2020 ГОДИНА / ДЕСЕТ СЕРИАЛА

ИЗТОЧНИК: СНОБ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“ХОЛИВУД“

Кралят на телевизионния барок Райън Мърфи е известен не само със своята свръхчувствителност, но и с изобретателната си ирония. С нея можем да се запознаем и в ранните „Веселие“ и „Американска история на ужасите“ и в късните „Поза“ и „Политикът“ (особено). Но „Холивуд“ отстъпва малко от общото провокационно настроение: в него продуцентът и сценарист опакова кинопроизводителната машина във вид на хубава приказка. Сериалът за група млади и амбициозни момчета, които са решили да променят правилата на играта в холивудските студии през 40-те години на миналия век, не само ни кара да го сравним с „Имало едно време в Холивуд“ на Тарантино, но и да му дадем палмата на първенството. У Мърфи се е получила идеална ревизия на миналото, от която ти става топло и светло даже в най-студеното и най-тъмното време на годината.

“ЗАЩИТАВАЙКИ ДЖЕЙКЪБ“

Джейкъб е син на заместника на окръжния прокурор Анди (Крис Евънс). Сюжетът започва с това, че в местния парк намират тялото на съученик на Джейкъб. Скоро главният герой попада под подозрение, бащата започва да защитава сина си, а майката, напротив, се съмнява в него. Сериалът, използващ за основа романа на юриста Уилям Лендъл, е интересен най-напред не с детективската си интрига, а с подхода към семейната тема. На зрителя се предлага сам да избира на кого да вярва в хода на разследването: на Анди или на съпругата му. Подобно авторско решение за жанра съдебна драма, където често се предоставя да се заеме позицията на единия от героите, е не толкова революционно, колкото много точно. От една страна се разширява аудиторията, а от друга се събужда вътрешен спор със собствените нагласи. Финалът, различен от този в книгата, ни оставя в пълно недоумение.

“МАНДАЛОРЕЦЪТ“ (2 СЕЗОН)

„Мандалорецът“ на Джон Фавро („Крал Лъв“, „Железният човек“) доказа успешно, че ако в киното реаниматорите на „Звездни войни“ не могат да постигнат нищо съществено (последната трилогия под ръководството на Джей Джей Ейбръмс се оказа пълен провал), то в стрийминг пространствата те нямат равни. Фавро и колегите му са успели да направят истински „Звездни войни“ за зумер генерацията – с бебето Йода, преследвания и междупланетни полети. Да се следи случващото се тук не е по-малко интересно от това да се следи борбата с най-мотивирания злодей в историята - Танос в „Отмъстителите“ на „Марвел Комикс“. Излязлото през годината продължение на „Мандалорецът“ се е получило по-добро от оригинала: за сметка на култовите герои (от Асока Тано до Люк Скайуокър), увеличаването на екранното време и шлифоването на и без това силната режисура (един от епизодите е снет от Робърт Родригес). Отделни овации заслужава саундтрека, чийто автор е отново шведът Лудвиг Йорансон. Освен с космическите мелодии за сериала композиторът се отличи неотдавна и с музикалната си партитура за „Принципът“ на Кристофър Нолан.

“ТЕЗИ СМЕ, КОИТО СМЕ“

Режисьорът на култовата куиър драма „Призови ме с твоето име“ с Тимъти Шаламе и Арми Хамър и на римейка на италианския хорър „Суспирия“ успя да поднесе през годината на зрителите лек и проникновен разказ за възпитанието. Място на действието е военна база в Италия. Централни персонажи са двама новоизпечени приятели – юношите Фрейзър (звездата от хоръра „То“ Джак Грейзър) и Кейтлин (Джордан Кристин Сиймън). Фрейзър изпитва чувства към по-голям от него войник, Кейтлин мисли за трансджендърен преход. Новата история на Гуаданино завладява на първо място със своята искреност. Навярно не малко млади хора ще познаят в някого от персонажите себе си, а и в преживяванията им ще видят близки проблеми с опознаването на своята идентичност.

“НОРМАЛНИ ХОРА“

Вероятно най-трогателният и най-изисканият сериал на годината – екранизация по едноименния роман на писателката Сали Руни, която често наричат „Селинджър на снапчата“. Тя е успяла не само да пресъздаде на хартия (и при това с жив език) първата любов, но и да накара хиляди читатели да си спомнят и да преживеят още един път своята – толкова е силно влиянието на подбраните от Руни думи. Сериалната адаптация, осъществена от режисьора на филма „Стаята“ (с Бри Ларсън) Лени Ейбрахамсън, е случай, при който можем да говорим за идеално попадение в материала. Нови и много талантливи лица в главните роли – Пол Мескал и Дейзи Едгар-Джонс, проникновен саундтрек с композиции на Селена Гомес и Нерина Палот и виртуозно режисирани сцени, след които ти се иска дълго да мълчиш.

“ОЗАРК“ (3 СЕЗОН)

Виртуозно разказана история, на места изключителна драматургия, отлична режисьорско находка на актьора Джейсън Бейтмън (няколко епизода са снимани от него) и тънка игра заедно с Лора Лини – всичко това го има в сериала. Бейтман се разкрива истински в драмата „Подаръкът“ на Джоел Едгертън, а утвърждава своята значимост, разбира се, тук – в малкото градче Озарк, където Марти и Уенди идват с децата си да изперат пари на мексикански наркобарон, а като резултат придобиват няколко местни предприятия, построяват казино, оставят много кървави следи, но – което е главното – при всичките проблеми и конфликти успяват да останат семейство. Не без загуби, разбира се. Правилно казват, че е по-интересно да гледаме себе си, отколкото нещо друго. „Озарк“ е проникновено потвърждение на тези думи. Сериалът е добър именно с това, че в криминалния му сюжет главно звено се оказват семейните отношения, драмата надделява в него над бандитските разправии, героите грешат не в нещо глобално, а в интимното и личното. И в третия сезон, който се е получил още по-добър от предишните, тази интимност достига висшата си точка.

“ПРОХОДЪТ НА ДЯТЛОВ“

През годината сериалната индустрия направи пробив и в Русия. Имаше ги и живите, пъргави „Чики“, и продължението на „Обикновена жена“ от Наталия Мешчаникова, и истински остроумния сериал „Последният министър“ на не по-малко остроумния Роман Волобуев, и достигналата до не една страна (след закупуването от „Netflix“) „Епидемия“. Но вероятно най-доброто постижение е експерименталният сериал „Проходът на Дятлов“ на продуцентите и режисьорите Валерий Фьодорович и Евгений Никишов. Нечетните епизоди на проекта разказват за разследването на гибелта на групата студенти, водени от Игор Дятлов [1]. В тайнствената история се заравя майорът от КГБ Олег Костин (Пьотр Фьодоров). А четните епизоди показват похода по снежните върхове, като методът на визуализация подражава на съветското кино. Опитът е изключително успешен. Създателите не достигат на някои места до съвършенство в избирането на формите, но такъв силен сериал в Русия като че ли все още не е имало.

“ПРИЗРАЧНОТО ИМЕНИЕ НА БЛАЙ“

Авторът на филмите на ужасите „Окулус“, „Сомния“ и „Доктор сън“ (по романа на Стивън Кинг), а също така на сериала „Призрачният дом върху хълма“ продължава близката му тема за призраци от миналото и ускорява значително оборотите. Този път въз основа на модернистичната повест на Хенри Джеймс „Завъртане на винта“ [2], в която режисьорът добавя няколко нови сюжетни линии. Но въпросът тук не е толкова в интригуващата история за привидения, в семейните тайни и в превратностите на съдбата, колкото в повествователния разказ. Аранжировката на събитията измъква няколко пъти почвата изпод краката, а меланхоличният завършек дава усещане за надежда, дори ако единствената любов е останала далече в миналото.

“МРАК“ (3 СЕЗОН)

„Когато майка влезе в стаята, превключих от „Мрак“ на порно, защото е по-лесно за обяснение“ – такъв мем за първия оригинален и при това неамерикански проект на „ Netflix“ още продължава да върви из социалните мрежи. И не без основание. Сюжетът, който разказва как един юноша попада веднъж в гората, след което всичко започва да се движи към апокалипсис, наистина човърка в мозъка. Макар че сериалът „Мрак“ е интересен не толкова даже със заплетените си сюжетни линии, колкото със заложените в тях идейни основи от немската школа: сред вдъхновителите можем да видим Фридрих Ницше и Артур Шопенхауер. Умният подход на създателите, немската семейна двойка Баран бо Одар и Янте Фризе (които създадоха немския технотрилър „Кой съм аз?“), заедно с грамотно избраните от тях художествени решения (например жълтата куртка на главния герой или точния и запомнящ се саундтрек), ни кара да мислим, че сериалът „Мрак“ има всичките шансове да стане култов.

“ДАМСКИ ГАМБИТ“

Не можеше да не завършим списъка с този сериал, дори и защото толкова обсъждания напоследък не е предизвиквал нито един стриймингов проект. Едни говореха (и продължават да говорят), че „Netflix“, заедно със сценариста и режисьора Скот Франк, не е показал нищо ново, а проектът не буди никакви чувства. Други се влюбиха в „Дамски гамбит“ дотолкова, че даже започнаха да градят истински истории за източниците на сюжета, каквито можело да се намерят например в „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Но ако се постараем да погледнем трезво на сериала за израстването на една голяма (но пристрастена към алкохола и хапчетата) шахматистка, то е по-важно да говорим в контекста за победата на сериалите над „голямата“ литература. Пред нас имаме естествен разказ за възпитанието, вместен в плюс-минус девет часа изключително кино.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. В планината Урал между 1 и 2 февруари 1959 г.

2. Преведена на български език като „Примката на призрака“.