, и със същата цел, с която фокусникът си намира съблазнителна асистентка.

Във всеки случай и двете жени не са еврейки. За привържениците на Павел такъв съюз е символ на приобщаването на езичниците към Христос, нагледно доказателство, че в Христос няма “нито елин, нито юдей”. За противниците на Симон Влъхвата такъв съюз е най-страшният грях, който може да извърши един юдей; а Симон Влъхвата е “новият Валаам”, призоваващ Израил към “порнея”, иначе казано - към незаконни полови връзки (Откровение, 2:14).

И така, “Деянията на апостолите", напълно реалистични и частично написани от първо лице, не казват, че Павел е имал женска сизигия. Напротив, “Деянията на Павел и Текла”, много по-фантастични текст и даже преднамерено приличащи на гръцки роман, твърдят, че той е имал спътница.

Какво казва за това нашият главен герой - апостол Павел? Имал ли е сизигия, или не е имал?

В “Първото послание до коринтяните” Павел защитава горещо теоретичното си право да има платонична спътница в живота, която той нарича “сестра жена”. ”Или нямаме власт да имаме за спътница сестра жена, като останалите апостолите и братята Господни, и Кифа” (1 Коринтяни, 9:5).

А в “Посланието до филипяните” той се обръща, освен към останалите жени ученички, и към своята сизигия, която моли да им помогне в апостолското служене.

“Моля Еводия, моля Синтихия да бъдат единомислени в Господа - пише Павел, - а и тебе те моля, истинска моя сизигия (σύζυγε), помагай на тези жени, които се бориха заедно с мен за благовестието” (Филипяни, 4:3).

Тези думи на Павел така смутили бъдещите християни, че в Синодалния превод “истинска сизигия”, което ще рече “истинска съпруга”, се превежда като “искрен сътрудник” - съвсем ясен пример колко далече стои по-късната ортодоксия от ранните последователи на Павел.

За това, че Павел имал жена, знаел добре Климент Александрийски, който пише, че в това послание Павел се обръща към своята съпруга, “която не вземал със себе си, за да пътува по-лесно” (Стромати, 3, 53, 1).

Поразително е, но “Деянията на апостолите” - които са като че ли по-малко фантастичи от “Деянията на Павел и Текла” - се оказват по въпроса за сизигията на Павел много по-неточни.

Да се върнем сега при каноничните “Деяния”. Според тях скоро след примането на новата вяра Павел заминал за Антиохия, столицата на римската провинция Сирия, където по това време имало и други вярващи. Авторът на “Деянията” избягва старателно въпроса за отношенията на Павел с другите апостоли, намиращи се в Антиохия. По подразбиране невнимателният читател може да реши, че тези отношения са били прекрасни.

Самият Павел е по-откровен в своите послания. Той пише, че в Антиохия имал сблъсък с апостол Петър заради спазването на юдейския закон: и това е същият конфликт, за който вече сме споменавали.

“Но когато Петър дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните” (Галатяни, 2:11–12).

“Псевдоклиментините” рисуват още по-впечатляваща картина. Според тях Антиохия била ни повече, ни по-малко място на магически двубой между проклетия Симон Влъхвата и противопоставящия му се апостол Петър, като точно в разгара на този двубой в града пристигнал императорски пратеник с указ, поставящ всички гоиси извън закона. В предишната книга предположихме, че става въпрос за сенатусконсулта от 36 година, който обявявал за престъпление самата вяра в Исус. Много вероятно е това да е бил и законът, според който вярващите в Антиохия “за първи път били наречени християни” (Деяния, 11:26).

Според “Псевдоклиментините” проклетият Симон Влъхвата, въпреки всичките си магьоснически усилия, претърпял поражение в двубоя с апостола на самия Господ и бил принуден да избяга от Антиохия с крехка лодка.

Авторът на каноничните “Деяния” също признава, че Павел отплавал от Антинохия, но твърди, че причина за това бил Светият дух. Павел отплавал за Селевкия, а оттам за Кипър (Деяния, 13:4).

Там, на остров Кипър, Павел се срещнал с някакъв влъхва, лъжепророк и юдей на име Вариисус, когото апостолът разобличил в присъствието на Сергий Павел, проконсул на Кипър и “разумен мъж” (Деяния, 13:7). Павел, ни повече, ни по-малко, поразил този “клеветник” (διάβολος) и “враг на Праведността” със слепота (Деяния, 13:10).

Тук трябва да кажем, че Вариисус е бар Исус, което ще рече “син на Исус”. Иначе казано, Павел срещнал на остров Кипър някакъв юдей, който наричал себе си син на Исус и донесъл за него на проконсула. А това станало вероятно веднага след сенатусконсулта, насочен срещу християнските гоиси. Можем да не се съмняваме, че проконсулът е прочел с дълбоко удовлетворение доноса на Павел и с още по голямо удовлетворение се е убедил, че някои от новопокръстените “християни” са напълно склони да си сътрудничат с римляните.

И след тази история със сина на Исус Павел отплавал от Кипър за Перга, а след това се отправил по Via Sebasta навътре в континента, към Антиохия Пасидия.

Там започнали неприятностите му с изпълнените с ревност ( ζῆλος) евреи (Деяния, 13:45). В Антиохия Пасидия те повдигнали гонение против Павел и Варнава и ги изпъдили от своите предели (Деяния, 13:50). В Икония, където Павел отново проповядвал в синагогата, юдеите искали да го убият с камъни (Деяния, 14:5). А когато Павел отишъл от Икония в Листра, след него от Антиохия и Икония дошли юдеи, които били Павел с камъни и го извлекли извън града, като мислели, че е умрял (Деяния, 14: 19).

От каноничните “Деяния” не се разбира добре кои са тези юдеи и защо така са се захванали с Павел, че не ги домързяло да го последват от Антиохия Пасидия до Листра. Можем случайно да си помислим, че това са били редови граждани - грънчари, занаятчии, тъкачи, хлебари и прочее. Макар че, разбира се, обикновените хлебари обикновено нямат желание и възможности да изминат пеш повече от двеста километра по планинските пътища, за да убият с камъни един пътуващ проповедник.

В “Деянията на Текла” мотивите на юдеите, които се скарали с Павел, са описани много по-ясно. Тези юдеи са ревнители и праведници. Те идват в града заедно с Павел и когато неговият ученик Онесифор отказва да ги покани в дома си, ревнуват.

“Димас и Хермоген възревнуваха... и Димас каза: Не сме ли и ние посланици на Благословения Бог, защо не ни приветстваш?” (Деяния на Текла, 4).

При тези думи на Онесифор не му остава нищо друго освен да ги покани: “Не виждам у вас следи от праведност, но ако сте такива, влезте в моя дом и се подкрепете” - казва той (Деяния на Текла, 4).

Именно Димас и Хермоген насъскват срещу Павел могъщия езичник Фамирис. Те не само обвиняват Павел в магьосничество, но и предлагат на Фамирис да го научат на истинско възкресение, което произтича от познаването на Бога. Нещо повече, те правят това след “великолепен пир с изобилие на вино, необикновен разкош и прекрасна маса” - съвсем съзнателна и премерена храчка на автора на “Деянията” по посока на праведниците, които упрекват Павел, че се храни на една трапеза с езичници, но и самите те нямат нищо против да се подкрепят за сметка на езичниците.

Не е трудно да си представим какъв ефект за суровите зилоти е предизвикала появилата се до Павел, който наричал себе си ново въплъщение на Христос, прекрасна езичница, която той представял като Слава Божия. Именно този ефект е уловен в “Псевдоклиментините” в разказа за мошеника Симон Влъхвата и жената, която той водел навсякъде със себе си под името Мъдрост Божия.

При внимателно четене на “Деянията на апостолите” можем да видим, че взаимоотношенията на Павел с останалите членове на сектата се разклатили сериозно в Антиохия и рухнали окончателно в Писидия. “Деянията на Текла” посочват по всяка вероятност главната причина за това окончателно скъсване. Именно в Писидия, ако им се вярва, Павел среща прекрасната си спътница.

Именно в Писидия го напускат шокираните ученици Димас и Хермоген, чиито имена, като имена на предатели, се споменават във “Второто послание до Тимофей”. Именно в Писидия ревностните юдеите бият Павел с камъни и именно след като прекрасната Текла, Славата Божия, става негова спътница, Павел получава презрителното прозвище “Валаам”, с други думи - пророк, който учи да се яде идоложертвено месо и се занимава с порнея - неразрешени за един син на Израил полови връзки с езичнички.

БЕЛЕЖКИ

1. Тертуллиан. О прескрипции [против] еретиков, 41.

2. Тертуллиан. О Крещении, 17.

3. Ипполит Римский. Опровержение всех ересей, 6, 14.

4. Recognitions of Clement, 2, 12.

5. Recognitions of Clement. 2, 12.

(Следва)