ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / „ГЛУПАКЪТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО.

ГЛУПАКЪТ

(L’IGNORANTE)

Осма забава от третия ден

БАЩАТА НА МОШОНЕ ГО ИЗПРАЩА НА ПАЗАРА В КАЙРО, ЗА ДА ГО МАХНЕ ОТ ДОМА СИ, КЪДЕТО СЕ ДЪРЖИ КАТО СЪЩИНСКИ ГЛУПАК. НО ПО ПЪТЯ СИ ТОЙ СРЕЩА УМНИ ХОРА, ВЗЕМА ГИ СЪС СЕБЕ СИ И, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХНАТА ПОМОЩ, СЕ ВРЪЩА, НАТОВАРЕН СЪС СРЕБРО И ЗЛАТО.

Придворните защъкали около принца, засегнати болезнено от думите, че всичкото им умение се свежда до интриги и притворство. И те не можели да кажат кое ги засегнало повече: разкритието за лицемерния им характер или завистта от успеха на Корвето. Но заговорила Паола и извлякла душите им от кладенеца на страстите с кукичката на следните думи:

– Хората винаги хвалят повече глупака, който дружи с умни хора, отколкото умния човек, който се събира с глупаци. Благодарение на първите можеш да постигнеш успех и величие, а по вина на вторите да изгубиш пари и чест. И както шунката се проверява с пръчка, така по случката, която ще ви разкажа, ще разберете истина ли е това, което ви казвам.

Живял някога един баща, богат като морето; но понеже на този свят никой не може да се наслаждава на пълно щастие, синът му бил толкова глупав и негоден, че не можел да различи акациеви шушулки от краставици. И бащата, като нямал сили да търпи повече глупостта му, дал му добри пари и го изпратил да търгува в Левант, знаейки, че от пътешествията в различни страни и от общуването с различни хора разумът се пробужда, мисълта се изостря и човекът става проницателен.

Мошоне (така се казвал синът) яхнал коня и потеглил за Венеция, хранилище на чудеса от целия свят, за да се качи на някакъв кораб, заминаващ за Кайро. Като препускал цял ден, видял човек, който стоял под една топола, и му казал: „Как се казваш, млади човече?“ Откъде си и какво умееш?“ Другият отвърнал: „Казвам се Фурголо [1], от Саиета (думата означава „стрела“ и „мълния“ – бел. П. Н.) съм и тичам с бързината на светкавица“. „Бих искал да ми докажеш това“ – отвърнал Мошоне. А Фурголо: „Чакай и ще видиш прах ли са моите думи, или брашно“. Почакали малко и ето ти една сърна. Фурголо я оставил да мине малко напред, за да ѝ даде повече шанс, след това хукнал така бързо и с такава лекота на краката си – улица, покрита с брашно да пресече, следи няма да остави, - че я догонил с четири скока. Мошоне го попитал изумен не иска ли да остане с него, за което ще му плати богато. Фурголо бил щастлив да чуе това и двамата тръгнали заедно на път.

Не минали четири мили и срещнали друг младеж, когото Мошоне попитал: „Как се казваш, приятелю? Откъде си? Какво можеш да правиш?“ И другият отговорил: Казвам се Заешкоухо, от Вале Кориоза (Любопитната долина – бел. П. Н.) съм и като сложа ухо на земята, чувам какво става по света: чувам споразуменията, които занаятчиите правят, за да надуят цените, заговорите на придворните, прелъстителните думи на сводниците, срещите на влюбените, уговорките между крадците, жалбите на слугите, докладите на шпионите, шушукането на стариците, ругатните на моряците - нито петелът на Лукиан, нито лампата на Франко са видели толкова, колкото са чули ушите ми“ [2]. „Ако това е вярно – отвърнал Мошоне, - кажи ми какво говорят сега у дома“. Събеседникът му, като сложил ухо на земята, казал: „Един старец говори с жена си и казва: слава на Соле Лионе [3], че махнах Мошоне от очите си, тази дрипава физиономия, този нокът в сърцето ми! Поне, пътувайки по света, ще стане мъж и няма да бъде повече такова магаре, говедо, глупак и безделник!“ „Стига толкова – прекъснал го Мошоне. - Казваш истината и ти вярвам. Идвай с мене и ще си намериш късмета“. „Да вървим“ – казал младежът и потеглили заедно.

След още десет мили срещнали пак един младеж, когото Мошоне попитал: „Как се казваш, добри човече? Къде си роден? Какво можеш да правиш?“ И другият отговорил: „Казвам се Ачекадирито (Стреляй, без да се целиш – бел. П. Н.), от Кастел Тираджусто (замъка Точна стрелба – бел. П. Н.) съм и мога така да стрелям с арбалета, че да улуча ябълкова люспа в средата“. „Бих искал да видя как става това“ – отвърнал Мошоне. Ачекадирито взел арбалета си, прицелил се и пръснал зърно леблебия, поставено върху камък. Затова Мошене го взел при останалите.

А на следващия ден видели по пътя си други хора, които градели красив кей под лъчите на слънцето и с пълно право можели да кажат: „Парела, виното с вода да разредиш, защото сърцето ми изгаря“. Мошоне съжалил тези хора и им казал: „Откъде намирате сили, майстори, да работите в тази пещ, в която бичи мехур човек би могъл да изпече?“ Един от тях му отвърнал: „Свежи сме като рози, защото един младеж тук духа към нас, както би духал западният вятър“. „Искам да го видя – казал Мошоне, - след като Бог ви го е пратил“. Строителите повикали младежа и Мошоне го попитал: „Как се казваш, да е жив и здрав баща ти? Откъде си? И какъв е твоят занаят?“ Другият отговорил: „Казвам се Софиарело (Духащия – бел. П. Н.), от Тера Вентоза (Ветровита земя – бел. П. Н.) съм и мога да изкарвам всякакви ветрове от устата си. Ако искаш зефир, ще те накарам да изпаднеш в екстаз; ако искаш вихър, къщи мога да отнеса“. „Не вярвам, докато не видя“ – казал Мошоне. И Софиарело започнал да духа толкова кротко, все едно вятър духа надвечер от Позилеко [4], и веднага след това, като се обърнал към едни скупчени дървета, задухал така яростно, че изкоренил няколко дъба. Като видял това, Мошоне го взел за спътник.

Те вървели още дълго време и срещнали друг младеж, когото Мошоне попитал: „Как се казваш, прости за любопитството? Откъде си, ако не е тайна? И какво умееш, ако въпросът ми е уместен?“ Другият отвърнал: „Казвам се Фортескена (Здрав гръб – бел. П. Н.), от Валентино (Яко – бел. П. Н.) съм и мога да нося на гърба си планини, както се носи леко перце“. „Ако е така – казал Мошоне, - достоен си да бъдеш крал на Доана [5] и победител на Първи май [6], но бих искал да видя как правиш това“. И Фортескена се натоварил с огромни камъни, стволове на дървета и много други тежести, които и хиляда големи каруци не биха могли да превозят. Като видял това, Мошоне взел и него със себе си.

Накрая стигнали в страната Бело Шиоре [7]. Там живеел крал, чиято дъщеря бягала като вятъра и можела да изтича по цъфтящо зеле [8] така бързо, че да не подвие връхчетата му. Кралят огласил указ: който я надбяга, ще я вземе за жена, а който изостане, ще му отрежат главата.

Мошоне се представил на краля и предложил да бяга с дъщеря му. Условили се така: или ще си движи бързо карата, или ще му хвръкне тиквата. На следващото утро обаче Мошоне казал, че се е разболял внезапно, не може да бяга лично, но на неговото място ще застане друг млад човек. „Да идва който иска – отвърнала Чианетела, дъщерята на краля, - все ми е едно с кого ще бягам“.

И когато площадът се изпълнил с хора, които искали да гледат състезанието, а други се тълпели по прозорците като мравки и терасите били запълнени, както яйце запълва черупката си, излязъл Фурголо и застанал на края на площада, очаквайки сигнала. Дошла Чианетела с поли, запретнати до коленете, и обувки с красиви подметки, които не били по-дебели от десет сантиметра. Застанали рамо до рамо и като чули тарантара и туту на тръбата, хукнали да бягат така, че петите им се удряли в раменете. Представете си ги като зайци, преследвани от хрътки, като коне, изскубнали се от конюшнята, като кучета с пришки на опашките или като магарета, боднати с нещо остро по задника.

Но Фурголо, оправдавайки своето име, изпреварил принцесата с повече от една педя. Когато стигнали до края, чули се виковете, воплите, свирканията и тропота на хората, които викали: „Да живее, да живее чужденецът!“ От срам и обида, че е загубила, Чианетела почервеняла като седалищните части на ученик, нашибан с пръчка.

Но тъй като трябвало да бягат два пъти, тя започнала да мисли как да си отмъсти за неуспеха. Когато се върнала вкъщи, омагьосала един пръстен така, че който го носи на пръста си, да му се подкосяват краката, та не само да не може да бяга, но и да ходи. Тя изпратила пръстена като подарък на Фурголо с молба да го носи на пръста си и да си спомня за нея. Заешкоухо чул целия разговор между бащата и дъщерята, но не казал нищо, очаквайки какво ще последва.

Когато под фанфарите на птиците Слънцето започнало да бичува Нощта върху магарето на сенките [9], двамата се върнали на площада и щом бил подаден обичайният сигнал, хукнали отново. Но нямало нужда Чианетела да се уподобява на нова Атланта [10], защото Фурголо приличал на уморено магаре или на изтощен кон, безсилен да направи и една крачка.

Ачекадирито обаче, като видял опасността и научил от Заешкоухо каква е причината, свалил арбалета и пуснал една стрела, която улучила пръстена на Фурголо и избила камъка, в който била затворена цялата магическа сила. Внезапно схванатите крака на Фурголо се отпуснали, той прелетял с четири скока като сърна покрай Чианетела и спечелил състезанието.

Виждайки, че глупакът, малоумникът, идиотът победил, спечелил и триумфирал, кралят се замислил дали да му даде дъщеря си, или не. И като се посъветвал с придворните мъдреци, чул от тях, че Чианетела не е лъжица за устата на голтак и скитник и че той би трябвало, без да се срамува от нарушаването на дадената дума, да му даде вместо ръката на дъщеря си порядъчна сума, което би удовлетворило грозния просяк повече от всичките жени на света.

Кралят харесал тази мисъл и накарал да попитат Мошоне каква награда иска в замяна на обещаната принцеса. Мошоне се посъветвал със своите другари и казал: „Искам толкова злато и сребро, колкото един мой приятел може да отнесе на гърба си“. Кралят се съгласил. Тогава дошъл Фортескена и започнал да товари на гърба си сандъци с дукати, чували с песо, кесии с ескудо, бъчви с карлини, ковчежета с огърлици и пръстени, но колкото и да се товарел, не му личало изобщо, стоял като кула. Вече не стигали нито кралските съкровища, нито запасите на градските банкери, лихвари и сарафи и кралят изпратил хора по цялото кралство, събирайки на заем сребърни свещници, супници, чаши и чинии, но дори сребърните нощни гърнета на благородните особи не стигнали, за да се натовари Фортескена както трябва. Накрая на приятелите им омръзнало всичко това и те, доволни от полученото, напуснали страната.

Кралските съветници, като видели огромното богатство, което мизерниците отнесли със себе си, казали на краля, че ще е голяма глупост, ако позволи да пропадне цялото състояние на кралството, и че трябва да изпрати след тях хора, за да избавят от товара му този Атлант, който носи на плещите си цяло небе от съкровища [11].

Кралят послушал съвета им и изпратил веднага отряд от пехотинци и конници да настигне приятелите. Но Заешкоухо чул думите на съветниците и предупредил своите спътници. А когато войниците вече ги настигали, вдигайки прах до небето, Софиарело започнал да духа така, че те не само изпопадали на земята, но и, както се случва в северните страни, били отнесени на повече от една миля назад.

След това, без никакви пречки повече, Мошоне се върнал в дома на баща си, където разделил спечеленото със своите приятели - защото е казано: „Даде ли ти някой сладкиш, дай му от него парче“ – и ги изпратил весели и доволни. А той останал да живее при баща си в безмерно богатство, потвърждавайки, че са истински думите:

На този, който няма зъби, бог му изпраща бишкоти.

1. Името предизвиква голям спектър от асоциации както в литературния (тосканския) вариант на италианския език, така и в диалектите. Сравни: frugolo – суетлив, подвижен; furbo – хитрец, умник; furare – крада; furfante – измамник; furegar – опипвам, драскам (венец.); furgiare – работя в ковачница и други подобни.

2. Става дума за диалога на Лукиан от Самосата „Петелът и Слонът“ и за два злъчни миниатюрни шаржа на неаполитанския поет и прозаик Николо Франко - „Писма до лампата“ и „Отговор на лампата“ (публикувани в книгата на Франко „Вулгарни оръжия“, Венеция, 1539 г.). Франко, скандално известен както с литературните си плагиати, така и със съдебните си авантюри, завършил дните си на бесилката през 1770 г.

3. Слънце, намиращо се в съзвездието Лъв. Това негово положение, продължаващо от 23 юли до 22 август, се смятало в астрологията за особено благоприятно.

4. Позилеко (на неап., ит. Позилипо) е предградие на Неапол, любимо място за отдих още от древни времена. Името му идва от гръц. παυσίλυπος - прогонващ тъгата.

5. Доана - митница в пристанището на Неапол. Мястото до нея се използвало за игри и състезания между младежите, а също така за изясняване на отношенията между съперничещи си улични компании.

6. Първи май - много страни на Западна Европа традиционен, водещ началото си от езичеството, пролетен празник, на обновяващата се природа, магията и еротиката, съпровождан от весели младежки забави, игри и юмручни боеве.

7. Красиво цвете.

8. Става дума за зелето броколи, най-типично по тези места.

9. Описана е наказателна процедура за дребна кражба в Неапол по време на испанското владичество: слагали виновния на магаре с лицето назад и като го прекарвали по улиците на града, го биели с камшик. Екзекуцията се предхождала от сигнал с фанфара и гласно обявяване на присъдата.

10. Аталанта – персонаж от гръцката митология, дъщеря на Иас и Климена, изкусна ловджийка. Състезавала се по бягане със силни мъже, мнозина от които убивала (Овидий, „Метаморфози“, Х)

11. Древноримската статуя на Атлант, държащ върху плещите си сферата на звездното небе (с подробна карта по системата на Птоломей), била пренесена в Неапол от Рим през XVI в. и веднага станала градска забележителност. Днес се намира в Националния исторически музей.

(Следва)