КРАЯТ НА ПИРАТСКИЯ РАЙ

На 7 юни 1692 година ямайският град Порт Роял бил връхлетян от разрушително земетресение. За по-малко от три минути някога райското кътче за мореплавателите се превърнало във филиал на ада. Къщи пропадали под земята, пазещият града форт бил пометен в морето и разломен на парчета. Намиращ се в пристанището кораб бил изхвърлен на покрива на една от къщите. Гробището било отнесено и труповете на наскоро погребаните се носели по водата с отдавна починалите, изхвърлени от ковчезите. Така завършила историята на пиратската столица в Ямайка, град на стотици бардаци и питейни заведения.

Пиратският бисер на Карибско море

От далечни времена на Ямайка се живеело неспокойно. Испанците, които я открили през 1494 година (благодарение на Колумб) избили всичките индианци и докарали чернокожи роби. През 1655 година островът бил превзет от британския диктатор Кромуел, а испанците за отмъщение освободили робите, които избягали в планините и джунглите. Африканците били много, те били зле настроени към белия човек, така че постоянно сервирали на англичаните по някоя гериля (партизанска война - бел. П. Н.). Ужасната катастрофа на Порт Роял станала само поредната глава от мрачната история на острова.

Порт Роял бил основан от испанците през 1518 година и отначало носел името Форт Кагуей. Новите стопани, англичаните, го обявили за столица на острова и градът стремително (по мерките на XVI век, разбира се) се разраснал. Мястото било невероятно удобно за мореплаватели: имало прекрасно пристанище, а оттам минавали и основните пътища на испанските галеони, които носели съкровища от Новия свят за метрополията.

По същата причина градът бил истински рай за пирати и разбойници от всякакъв вид, които грабели с настървение испанското крайбрежие. Плячката пропивали все там, в Порт Ройал, който се превърнал в най-големия и най-богатия град в Новия свят. Там се стичали главорези и предприемчиви търговци, които продавали оръжие, алкохол и всякакви други примамки.

Както пише в своята книга “Новото откриване на Порт Ройал (“Port Royal rediscovered” - бел. П. Н.) Робърт Маркс, според статистиката от 1690 година всяко четвърто или пето заведение в града било бардак, питейно заведение или игрален дом, или магазин за продажба на дрога. В книгата са цитирани думите на един английски свещеник, който дошъл да наставлява заблудените души и избягал в Англий със същия кораб:

Този град е Содом на Новия свят и тъй като по-голямата част от неговото население се състои от пирати, главорези, проститутки и няколко най-отвратителни хора в целия свят, аз чувствах, че моето присъствие там е безполезно, и че мога да проповядвам Словото божие на друго място сред по-добър народ”.

При това Порт Ройал бил удивително веротърпим: в него съседствали мирно католически храмове, молитвени домове на протестантите и синагоги. Но спокойното съществуване на града завършило на 7 юни 1692 година, когато го връхлетяло най-разрушителното земетресение в неговата история.

Как се разрушава един град за три минути

В документалния филм от 2017 година “Пресушаване на океана. Порт Ройал, потъналият град на пиратите” авторите разказват за намерен на дъното часовник, спрял по време на земетресението: той показва 11 часа и 43 минути. По това време жителите на града чули грохот откъм планините и усетили тласъци. Както пише в своите спомени Емануел Хит, ректор на църквата “Свети Павел”, отначало никой не се изплашил, защото леките земетресения били чести явления на Ямайка. Но почти веднага след това трусът бил такъв, че хората започнали да изскачат ужасени от домовете си и често попадали в капан: наоколо се рушели къщи и по тесните улички мнозина били убити от падащите камъни. Хит си спомня, че каменният под в дома му започнал да се повдига, а улицата се изгърбвали вълнообразно.

В споменатия по-горе документален филм археологът Джон Хендерсън реконструира втората част от катастрофата. Същността е в това, че градът бил построен върху пясъчна коса, която създавала идеално пристанище за корабите.

Пясъчникът бил достатъчно твърд и затова къщите се издигали непоклатимо върху него. Но именно той носел в себе си смъртоносна опасност. Под твърдата кора имало подпочвени води, които от тласъка на земетресението намокрили пясъка и превърнали надеждната твърдина в несигурно блато. За един миг там потънали хиляди хора и стотици къщи.

Къщите потъвали под земята моментално, заедно с жителите. Хората, които се оказвали на улицата, пропадали в пясъка като във вода и умирали в мъчения. Както описва всичко това същият ректор Хит, след катастрофата, когато пясъкът се втвърдил, от него на много места стърчали човешки ръце, крака или глави; огризвали ги кучетата, притичали при миризмата на мъртво месо.

С един от местните търговци, някой си Луис Галди, се случила съвсем удивителна история. Той пропаднал в подвижния пясък и вече се готвел да умре като хиляди други хора, но следващият тласък на земетресението го изхвърлил навън. Пльоснал се в морето, добрал се до една лодка и така се спасил. Умрял едва през 1739 година, на шестдесет години, като през целия си живот бил много набожен човек. Тази история е написана върху надгробния паметник на Галди.

Финален акт на трагедията били разрушителните вълни цунами, които връхлетели града и буквално отнесли това, което останало след земетресението. Чудовищните вълни се мятали по пристанището, като къртели камъни, и даже отнесли в морето гробището, така че във водата плавали не само жертвите на настоящата трагедия, но и всички, които били мирно погребани до този момент. За това разказва в своите спомени един търговец, останал неизвестен.

Археологът Джон Хендерсън казва, че фортът “Джеймс”, монументална крепост, която защитавала града откъм морето, бил просто отнесен от гигантските вълни във водата и там раздробена на парчета. А най-удивителното се случило с акостиралата до брега фрегата “Лебед”. Според спомените на споменатия вече Емануел Хит огромна вълна захвърлила кораба в центъра на града, право върху покрива на една от къщите. Непосредствено преди това вътре успели да се скрият от стихията около двеста души. Може да изглежда като приказка, но експедицията на Дони Хемилтън, която прави разкопки през 80-те години на миналия век, открила наистина останки от голям кораб, който се е врязал в една къща в центъра на града.

За няколко минути земетресението и неговите мигновени последствия унищожили 66% от града и отнели живота на две хиляди души. И като че ли от това по-лошо не можело да има. Но ето че се събудила още една стихия, едва ли не най-лошата - пиратите. Корсарите, които живеели в града, се показали в целия си съмнителен облик. Още вечерта те започнали да грабят богатите къщи, магазинчета и магазини, да се гмуркат в наводнените здания за съкровища и да убиват хората, които са се спасили от стихията. Грабели мъртъвците, разсъбличали ги и дори им режели пръстите, за да свалят пръстените - обичайна мародерска практика.

Споменатият Хит пише: “Щом настъпи нощта, група непристойни мародери нападна отворените складове и изоставените домове, грабеше и разстрелваше своите съседи, докато земята трепереше отдолу и къщите се събаряха върху някои от тях; и дръзките проститутки, които все още оставаха на място, бяха все така нагли и пияни”.

Хиляди непогребани тела се разлагали на слънцето, предизвиквали непоносимо зловоние и допринасяли за избухването на различни болести, които отнесли живота на три хиляди души. Петдесет кораба потънали, били разрушени почти две хиляди здания, две трети от града се оказал под вода.

В Европа известията за земетресението се възприемали като небесно наказание, от което Порт Роял бил сполетян като разсадник на пороци. Дори членовете на Съвета на Ямайка се съгласили с тази трактовка на събитията. Две седмици след тях те заявили: “Ние станахме пример за суровия съд на Всевишния”.

Въпреки това жителите на града го издигнало наново, но пожар през 1703 година, а след това разрушителен ураган през 1722 година ги накарало да напуснат това проклето място. Днес Порт Роял е само малко рибарско селище, в което живеят не повече от две хиляди души.