ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА / ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА

ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА

“Деянията на Тома“ започват с това, че Исус Христос, като се явява след смъртта си на Тома, „близнака“, го изпраща за апостол в Индия. Тома не иска да ходи в Индия, като се мотивира с това, че е евреин. „Където искаш ме прати, но в Индия няма да отида“ – казва той на Исус [1].

Виждайки упорството на Тома, Исус предприема хитра стратегия. По това време в Ерусалим пристига индийски търговец на име Аббан. Изпратил го е цар Гундафор (реален исторически персонаж, управлявал част от Индия през I век) да му купи изкусен дърводелец за строежа на дворец.

Исус – ще припомним, че това се случва след разпятието му – се среща лично с Аббан на пазара и го пита не искали да купи роб дърводелец. Аббан точно това търси. Исус продава Тома на Аббан за три литри [2] сребро и като подписва със замах договора за продажбата, му го предава в ръцете. Подозрителният Аббан, за да не бъде измамен, пита за всеки случай Тома дали е роб на Исус. „Да“ – отвръща той [3]. Аббан се поздравява с изгодната сделка.

Най-напред по пътя си към Гундафор той и неговият нов роб Тома попадат в царския град Андраполис. В града цари голямо веселие: тамошният цар омъжва единствената си дъщеря и кани на пиршество всички пътници. Аббан и Тома отиват на пиршеството, за да не оскърбят царя с пренебрежение към неговото гостоприемство.

Ще припомня, че социалният статут на Тома по това време е много нисък: той е роб и плюс това чужденец, който говори на неразбираемия за никого в Индия арамейски език, и е ясно, че по време на пиршеството, където се е събрал цветът на града, се намира в най-долната част на хранителната верига.

Някакъв виночерпец му удря шамар за забавена реакция. Тома, в пълно съответствие със завета на своя учител, призоваващ да си даваме и лявата буза, когато ни ударят по дясната, казва на виночерпеца: „да ти прости Бог“, но веднага след това предрича, че ръката, която го ударила, ще се окаже скоро в зъбите на куче.

Така и станало: виночерпецът отива за вода и там го разкъсва лъв. Кучетата се хвърлят върху останките и едно от тях, държейки в зъбите си ръката, която ударила апостола, изтичало в залата, където било пиршеството.

Това произшествие хвърля гостите в не малка възбуда и те се изумяват особено, когато една девойка флейтистка, която е еврейка и разбира арамейски език, им съобщава, че робът, който седи до търговеца Аббан, „е или бог, или апостол на бог“: защото чула как той казал, че ръката, която го ударила, ще се озове в устата на куче [4].

Този случай, разбира се, привлича вниманието на царя и той, за да си подсигури за всеки случай благословията на този толкова важен вълшебник, му нарежда да се помоли в брачните покои за щастие на младоженците. Нещастният цар не знае каква змия слага в постелята на дъщеря си.

Тома се моли; след това извеждат гостите от брачния чертог. Но когато женихът влиза вътре, „вижда Господ Исус във вид на Юда Тома да разговаря с невестата“ [5], което го изумява силно: нали видял, че Тома напуснал чертога с всички останали. Господ му разяснява заблудата: „Аз не съм Юда, който също се нарича Тома, а съм негов брат“ – обяснява той [6].

След което Исус сяда на леглото, а женихът и невестата моли да седнат на по един стол и им разяснява необходимостта да се въздържат от всякакъв вид плътски връзки, за да превърнат тялото си в свещен храм.

На сутринта царят влиза в брачния чертог и вижда младоженците да седят все едно нищо не се е случило. В отговор на въпроса му за станалото през нощта женихът и невестата го информират за пълния си отказ от плътски сношения и за желанието си да влязат в Брачния Чертог на безсмъртието и светлината.

Символизмът на тази сцена е напълно разбираем. Въпросът е в това, че една от висшите гностични церемонии бил именно Брачният Чертог. Така се наричала церемонията, в хода на която посветеният се съчетавал със своя астрален двойник, със своята Пневма, с нетленна частица от Всевишния.

„Владиката е дал всичко тайно: Кръщенето, Миропомазването, Причастието, Изкуплението и Брачния Чертог“ – казва „Евангелието от Филип“ [7]. „Свято е кръщенето; по-свято е изкуплението. Най-свят е Брачният Чертог“ [8].

Нашият нещастен цар обаче не бил посветен в тънкостите на гностичните церемонии и изпаднал в ужас; като паднал на земята и раздрал одеждите си, той изпратил веднага да му доведат подлия магьосник, който по зла воля на небесата дошъл в града им. Но Тома бил вече в морето.

Вторият акт на нашия приключенско-теологичен роман се развива при двора на индийския цар Гундафор. Гундафор поръчва на Тома да построи дворец и го снабдява с предостатъчно пари и провизии за работниците. Тома не строи двореца, а парите и храната раздава на хората, като едновременно с това им проповядва Евангелието. Тома правилно схванал, че с добра дума и раздаване на пари може да привлече повече човешки души, отколкото само с добра дума.

В края на краищата, при този подход към предприятието, парите за двореца се оказват изхарчени. Царят вика Тома при себе си и получава отговор, че Тома му е построил незрим дворец, който царят няма да види приживе, но ще види след смъртта си. Както лесно можем да си представим, царят не се оказва много удовлетворен от този отговор и осъжда Тома на смърт за разхищение на хазната. Но по това време, за щастие на Тома, умира братът на царя Гад. Първото, което вижда той, когато отива на небето, е същият дворец, за който Тома говорел. Поразеният Гад уговаря ангелите да го пуснат на земята и, като оживява, моли горещо брат си да му подари двореца.

След това царят и брат му приемат „печат“, иначе казано – кръщене и помазване. По време на кръщенето Юда Тома призовава Христос, Всевишния, милосърдната майка и майката „на седемте дома, за да могат те да намерят покой в осмия дом“ [9].

При това има една важна теологична тънкост. След като царят и брат му приемат кръщенето с вода, чуват гласа на Бога, но не го виждат, защото още не са помазани. А след като приемат помазването, виждат юноша с факел, чиято светлина надмогва всяка друга светлина.

Всичките апостолски деяния, от които до нас са достигнали доста много, са построени по принципа на сериалите. Ако първият сезон има успех, все по-нови и нови автори пишат все по-нови и по-нови серии.

В „Деянията на Тома“ сезоните са доста много и във всеки от тях Тома, както подобава на близнак на Христос, върши чудеса: гони бесове и възкресява мъртви, кара магарета да проповядват и свети с неземна светлина – иначе казано, още приживе лицето му сияе, като лицето на Мойсей или Енох, когато видели Бога.

В един епизод даже убива Сина на Сатаната. Този син е същата змия, която съблазнила Ева, казала на Каин да убие Авел, ожесточила сърцето на фараона срещу египтяните и съблазнила евреите в пустинята да направят златния телец.

Съгласете се, че това е значително постижение – някакъв простосмъртен, макар и със сияещо лице, убил свръхестественото същество, чиито интриги лежали в основата на всички човешки нещастия.

Въпросното постижение изглежда още по-значително от това, че в Петокнижието на Мойсей нищо за никакъв Сатана, който ожесточил сърцето на фараона, не се казва. Авторите му постоянно подчертават, че Богът на Израил, един и единствен, е ожесточил сърцето на фараона. От една страна, той явил на фараона множество знамения (думата „от“ означава на иврит и „знак, знамение“, и „печат“), а от друга страна, направил така, че тези знамение да не му подействат. „Но Господ ожесточи сърцето на фараона“ – повтаря постоянно Тората.

Тората така се страхува да спомене за някакви съперници на Яхве, че в историята с чудесата на Мойсей кара Яхве да играе едновременно в два отбора: и за евреите, и за египтяните, което прилича, разбира се, на същинско издевателство по отношение на бедните египтяни.

Напротив, от гледна точка на „Деянията на Тома“ в историята с чудесата на Мойсей за отборите играят различни играчи. За отбора на египтяните – Синът на Сатаната, а за отбора на евреите – Господ.

Тома, близнакът на Исус, убива точно този Син на Сатаната. Прави го със слово. Като вижда Сина на Сатаната и до него убит човек, апостол Тома му заповядва, заповядва на змията, да поеме обратно в себе си отровата.

„И когато змията пое в себе си жлъчта, юношата подскочи и се изправи на крака, и падна в нозете на апостола, а змията, като се наду, се спука и умря, и отровата, и жлъчта ѝ се разляха, и на мястото, където се проля отровата, се разтвори Бездна и погълна Змията“ [10].

Иначе казано, нашият мъртъв юноша се простил със Сатаната и придобил Христовото знание. Той слязъл от Пътя на Тъмнината и Застанал на Пътя на Светлината. Неговата смърт и неговото възкресение били символични. Гностиците – ще припомним какво казва Ириней Лионски – „смятат, че възкресението от мъртвите е познание за възвестяваната от тях истина“ [11].

В този смисъл „Деянията на Тома“ се придържат към стила на символичния реализъм и можем да не се съмняваме, че апостол Тома е убивал много пъти Сатаната и е възкресявал мъртви за вечен живот. Такава била професията му. Всеки път, когато запечатвал някого, той убивал Сатаната и възкресявал човек.

На края на своите странствания апостол Тома стига до една страна, чийто владетел е цар Миздай. Като изгонва бесовете от жената и дъщерята на царския военачалник, той става влиятелен човек в града. Славата му е още по-гръмка от факта, че не той лично изгонва бесовете, а кара да направи това едно диво говорещо магаре, което изпълнява блестящо отговорното поръчение.

Тази слава става причина за неговите неприятности: сред учениците му се появява някоя си Мигдония, жена на царския родственик Кариш.

Очарована напълно от небесния Христос, когото Тома проповядва, тя го моли да ѝ позволи „да приеме печата“, за да стане „Свещен Храм, в който Христос обитава“ [12].

Приемайки вярата, Мигдония отказва на мъжа си телесна близост. Когато се опитва да овладее жена си, тя му обяснява, че в нея се е заселил Христос. „Защото моят Господ Исус е по-голям от тебе и той е с мене, и е в мене“ [13].

Разбира се, че Христос, намирайки се вътре в Мигдония, не може по никакъв начин да прави секс с Кариш. Когато мъжът ѝ се опитва да протегне към новото Христово вместилище потната си лапа, Мигдония му връзва ръцете с чаршафа, хуква, гола, от мъжа си и нощува в стаята с прислужницата.

Това произшествие довежда Кариш до разбираем гняв и този алфа-самец, ослепял от страст и получил удар по най-чувствителната част на своето животинско его, отива веднага към царя, оплаквайки се от придошлия „магьосник и измамник“ [14], който „не яде и не пие“ [15], учи, че никой не може да живее, докато не се откаже от всичко материално, включително имуществото [16], твърди, че мъжът не трябва да лежи с жена си [17], и когото народът почита като Бог [18].

Може би историята с Мигдония щяла да се размине на Тома. Но дявол знае какво накарало цар Миздай да я разкаже на жена си – като забавен пример за безумието, в което гостуващият магьосник потапя знатните жени. Трябва ли да кажем, че жената на царя отишла веднага при Юда Близнака и след това, като се възродила за вечен живот, отказала тутакси на царя достъп до своя Господен Храм?

Този епизод препълнил окончателно чашата на търпението на и без това кипящия от гняв цар. Той отишъл лично в дома на своя военачалник Сифор, където намерил значителна част от елита си в нозете на проповядващия Тома.

Всички, които седели в нозете на Тома, се надигнали, приветствайки царя, но Тома останал да седи. Яростта на Миздай нямала предел. Той хванал една попаднала му табуретка, обърнал я и ударил здраво и страшно с нея наскоро пристигналия магьосник.

„И той взе седалката, и я обърна, и я хвана с двете си ръце, и го удари по главата така, че го рани, и го предаде на войниците, като каза: отведете го“ [19].

След това започват съд и мъчения. Разгневеният цар заповядва да се нажежат железни плочи и да се постави върху тях магьосникът. Но щом стъпалата на Юда докоснали плочите, изпод тях бликнали извори студена вода. Краката на Юда не пострадали, стражите с ужас отскочили настрани, а цар Миздай, оказвайки се пред сериозната перспектива да се удави, помолил изтезавания да спре потопа.

Юда Тома, на когото Господ заповядвал да се отплаща за злото с добро, дал веднага на небесните стихии съответните нареждания и водата спаднала. „И когато Миздай видя това, заповяда да го отведат в тъмницата: докато не реши какво да прави с него“ [20].

Историята за Юда Тома, който изстудил с вода нажежените плочи, има дълга предистория на Изток. В Едеса, където, ще припомня, били написани „Деянията на Тома“, и до днес разказват подобна история за прародителя Авраам, когото жестокият цар Нимрод искал да затрие. Нимрод хвърлил Авраам в една пещ: той паднал в пещта на колене и там, където паднал, бликнали два извора студена вода, които загасили пламъците [21]. „Езерото на Авраам", което един от тези извори образувал, съществува и до днес. В древни времена това езеро явно било свещено езеро на богинята Атаргатис, гъмжащо от свещени неприкосновени шарани [22].

Бихме могли да очакваме, че такъв велик магьосник като Юда Тома, за когото не е страшно даже нажеженото желязо, просто ще разтвори вратите на тъмницата и дим да го няма.

Но къде ти.

Факт е, че апостол Тома искал много да умре.

За него животът бил затвор, в който всички грешници спят, и само тези, които вярват в Господа, бодърстват, а смъртта била пробуждане за вечен живот. Да умре било съкровеното му желание. „Защото това, което наричат смърт, не е смърт, а освобождаване от тялото и аз го приемам с радост“ [23].

Иначе казано, Тома искал много да стане шахид, при това в буквалния смисъл на думата.

Въпросът е там, че арабската дума „шахид“ използва общосемитския корен „ШХД“ („да свидетелствам“) като означаващ „да стана мъченик“. Точно това значение има гръцката дума „мартус“ („свидетел“ в значение на „мъченик“), която, на свой ред, била калка на арамейската дума „сахде“ (също „свидетел“ в значение на „мъченик“). Тези, които на гръцки език наричали „мартуси“, в Едеса наричали „сахде“ и тъй като апостол Тома проповядвал на арамейски език, той искал да бъде именно сахде, а не мартус.

Ясно е, че Тома не можел да подмине разкошния случай да изпълни заветната си мечта.

Наистина, той разтворил преди екзекуцията вратите на затвора и потопил пазачите му в дълбок сън, но само за да кръсти жената на царя и царския син и да им каже напоследък няколко важни наставления.

Като им казал наставленията, Тома се върнал в тъмницата, настанил се удобно и зачакал дългоочакваното освобождение.

На следващия ден четирима войници извели Тома извън града и го пронизали с четири копия. Знатните последователи на Тома, включително сина на царя, Иузан, и военачалника му Сифор, го облекли в разкошни одежди, положили го в царската гробница и седели до гробницата ден и нощ, докато апостол Тома не се появил до тях и не им казал: „Защо седите тук и ме пазите? Аз не съм тук, защото се възнесох и получих всичко, което ми беше обещано“ [24].

Когато отворили гробницата, тя се оказала празна. Но дори прахът, който докосвал до известно време тялото на апостола, се оказал достатъчен, за да твори чудеса. Когато синът на цар Миздай се разболял, царят наредил да отворят гробницата, да вземат оттам малко прах и от този прах момчето оздравяло.

След това даже жестокият цар Миздай повярвал в Христос.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Thomas, 1, 1, 6. Всички откъси от „Деянията на Тома“ се цитират по руския превод в книгата, направен от: Harold W. Attridge. The Acts of Thomas. Early Christian Apocrypha, Polebridge Press, Salem, Oregon, 2010.

2. Бележка на Павел Николов: Литра – стара мярка за тегло = 1/4 ока (1 ока = 1,28 кг.)

3. The Acts of Thomas. 1, 2, 10.

4. The Acts of Thomas. 1, 9, 3.

5. The Acts of Thomas. 1, 11, 3.

6. The Acts of Thomas. 1, 11, 5.

7. The Gospel of Philip, 67, 27–30.

8. The Gospel of Philip. 69, 14–70, 4.

9. The Acts of Thomas, 2, 27, 8.

10. The Acts of Thomas., 33, 11.

11. Ириней Лионский. Против ересей, 2, 31, 2.

12. The Acts of Thomas, 9, 87, 5.

13. The Acts of Thomas. 9, 98, 1.

14. The Acts of Thomas. 9, 96, 3.

15. The Acts of Thomas. 9, 96, 6.

16. The Acts of Thomas. 9, 100, 10.

17. The Acts of Thomas. 9, 98, 3.

18. The Acts of Thomas. 9, 106, 9.

19. The Acts of Thomas. 11, 138, 8.

20. The Acts of Thomas. 12, 141, 8.

21. Segal. Edessa. The Blessed City. P. 2.

22. Историята за Авраам, Нимрод и огнената пещ се разказва не само в Едеса. Това е много популярна история, чиито варианти (с пещ, но без вода) се срещат у Псевдофилон и в „Генезис Рабба“, 38:11. Средновековни персийски източници разказват същата история за Зороастър (виж: Yishai Kiel. Abraham and Nimrod in the Shadow of Zarathustra. The Journal of Religion. Vol. 95, № 1 (January 2015). P. 35–50.

23. The Acts of Thomas, 13, 160, 4–5

24. The Acts of Thomas. 13, 169, 2.

(Следва)