ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН / ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН

ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС

Между другото възкресената Друзиана заявила нещо много важно. Тя заявила, че не била възкресена от Йоан. Тя заявила, че била възкресена от Христос.

Лично.

При това той бил многолик.

И един от неговите ликове бил ликът на Йоан.

“Господ ми се яви в гробницата в облика на Йоан и в облика на юноша” (Деяния на Йоан, 87:2) - заявява Друзиана. Точно така в “Деянията на Тома” Христос се явява на царския син и царската дъщеря в облика на своя близнак Тома.

Това наблюдение на Друзиана дава на Йоан повод за теологичен екскурс, който по същество е малко Евангелие и е централна част на “Деянията”.

В сбит вид и от първо лице апостол Йоан разказва като свидетел за своите съвместни странствания с Исус Христос. Този разказ е по същество втора степен на гностична инициация [1].

Според Йоан Исус не бил човек, а Бог, приел човешко подобие.

Когато Господ го призовал да служи, на Яков, брата на Йоан, му се сторило, че ги зове дете, а на Йоан - че ги зове възрастен мъж в разцвета на силите си (Деяние на Йоан, 88:4–9). Когато спрели с лодката на брега, Яков видял цъфтящ юноша, а Йоан - плешив старец с бяла брада (Деяния на Йоан, 89:1).

Очите на Исус никога не мигали (Деяния на Йоан, 89:3). Понякога той бил нисък и невзрачен мъж, а понякога достигал с главата си небесата (Деянията на Йоан, 89:4). Когато главата на Йоан лежала на гърдите му, на Йоан ту му се струвало, че тези гърди са материални, ту му се струвало, че изобщо ги няма (Деяния на Йоан, 93:2). Исус не оставял следи (Деяния на Йоан, 93:6).

Когато ги канели на трапеза, фарисеите давали на Исус и учениците му големи самуни хляб. Исус не се хранел, а вместо това делял своята дажба на малки парчета между учениците. “Това малко парче винаги насища изцяло всеки от нас, а тези самуни, които ни дадоха, останаха недокоснати, изумявайки с това нашите стопани” (Деянията на Йоан, 93:5).

Веднъж Исус взел Йоан със себе си на планината [2] Тавор. Когато Исус започнал да се моли, Йоан видял, че от него излиза светлина, която не може да се опише с човешки думи.

Любопитен, Йоан се приближил.

“И видях, че той не носеше никакви дрехи, а беше гол и не беше човек, защото стъпалата му бяха по-бели от сняг, така че земята беше осветена от тези стъпала, и главата му достигаше небесата, поради което аз се уплаших и започнах да викам, а той се обърна и отново стана човек с нисък ръст (Деяния на Йоан, 90:6–7).

Според синоптичните Евангелия Исус научил по време на Тайната вечеря учениците си на ритуала причастие. Именно съвместната трапеза създавала в тях чувството за единство и именно тази съвместна трапеза (“събират се заедно, за да приемат храна, обикновена и невинна”) споменава като една от важните черти на срещнатите от него християни един такъв ранен езически източник като Плиний Младши.

Но в “Деянията на Йоан” не се говори нищо за това, че Исус е научил по време на Тайната вечеря апостолите да се причастяват! Точно обратното. Там се твърди, че той ги научил на друг ритуал - екстатичен танц.

Преди да бъде заловен от “беззаконните евреи, чиито закони са дадени от беззаконната змия” (Деяния на Йоан, 94:1), Исус събрал своите ученици и ги наредил в кръг. Той ги накарал да се хванат за ръце, а сам, в центъра на кръга, запял химн. След всеки стих от химна учениците отговаряли: “Амин”.

“Аз ще бъда спасен и ще спася. Амин.

Аз ще бъда освободен и ще освободя. Амин.

Аз ще бъда ранен и ще раня. Амин.

А ще бъда роден и ще родя. Амин.

Аз ще бъда изяден и ще изям. Амин." - пеели Христос и неговите ученици (Деяния на Йоан, 95:4–8).

“Огдоада пее хвала заедно с нас. Амин. Дванадесет танцуват във висините. Амин. Целият свят е танц във висините. Амин” (Деян. Ин. 95:14–16).

“Аз ще избягам и ще остана - казва Христос в химна, - аз нямам в себе си храм и имам в себе си храмове. Аз съм светилник за този, който ме вижда. Аз съм огледало за този, който ме вижда. Аз съм врата за този, който чука да влезе. Аз съм път за идващия” (Деяния на Йоан, 95:22–27).

“Виж себе си в мене, говорещия, а като видиш, мълчи за моите тайни” (Деяния на Йоан, 96:29–30). “Това, което изглеждам, не съм...Познай страданието и ще го избегнеш” (Деяния на Йоан, 96:39–42).

И, разбира се, този Бог, който не бил това, което изглежда, съвсем не бил разпънат.

В каноничните Евангелия сцените със залавянето, съда и екзекуцията на Исус заемат огромно място. Молещият се Исус в Гетсиманската градина, унизителният разпит при Каяфа, съдът на Пилат, бичуването, издевателствата на римските войници, полагането на венеца от тръни и възкликващите: “Радвай се, Царю юдейски!”, крясъците на тълпата: “Разпъни го”, гневните думи на другите висящи редом разбойници и злорадният вик на събралите се: “Нека се спаси, ако е Христос, избраник Божи” (Лука, 23:35).

Но в нашето миниатюрно Евангелие, както и в другите гностични Евангелия, тези сцени просто отсъстват. В него се твърди, че в същото време, когато уж разпъват Исус, той в действителност разговаря с Йоан на Елеонския хълм. “Не съм претърпял нищо от това, за което говорят” (Деяния на Йоан, 101:1) - уверил той Йоан и след това Йоан, с усмивка на уста и с радост в сърцето, се спуснал от хълма.

“Смеех се над всички тях, когато ми разказваха това, което разказват за него, защото знаех сигурно: Господ направи всичко това с измама за очите, за да приобщи и спаси човечеството” (Деяния на Йоан, 102:2–3).

Кои са тези глупаци, които твърдят, че Исус е бил разпънат?

Това са всички, които смятат, че Исус е умрял физически и е възкръснал физически.

Това е например апостол Павел, който настоявал винаги, че смъртта и възкресението на Исус имат напълно материален характер. “Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, и... бе погребан, а на третия ден – възкръсна” (1 Коринтяни, 15:3-4).

Това е и основният му враг, Яков, физическият брат на Исус, на когото, според “Евангелието от евреите”, Исус се явил първи след своето възкресение [3].

Нашето миниатюрно Евангелие полемизира точно по този въпрос и на първо място би трябвало да си помислим, че го прави именно с “Евангелието от евреите”, в което се разказва как Исус, възкръснал физически, се явява първо на своя брат. Според “Деянията на Йоан” обаче Исус се явява първо на своя любим ученик Йоан! Той направил това по времето, когато ограниченият и безпросветен Йоан мислел, че Исус виси на кръста!

По време на цялата книга досега подчертавахме постоянно непримиримата идейна и лична вражда между суровия юдейски фанатик Яков, брата на Исус, и безродния космополит Павел. И ето, оказва се, че имало една теологична точка, по която двамата архиврагове си съвпадали. И двамата вярвали, че Исус е бил телесно, живо същество, което - въпреки всичко - е земно въплъщение на Господа.

И по това тяхната теология се отличавала кардинално от теологията на общината на “Деянията на Йоан”, за която Исус бил привидност. Той не е възкръсвал, защото не е умирал. Неговата екзекуция била само зрителна измама. Тези, които вярвали, че Исус е екзекутиран, били глупави, ограничени хора. Те не знаели. Те нямали гносис.

Фактът, че в град Ефес интересите на две общини - общината на последователите на Яков и общината на последователите на Павел - изведнъж, в един прекрасен момент си съвпаднали в борбата срещу общия идеологически враг, този факт, както ще видим, ще се превърне в решаващ за развитието на протортодоксалната църква.

БЕЛЕЖКИ

1. P. J. Lalleman. The Acts of John: a Two-Stage Initiation into Johannine Gnosticism, 1998.

2. По-скоро голям хълм, възвишение - 575 метра. (Бел. П. Н.)

3. Бл. Иероним. О знаменитых мужах, 2.

(Следва)