ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА / ЕДЕСА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ;

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА

ЕДЕСА

Едеса, както вече казахме, била практически град държава, плодороден оазис в горното течение на Ефрат. Човешки селища съществували по тези места от много отдавна, но като стратегически важен обект Едеса била основана де факто от Селевкидите. През 30-те години на I в. обаче тя се отделила от гръцкото царство, поарамейчила се и се сдобила с династия от свои арабски царе, най-забележителната черта на които било тяхното име: тези царе почти неизменно се казвали Абгар.

Ако погледнем картата на Римската империя от I в., ще видим, че цялата Едеса, а също съседните ѝ Адиабена и Армения, и град Нисибис, и цялата Месопотамия са или части от Партянското царство, или негови васални държави.

А ако погледнем картата на Рим след три века, всичките тези земи ще се окажат или части от империята, или, както е случая с Армения, дълбоко васално царство.

Иначе казано, през I в. тези земи до една били гранични. Това бил широк фронт, по който настъпвала Римската империя, и всичките споменати от нас царства – и Едеса, и Адиабена, и Армения – били посредническо място за войни между двете свръхдържави по това време, Рим и Партия.

Ние гледаме обикновено на този регион с очите на настъпващите римляни, защото все пак сме, както и да го увъртаме, културни наследници на римляните, а не на партяните. Но нека променим ракурса и да погледнем ставащото с очите на местните владетели – Изат, царя на Адиабена, който приел войнствения юдаизъм, и Абгар, царя на Едеса, който уж приел християнството.

Те граничели с огромно чудовище, което постоянно се разширявало. Техен предишен суверен било крехкото партянско царство, чийто цар наричали Цар на Царете. Това величаво на пръв поглед прозвище произтичало именно от извънредно слабия контрол на партяните над подведомствените им територии. То означавало, че на териториите, формално подвластни на партяните, имало и други царе, подчинени на партянския Цар на Царете точно до такава степен, до каквато той можел да ги принуди.

Царските династии на Едеса и Адиабена били от арабски произход. Техните поданици говорели на арамейски, мнозинството от населението било семитско, а сред семитите живеели множество евреи.

Римската империя – чудовище, което пълзяло към тези земи, заплашвала да погълне царете, да ги лиши от земите им, от царствата им, от статута им и даже от живота им.

Но римското чудовище имало огромен проблем. Съвсем неотдавна то погълнало друга населена със семити земя – Юдея, и не се справяло добре със смилането ѝ. Тя куркала в корема му. На всеки двадесет години там избухвало по едно въстание, ту срещу Ирод, ту срещу самите римляни. Тези въстания били организирани от могъща секта, която ръководел (или която очаквала) Месия от рода на Давид. И емисарите на тази секта след разбиването на въстанията наводнявали Едеса и Адиабена.

Какво бихте направили вие на мястото на царете на Едеса и на Адиабена?

Отговор: разбира се, бихте маневрирали между двете свръхдържави, опитвайки се с всички сили да запазите своята независимост, и при определени условия несъмнено бихте подкрепяли еврейските миленаристи.

Именно това ставало през I в. в Горна Месопотамия.

През 64 г. пр. н. е. Помпей създал римската провинция Сирия. Така Едеса станала съсед на Рим, и поредният едески Абгар побързал да увери римляните в дружеските си отношения към тях.

След десет години той приел почетното задължение да съпровожда войските на Крас, който жадувал да спечели слава във война с партяните. Но римските легиони били зле приспособени за война в пустинята, в която леките партянски стрелци с лък имали сериозно предимство пред пешите, тежко предвижващи се в жегата легионери.

Като преценил трезво възможностите на легионерите, Абгар преминал на страната на партяните, и „преди предателството му да бъде открито, избягал с коня си, без да се крие от Крас, когото уверил, че иска да подготви успеха му и да обърка всичките планове на неприятеля“ [1]. На Абгар не му трябвало да препуска надалече: Кара, където Крас и римските войници изгубили главите си, се намирала на четиридесет километра от гостоприемната Едеса.

След сто години историята се повторила. През 49 г. друг Абгар приел с източен разкош римските войски, които карали в обоза някой си Мегердат – кандидат за трона на Армения [2]. Като пирували цяла зима, Абгар и Мегердат отишли в Адиабена при нашия стар познайник цар Изат и най-сетне преминали Тъгър, отвъд който се срещнали с партянските войски. Преди решителното сражение двамата царе, и Абгар, и Изат, избягали. Партяните разбили римските войски, а Мегердат, който бил роднина на партянския цар, се отървал с отрязани уши [3].

Римляните не се отказали от надеждата да завладеят Армения и след десет години все пак поставили на трона свой цар, като предварително прочистили страната с войските на Карбулон. Царят се казвал Тигран и е забележително, че бил внук на Ирод Велики.

„На Тигран дали за охрана хиляда легионери, две съюзнически кохорти плюс два отряда спомагателна конница и за да може да удържа по-лесно новия престол, на определени части от Армения, в зависимост от това с кои земи граничат, било наредено да се подчиняват на Фарасман, Полемон, Аристобул и Антиох“ [4].

Следваща мишена на Рим станала Адиабена. Тигран – със своите хиляда легионери и двете съюзнически кохорти – нахлул веднага в нея, желаейки вероятно да я присъедини към своите владения [5].

Това фактически била война на чужда територия: Рим и Партия си изяснявали отношенията в Адиабена. Рим започнал да събира на сирийската граница войски, които вероятно щели да сложат ръка върху владенията на Изат, ако не избухнала Юдейската война. Войските били прехвърлени от Сииря в Юдея и в резултат от това роднините на цар Изат, Монобаз и Кенедай, се срещнали с римляните не не край Арбела, а край Бейт Хороном.

Историята за нахлуването на римските легиони в Адиабена в началото на 60-те години ни карат да се отнесем съвсем по нов начин към разказите за това, че царят на Адиабена приел юдаизма, а царят на Едеса покровителствал апостол Юда Тома. Изведнъж разбираме, че те са имали сериозни геополитически основания. Да подкрепят юдейските миленаристи било за държавите, намиращи се от другата страна на римската граница, най-добрата стратегия за тяхната сигурност.

Благодарение на тази подкрепа войната между Рим и Партия, която Рим се надявал да води на територията на Адиабена, се разразила на територията на Юдея и можем да бъдем сигурни, че за адиабенските царе това било много по-приятно. Освен това, в случай на победа те можели напълно да разчитат, че ще се съюзят с Юдея.

Юдейската война завършила за евреите с чудовищно поражение, но за партяните тя била несъмнен плюс. Именно тази война спряла непрекъснатото източно разширение на Рим.

Това положение се запазило чак до 115 г., когато император Траян започнал стремителна и победоносна кампания срещу Партия.

Кампанията на Траян нямала паралели в римската история; тя сякаш била реванш за унизителните поражения на Крас и Марк Антоний. За първи път римските легиони победили партянските конници; за първи път войските на Рим завзели Ктесифон и излезли на брега на Червено море.

Траян се придвижил на изток повече от Александър Македонски и сенаторите в Рим не успявали нито да се справят със списъка на покорените от него народи, нито даже правилно да ги назоват [6]. От Червено море Траян отплавал за океана. Това бил първият – и последният – момент в историята на Рим, когато империята се простирала от Северно море до Индийския океан.

Войските на Траян завзели Нисибис, разграбили Едеса, Селевкия и Арбела. Партянското царство – втората свръхдържава в Близкия изток, която създавала много грижи на римляните, било вече практически унищожено, когато в покорените градове избухнало въстание.

Но това не било въстание на партяните. Това било въстание на юдеите.

Главен негов център станали Нисибис, Едеса, Селевкия и Арбела – градове с много на брой юдейско население. Лесно можем да предположим, че значителна част от това юдейско население е включвала същите миленаристи, които избягали от римляните, презрително наричани от тях китим, извън границите на империята и не били много щастливи, когато китим ги настигнали отново. Във всичките градове юдеите изклали римските гарнизони и завзели властта, а след това юдейски въстания избухнали в Киренайка, в Египет и на остров Кипър.

Въстанията, разразили се в далечния тил, били за римската армия стратегическа катастрофа. Траян бил принуден да отдели срочно за тяхното потушаване значителна част от своите войски.

Ние не знаем какво се е случило с династията на Монобаз след Юдейската война, но има основания да предполагаме, че Монобазите са били свалени през 117 година от генералите на Траян след потушаването на въстанието в Арбела и са избягали в Армения, където вероятно те се споменават от Мовсес като рода Аматуни, имащ юдейски произход [7].

През 194 година Адиабена и Осроена се обединили и атакували римския гарнизон, намиращ се в Нисибис от 160 година [8]. Времето, което избрали, било неподходящо. На римския престол по това време се качил професионалният боец Септимий Север, който веднага се отправил, „жадувайки за слава, в поход срещу варварите – осроените, адиабените и арабите“ [9].

Север отхапал от владенията на царя на Едеса (той пак, както е лесно да се досетим, се казвал Абгар) огромно парче, а царят започнал да сече монети със себе си от едната страна и Септимий Север от другата [10].

Това бил същият цар Абгар VIII, придворен, фаворит и другар в детските игри на когото бил знаменитият едески гностик Бардесан.

Окончателно инкорпорирал Едеса в империята синът на Септимий Север, капризният и глуповат император Каракала. Като не притежавал военния таланта на баща си, той се справил с поредния Абгар (девети номер) по много по-прост начин.

„Антонин излъгал Абгар, царя на Осроена: поканил го при себе си като приятел, а след това го задържал и го заточил в тъмница, като по този начин завладял Осроена, която останала без цар“ [11].

Това окончателно преобразуване на Едеското царство в провинция Осроена се превърнало в трагедия за Бардесан. Той избягал от Едеса в Армения и, като се скрил в планинската крепост Ани, написал между другото история на Армения [12]. От този момент до VII в. Едеса станала за дълго време част от Римската империя и стратегически римски център в Месопотамия.

БЕЛЕЖКИ

1. Плутарх. Красс, 22.

2. Тацит. Анналы. XII, 12, 3.

3. Тацит. Анналы. XII. 14, 6.

4. Тацит. Анналы. XIV, 26, 3.

5. Тацит. Анналы. XV, 1, 2.

6. Дион Кассий. 68, 29, 2.

7. Мовсес Хоренаци. История Армении, 2, 57; виж също: Jacob Neusner. The Jews in Pagan Armenia. Journal of the American Oriental Society. Vol. 84, No. 3 (Jul. - Sep., 1964). P. 230-240.

8. Steven K. Ross. Roman Edessa, Routledge, 2001. P. 20.

9. Дион Кассий. Римская история, LXXV, 1, 1.

10. Steven K. Ross. Op.cit., P. 49.

11. Дион Кассий. указ. соч., LXXVIII, 12, 1.

12. Мовсес Хоренаци. указ. соч., 2, 66.

(Следва)