Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 372
Филип Тотю до Панайот Хитов
Александрия,16 януари 1869 г.
Господи Панайот Хитов в Белград
Днес ида с настоящето да ви поздравя и да ви явя, че аз, като дохождах лятото при вас и разговаряхме за много работи, като се върнах тук, уловиха ме и ме арестуваха спред както ви е познато; и заради това не можах да изпълня онова, което ви бях обещал.
Днес, като се изпълни определеното време на ареста ми, според тяхната политика ме освободиха и ми казаха да живея тука и да не се отхвърлям никога от тях. Аз на това не можах да им отговоря нищо, но само им казах, че ще ви дам отговор след един месец. Само и само ми беше намерението да се споразумея с вас! След това отидох при сръбския консул и му казах: господине, аз стоях 5 месеца затворен; според че ви е познато, аз сега нямам препитание, какво трябва да правя? А той ми отговори така: че аз ще пиша на правителството в Белград и вие [ще] пишете на Панайот, и вижте какво ще ви отговори. После за вашето препитание е лесно. Затуй ще те моля, колкото е възможно по-скоро, да ми отговориш.
Аз, като се върнах от града ви, щом пристигнах в Букурещ, отидох право при консула и му обадих, че ме търсят строго да ме уловят. После той ми каза да не се боя - и да ме уловят, [то ще е само] за 2-3 дни [и] той ще ме освободи. Но според политиката, както отиваше по онова време, не можа да ме освободи и тъй аз си търпях до определеното време.
Откакто са ме освободили, стана 2-3 пъти да ме викат от гръцкото консулато и от други още, но аз не съм до днес отишъл, ни отговорил някому. Затова моля ви - отговорете ми, колко [то се може] по-скоро да се споразумеем двамата, за да знаем какво [ще] правим. Да не се омотаем в нещо, че после не [се] знае краят му какъв ще излезе. Друго като нямам по-ново, оставам завинаги ваш приятел.
Филип Tome
Поздравете, моля ви, господин Йордан Н. Попов от страната ми и му кажете да проща(ва) за писмото, дето не съм му писал.
Същия
За господин Панайот Хитов в Белград [1]
Н.Б.II.А., п. 63. № 8597
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.