МНОЖЕСТВО НАЧИНИ ДА УМРЕШ В ДРЕВНИЯ РИМ

ИЗТОЧНИК: EL PAIS

ПРЕВОД ОТ ИСПАНСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В книга на историчката Емма Саутън се разказва за благосклонното отношение към умишлената смърт в римското общество

“Нерон пред трупан а майка си Агрипина“, Артуро Монтеро и Калво

Гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа (на няколко километра от Неапол), 73 г. пр. н. е. Двама патриции и съпругите им отиват там, за да уговорят борба между две двойки гладиатори. Те предлагат астрономическа сума, но при условие, че битката ще бъде на живот и смърт [1]. На арената излизат етиопец и тракиец. Те се бият самоотвержено един срещу друг, докато патрициите говорят спокойно в ложата за политическата обстановка в Рим. Етиопецът успява да събори тракиеца и насочва тризъбеца си към гърлото му, а той затваря очите си в очакване на края. Етиопецът поглежда към ложата и една от жените обръща палеца си надолу: тракийският гладиатор трябва да умре. Но етиопецът се колебае: защо трябва да се подчини на жестоката и капризна заповед и да убие своя приятел? Колебанието му прераства в гняв и той хвърля тризъбеца си към аристократите, насядали в ложата. Всеки, който е гледал филма „Спартак“, най-значимия пеплум в историята на киното, е запомнил този незабравим момент. Етиопецът пощадява живота на Спартак, но в Рим животът, сам по себе си, няма стойност. Отнася се за всички. Само тези, които са много богати или са постигнали военни или политически успехи, имат нещо като право на живот.

„Малко общества са се отнасяли благосклонно към предумишленото убийство на мъже и жени до такава степен като римляните, които и се наслаждавали от него“ – казва Емма Саутън в увода към книгата си „Кръв на Форума. Убийствата в Древния Рим“ [2], публикувана от „Пасадо и презенте“ в края на 2020 година. Това е второто произведение на младата британска авторка, която вече ни изненада много приятно с книгата „Агрипина. Първата императрица на Рим“, публикувана от същото издателство и разказваща за Агрипина Младша, съпруга и племенница на Клавдий и майка на Нерон. „Културата на Рим се основавала на робството и войната и за да значи нещо животът на някой човек за римското управление, той трябвало да има видим принос в това отношение. Само хората с висока dignitas (чест) и fama (репутация) били защитавани от държавата“ – уточнява Саутън. Това не означава, че римляните не оплаквали смъртта в семейството или на лично равнище. Оплаквали даже тези, които попадали в робство. „Въпросът е в това, че подобни смъртни случаи не оказвали влияние на по-високо културно равнище. Човешкият живот бил доста несъществен“ – пояснява историчката.

Книгата на Емма Саутън, издадена от „Пасадо и презенте“

Който и да вземе в ръцете си „Кръв на Форума“, едва ли ще остави книгата, преди да стигне до последната ѝ страница. Със забавен, свеж и дързък стил докторката по древна история от Бирмингамския университет потапя читателя в най-мрачния свят на една толкова сложна и привлекателна цивилизация, каквато е Древният Рим. Има автори, които знаят как да подхождат към широката публика при разглеждането на сложни области, и Емма Саутън се справя майсторски с това.

Посредством схема от триади кратки истории, засягащи убийствата на всички социални и политически равнища, историчката представя престъпленията и смъртта в семейството, в Сената, сред императорите, с използване на магия...

По този начин читателят се оказва в центъра на забавни ситуации, като тази, когато император Тиберий се превръща в нещо като римската Мис Марпъл, разследвайки на самото местопрестъпление смъртта на Апрония, съпругата на претора Плавций Силван. Историкът Пол Вейн твърди, че римляните страдали от „национална невроза“, свързана с отцеубийството. Тези, които са търсили в Интернет значението на израза poena cullei, знаят, че именно това очаквало в Древния Рим тези, които се осмелявали да убият своите родители. Наричали го наказание в чувал и наказанието било ужасно [3]. Който не е чувал за тази страхотия, ще научи за нея най-добре, когато прочете „Кръв на Форума“, защото ще усети жестокостта, на която били способни римляните, но и ще си прекара добре времето. А като последно – все някой трябва да бъде и първият сериен убиец в историята. Тази роля е запазена за Локуста, най-известната отровителка в Рим. Светоний пише, че Нерон използвал три пъти нейното изкуство, опитвайки се да убие майка си Агрипина. Това, което Нерон не знаел, казва Ема Саутън, е , че „планът му се провалил, защото Агрипина пиела няколко противоотрови на ден“ (които само Локуста би могла да ѝ даде).

Робовладелческият характер на римската държава е необходим за разбирането на римската цивилизация. Робите били еритроцитите на римското кръвообращение, неговата социална и икономическа база. „Робството е основната слава на Рим. Когато Юлий Цезар се върнал от Галия, обявил, че е убил един милион гали и е поробил още един милион. Робството осигурявало гладкото функциониране на държавата и я направило толкова богата и цивилизована, колкото била“ – казва Емма Саутън. Римляните и свободните жители на империята можели да станат жертви на произволно насилие, но то било несравнимо по-незначително от насилието над робите, така огромно, че е неизмеримо, защото животът на роба струвал колкото един предмет от бита или едно домашно животно. „Рим бил изграден върху гнета и страданията на милиони поробени хора в продължение на много векове и точно по този въпрос трябва да се говори“ – подчертава британската авторка.

Сцена от филма „Юлий Цезар“ (Джоузеф Манкевич, 1953 г.)

Обработката на римските източници не е лесна, когато става дума за нещо като убийствата в историята на Рим. Пример за това е случаят с Юлий Цезар, за когото има многобройни документи от негово време, но не и от времето, когато е извършено престъплението. В своето произведение Саутън предлага ключове за разгадаване на древните източници, на техните позиции и на техните слабости, сред които изпъква особено женомразството. В Рим манипулирането с информация се практикувало свободно и наличието на ключове, помагащи да разберем до каква степен са надеждни римските източници, трябва да се цени. След толкова натрупване на смърт и насилие Ема Саутън пояснява в края на своята книга: „Хвърляйки поглед върху убийствата в римския свят, успяваме да си ги представим от гледна точка на безпомощните, на жертвите, на загубилите, а не само на победителите. Убийствата ни позволяват да разберем колко си приличаме с римляните и, едновременно с това, колко се различаваме от тях“.

ИМПЕРАТОР НА РИМ, ВИСОКО РИСКОВА ПОЗИЦИЯ

Когато проучвате безпристрастната статистика и броя на убитите римски императори – 58% от тях са убити или са завършили живота си със самоубийство, а средното им време на управление е 7,8 години, – не може да избегнете въпроса как Империята, като политическа система, е успявала да се противопостави на това равнище на насилие по отношение на върховната власт. На изображението горе виждаме златна монета с Калигула, първия убит император, и баща му Германик (вдясно) на обратната страна. Според Емма Стаутън успешният император трябвало да бъде силен военачалник – за да управлява армията, квалифициран в областта на дипломацията политик – за да контролира Сената, и харизматична и щедра личност – за да спечели благоразположението на римския народ. „Това, което прави римската имперска система наистина слаба, е, че след 69 г. (след края на юлио-клавдиевата династия) всеки можел да стане император. Не се искало кръвно родство или изпитание, което да бъде преодоляно. Всеки с меч в ръката можел да опита“ – подчертава историчката.

Според британската авторка всичките значителни политически преобразования в Рим са осъществени с убийства, а идеята на някой римски лидер да въстане и да убие лошия управник била фундаментална част от римската идентичност. „В повечето случаи това давало възможност на едни лоши хора да убият други лоши хора, но понякога някой човек, когото не бихме сметнали за добър, но поне бил популярен, убивал някой лош човек“ – завършва иронично Емма Саутън.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА

1. Гладиаторските битки в повечето случаи завършвали без човешки жертви, защото се водели до падане на единия от противниците. Смъртта на някой гладиатор можела да бъде пожелана от публиката, но това ставало тогава, когато въпросният гладиатор не показвал достатъчно мъжество и умения в битката. Обучението на един гладиатор струвало неимоверно скъпо, за да се разхищават гладиаторите с лека ръка.

2. Това е испанското заглавие: „Sangre en el Foro. Los asesinatos de la Antigua Roma“. Английското е: „A Fatal Thing Happened on the Way to the Forum. Murder in Ancient Rome“

3. Виновникът за убийство на родител се завързвал в чувал, като заедно с него се поставяли различни животни, и чувалът се хвърлял във водоем.