НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1973 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / КАРЛ ФОН ФРИШ

Карл фон Фриш (Karl von Frisch)

20 ноември 1886 г. – 12 юли 1982 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Конрад Лоренц и Николаас Тинберген)

(За откритията му, свързани със създаването и установяването на индивидуалните и социалните модели на поведение.)

Австрийският зоолог Карл фон Фриш е роден във Виена и е най-малкото от четирите деца на Антон Ритер фон Фриш, хирург и уролог, и съпругата му Мария (Екснер) Фриш. Роднините на семейството, сред които има учени, лекари и професори, стимулират интелектуалното развитие на любознателното момче. Във вилата в Брюнвинкл, където семейството живее през лятото, малкият Карл може спокойно да се отдава на своето увлечение, прекарвайки дълги часове в наблюдение на животните. Той си води подробни записки от видяното и пише статии за природолюбителски списания.

Като завършва “Шотенгимназиум” - средно училище към бенедиктинския манастир във Виена, Фриш се надява да се присъедини към някоя научна експедиция. Но подчинявайки се на желанието на баща си, той постъпва през 1905 г. в медицинското училище на Виенския университет. Там под ръководството на своя вуйчо, известния физиолог Зигмунд Екснер, се задълбочава в изследвания, свързани с разпределението на пигмента в зрителните клетки на бръмбарите, пеперудите и скаридите. Скоро обаче се отказва от медицината, насочвайки се към етологията - науката за поведението на животните, с изучаването на която се заема в Зоологическия институт на Мюнхенския университет, признат център за експериментална биология. Работейки под ръководството на Рихард фон Хертвиг, Фриш проявява интерес към възприемането на света и ефекта на промяната на цвета на някои риби под неговото въздействие. След връщането си във Виенския университет той продължава своята работа, за която получава през 1910 г. степента доктор по философия.

По това време се смята, че рибите и всички безгръбначни са лишени напълно от цветно зрение. Подобно мнение защитава Карл фон Хес, директор на Мюнхенската очна клиника. Фриш опровергава тази теория с помощта на опити, по време на които рибата лешанка след тренировка започва да реагира диференцирано на различни цветове. Тъй като Хес отказва да признае изводите на Фриш, получени при опитите с лешанки, Фриш подлага на остра критика възгледите на стария учен, който според него се опитва да дискредитира изследванията му. По-късно Фриш започва да се отнася по-търпимо към този инцидент, защото възникналият научен спор привлича към изследванията му вниманието на други учени.

Като дарвинист Фриш смята за вероятно насекомите да могат да различават цветовете. Той предполага, че поразителните комбинации на оцветяването на цветята са се появили в процеса на еволюцията, защото са осигурявали тяхното размножаване. Започвайки работа в Мюнхенския университет през 1912 г., Фриш поставя началото на опити с цел да потвърди своята хипотеза за наличие на цветно зрение при пчелите. Той успява да приучи насекомите да правят връзка между храната и определен цвят. Свиквайки да свързват храната с квадрат с определен цвят, пчелите кацат на този квадрат и когато там няма храна, и когато е променено положението на квадрата по отношение на квадратите с друг цвят.

Първата световна война прекъсва изследванията на Фриш. Заради лошото си зрение той не е призован в армията, а работи във военна болница близо до Виена. През януари 1919 г. се връща в Зоологическия институт в Мюнхен като адюнкт-професор. След две години става адюнкт-професор в Ростокския университет, а през 1923 г. получава длъжността профисор в университета в Бреслау (днес Вроцлав, Полша). През всичките тези години той продължава да изучава пчелите. По време на своите изследвания Фриш доказва, че пчелите могат да различават до десет различни миризми: те безпогрешно избират картонена кутия, която ги привлича с аромат, идващ от чиния със захарен сироп. Когато сиропът свършва, насекомите престават да летят към тази кутия. Но щом пчелите разузнавачи намират нов източник на храна, там веднага се насочва голям пчелен рой.

“Беше ми ясно - пише по-късно Фриш в своята автобиогрофия, - че пчелното общество има превъзходна разузнавателна служба, но не можех да разбера напълно как тази служба работи”. През пролетта на 1919 г. Фриш прави следния опит: оцветява няколко пчели работнички и проследява поведението на пчелите, които са опитали храна от чиния със захарен сироп и са се върнали в кошера. “Едва повярвах на очите си - пише Фриш, - когато една от тях изпълняваше кръгов танц по медните пити, с което възбуди силно намиращите се наоколо пчели, белязани с боя, които полетяха веднага към храната... Това, мисля, беше най-важното ми наблюдение през живота или поне имащото най-далечни последствия” - отбелязва Фриш. В продължение на няколко години той работи за разкриване на смисъла на пчелния танц.

През 1925 г. Фриш се връща в Зоологическия институт в Мюнхенския университет, този път като приемник на Рихард фон Хертвиг. След осем години под негово наблюдение се строи нов лабораторен корпус, конструиран специално за изследователски нужди. Когато институтът е почти напълно разрушен по време на Втората световна война, ученият се мести в Брюнвинкл, за да продължи своите изследвания. През 1946 г. става професор в университета в Грац, но след четири години се връща в Мюнхен за новото изграждане на Зоологическия институт, на който е директор до пенсионирането си през 1958 г.

С годините Фриш си изяснява, че танцът на пчелите е много по-сложен от първоначалното му виждане за него. Той разбира, че пчелите си предават информация за посоката на полета към новия източник на храна, за разстоянието до него, а също така и за количеството на храна там с помощта на прецизно разработени танци, отделни стъпки от които съдържат съответната информация. Ако храната се намира близо, пчелата изпълнява “кръгов танц”; ако разстоянието до източника на храна е повече от осемдесет и пет метра, пчелата използва “завъртян” танц във вид на осморка. Фриш открива също така, че ъгълът на изпълнение на този танц по отношение на вертикалната ос на медните пити съответства на ъгъла, сключен между източника на храна и слънцето. Той открива също така, че даже при променлива облачност пчелите могат да намират храната, ориентирайки се по плоскостта на поляризацията на светлината от късчетата чисто небе между облаците.

Фриш се смята за откривател на “сензорните прозорци”, през които животните възприемат света: пчелите например използват за това цветовете и поляризираната светлина. Според специалистите в областта на поведението на животните Питър Малър и Доналд Р. Грифин “революционността на това откритие е, че с помощта на гъвкава система от канонични диференцирани жестове насекомото може да предава информация на други индивиди от една затворена интегрирана съвкупност от насекоми за отделни обекти, жизнено необходими за социалната група като цяло. При това поведенческата приемственост между човека и животните достига такава близост, че става възможно сравнението между комуникационните връзки при животните и речта при човека”.

През 1917 г. Фриш се жени за Маргарет Мор - медицинска сестра и художничка, която по-късно илюстрира издаваните му сборници с лекции; семейството има три дъщери и един син.

Фриш е удостоен с наградата Магелан на Американското философско дружество (1965 г.) и с наградата Калинги на ЮНЕСКО (1959 г.). Член е на академиите на науките на Мюнхен, Виена, Гьотинген, Упсала, Стокхолм и Вашингтон (Федерален окръг Колумбия), както и чуждестранен член на Лондонското кралско дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов