ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / PAUL vs JOHN

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

PAUL vs JOHN

Както вече казахме, “Деянията на Йоан” са написани в противовес на “Деянията на апостолите”. Авторът на “Деянията на Йоан” прочел текста на нашия условен Лука (ще припомним, че Евангелието от Лука и “Деянията на апостолите” са написани от един и същи автор) и се възмутил: не е било така!

Лука, ученикът на Павел, казва, че християнската община в Ефес е основана от апостол Павел. “Не - възразява авторът на “Деянията на Йоан”, - основана е от Йоан”.

Лука казва, че Павел другарувал с “азиарсите” (Ασιάρχης), иначе казано - с началниците на град Ефес и на провинция Азия. “Не, градските власти са били ученици на Йоан!” - възразява авторът на “Деянията на Йоан”.

Лука разказва, че хората оздравявали от болести, като докосвали дрехите на Павел (Деяния, 19:12). “Не - възразява авторът на “Деянията на Йоан” - хората оздравявали, като докосвали дрехите на Йоан!” Лука разказва, че Павел покръстил множество хора “не само в Ефес, но и почти в цяла Азия” (Деяния, 19:26). “Не - възразява авторът на “Деянията на Йоан” - Азия и Ефес са покръстени от Йоан”.

Лука разказва за метежа, който бил вдигнат срещу Павел, когато занаятчиите, които си осигурявали прехраната с изработване на статуетки на Артемида Ефеска, се надигнали срещу Павел и завлекли учениците му в градския театър, където едва не ги убили.

Разказът на Лука представя неволно Павел в неизгодна светлина. Оказва се, че този могъщ чародей, който лекувал само с полагане на ръце и бил на “ти” с всички градски началници, изведнъж, вместо да се яви самолично в театъра и да демонстрира своето целителско изкуство пред очите на цялата тълпа, се скрил някъде и само покровителството на “азиарсите” му спасило кожата.

Разказаното в “Деянията на Йоан” е пряка полемика с Лука. Ако у Лука градският театър е място на позора на Павел, у автора на “Деянията на Йоан” градският театър е място на апотеоза на Йоан. Той събира в театъра всички болни и ги изцелява. Нещо повече: след това събаря храма на същата Артемида, от която позорно се скрил Павел.

Трудно е да не заподозрем, че епизодът с разрушаването на храма на Артемида не е толкова полемика с езичниците, колкото камък в градината на този, който в “Откровението” на Йоан е наречен “пророк Валаам” и основател на “синагогата на Сатаната”. Първоначалната причина за конфликта между двете ефески християнски общини останала далече в миналото - и двете не спазвали вече юдейския закон, но организационното съперничество продължавало. Нещата се изгладили, но съмнението останало.

Това обаче не е всичко. Защото у Лука и в “Деянията на апостолите” има поразителна сцена със “седемте синове на първосвещеника Скева”.

Лука разказва - ни повече, ни по-малко, - че след като учението на Павел надминало всички касови приходи и имало луд успех, се явили подражатели и от юдеите. Някакви “седем синове на юдейския първосвещеник Скева” също започнали да гонят бесове в името на Исус, но претърпели на това проприще съкрушително поражение. Един човек, от когото гонели бесове, се нахвърлил срещу тях с юмруци и с думите: “Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?” (Деяния, 19:15).

Тези “седем синове на юдейския първосвещеника Скева” довеждали по-късно християнските библеисти до отчаяние. Текстът бил обявяван за анекдот, който не представлява “никакъв религиозен или личен интерес” [1], за “скверен анекдот” [2], за “скверна бурлеска” [3], за “легенда и шега” [4] и за “напълно неразбираема история” [5].

Наистина, от гледна точка на ортодоксалната библеистика историята изглежда напълно абсурдно. Кой е “юдейският първосвещеник” Скева?

Официалната история не познава такъв първосвещеник. Какво прави този “първосвещеник” в Ефес? Откъде има цели седем синове? И изобщо, което е най-главното - след като учението на Исус било уж малко ручейче, неизвестно никому, което едва-що се разливало в могъща река, откъде накъде един “юдейски първосвещеник”, та плюс това и седемте му синове, ще се опитват да гонят бесове от името на Исус?

Реалната историческа картина на Исус, проповядвана от могъщата “четвърта секта”, ни позволява да отговорим лесно на този въпрос.

Пред нас е пореден епизод на съперничество между общините на Павел и на Йоан в Ефес. “Юдейският първосвещеник”, който получил в един момент странното име “Скева”, не е някой друг, а Йоан със своя петалон, на който било написано името на Бога. А неговите “седем синове” са преди всичко “седемте ангели”, седемте светилници, седемте маслинови дръвчета, седемте ръководители на седемте азиатски църкви: Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия.

“Откровението” твърди, че тези “ангели” имат невероятно могъщество: те изливат чаши с Божи гняв на земята и идват от небесната скиния върху облаци. Те имат своя сутрешна звезда и седят върху тронове на небето и - още повече, владеят свещеното име. Именно това име им позволява да вършат чудеса. “И ще напиша върху него Името на Моя Бог... и Моето Ново име” (Откровение, 3:12).

Лука, противно на “Откровението”, разказва съвсем друга история. Тези клоуни, тези седем “ангели”, тези “седем синове на първосвещеника” само претендират, че имат името. Но в действителност претърпели съкрушително поражение. Те били набити, разсъблечени и изхвърлени на улицата от първия попаднал им бяс: “Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?”

В “Откровението на Йоан Богослов” Йоан съобщава, че общината на вярващите в Ефес е разцепена. В нея има истински епископ, ангел, вожд, поставен от Йоан, който се труди усърдно за Неговото име (Откровение, 2:3). И в нея има Лъжец. Истинският ръководител на ефеската община не може да понася този лъжец: “Зная, че не търпиш злите хора. Ти изпита онези, които твърдят, че са апостоли, но не са, и откри, че са лъжци” (Откровение, 2:2).

Лука, ученикът на Павел, полемизира с “Откровението”. Павел не е никакъв Лъжец - казва той, - а е основател на християнската община в Ефес. А Лъжци са “седемте синове на първосвещеника”, които се опитали да гонят бесове с името на Исус, но не успели.

БЕЛЕЖКИ

1. Martin Dibelius. Studies in the Acts of the Apostles, 19n15, SCM Press, 1956.

2. Hans Conzelmann. Acts of the Apostles, Fortress Press, 1987. P. 163.

3. Gottfried Schille. Die Apostelgeschichte des Lukas, Berlin, Evangelische Verlagsanstalt, 1983. S. 379.

4. Gerd Ludemann. Early Christianity According to The Traditions in Acts. Fortress Press, 1989. P. 213.

5. William Neill. The Acts of the Apostles, Harper Collins, 1973. P. 205.

(Следва)