ИЗТОЧНИК: EL PAIS
ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Войната за костите се води в средата на XIX век. В нея участват двама палеонтолози, които в крайна сметка остават съперници до смъртта си.
В областта на науката има битки, конфликти и спорове между учените. Това не може да се отрече. Най-известният сблъсък е между Лайбниц и Нютон за авторството на математическия анализ.
Друг известен случай е конфликтът между Никола Тесла и Томас Алва Едисън. Войната между двамата възниква, когато всеки иска да наложи своята система за пренасяне на електроенергия. Докато Едисън защитава постоянния ток, Тесла залага на променливия.
Но има и други спорове, които макар и да не са толкова известни, хвърлят светлина върху личните болки, преживени от учените, участващи в конфликта. Тази битка, за който ще стане дума сега, е една от онези, които изглеждат извадени от филм за Дивия Запад, когато блясъкът на златните мини заслепява очите на хората с пистолети [1]. Известна е като Войната за костите и се разгаря в средата на XIX век. В нея са замесени двама палеонтолози, които в крайна сметка остават съперници за цял живот. Техните имена са: Едуард Дринкър Коуп и Отниъл Чарлз Марш.
Те се запознават през 1864 г. И двамата са бежанци в Европа. Обединява ги не само интересът към интерпретирането на миналото чрез вкаменелостите, но и това, че са избягали от Съединените щати заради Гражданската война. Дружбата им свършва, когато се връщат в своята родина. Това става през 1868 г. Тогава Коуп открива в Ню Джърси останки на влечуго, което нарича Elasmosaurus (влечуго с лента). Той го възстановява инстинктивно и скицата му е публикувана в престижното списание “Transactions” на Американското философско дружество. За да се похвали с находката си, Коуп кани Марш да види работата му и Марш веднага съзира грешката, която неговият партньор е допуснал. При своята реконструкция Коуп е сметнал погрешно главата за опашка. Тази оценка на Марш така засяга Коуп, че той повече не обръща никакво внимание на неговите доводи. Нищо че и Джоузеф Лейди, професор по естествознание, доказва грешката на Коуп, като взема последния прешлен от опашката и го свързва с черепа.
От този момент нататък Коуп и Марш стават врагове. Изправен пред лицето на понесеното унижение, Коуп купува всичките екземпляри на списанието, в което е представена скицата на неговата находка, всичките, с изключение на два, които са притежание на Марш, който не иска да ги даде.
Историята продължава, изпълнена с експедиции през Дивия Запад, митичната територия, в която индианците сиукси битуват заедно с Бъфало Бил и всичките представи за мрачния запад. На заден план е съперничеството между двамата учени, една жестока борба, която няма защо да завижда на битките за златните жили. Саботажи с динамит, престрелки, дебнене, обвинения в плагиатство и дори шегички като тази, че Марш нарича един вкаменен бозайник Anisconchus cophater, намеквайки за Коуп и изкуствените му зъби; същите зъби, които Коуп използва за шеги със сиуксите и печели доверието им на враждебната за белия човек територия.
В края на краищата двамата палеонтолози се разоряват [2]. Те умират, без изобщо да си простят, и оставят тонове вкаменелости в затворени сандъци. Но спорът между двамата учени е толкова плодотворен за палеонтологията, че винаги е даван като пример всеки път, когато се критикува безмерното научно съперничество. И ако този спор е наистина така успешен, представете си, какво би станало, ако вместо да се конкурират, Коуп и Марш си бяха сътрудничели.
И накрая една препоръка по темата: Майкъл Крайтън и посмъртния му роман “Зъбите на дракона” [3], в който е разказана една история за приключения, вражди и сумрачни пейзажи. Уестърн, в който миналото става главен герой всеки път, когато се прави опит да бъде разкопано.
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА
1. На испански език тук е употребена една много поетична дума - “pistolero”, която отговаря на английската “gunfighter”, но не намерих съответствие на български език и накрая я оставих с прозаичния израз “човек с пистолет” (макар че първоначално си мислех за “виртуоз с пистолет”).
2. Организирането на изследователски групи за издирване на вкаменелости, които освен всичко друго трябва да водят помежду си истински малки войни, в които огнестрелното оръжие често влиза в употреба, изтощава финансовите средства на двамата учени.
3. Романът “Dragon Teeth” на Майкъл Крайтън е намерен в архивите на автора след неговата смърт от съпругата му. Публикуван е, но не е преведен все още на български език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.