Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 369
Сръбското Народно наддежатедство до Българското Народно настоятелство в Букурещ
Народному Българском Настоятелству
Примили смо Ваше уважаемо писмо №17 и разумели смо Ваше жалбе, кое се относе на случаеве сожаления достойне.
Мы смо Вам у предходечем нашем писму №10 изявили о томе наше сожаление са обяснением околностий, кое су произвеле тако неприятный случай са овде бывшим младим Бугарина, на Вам то исто и сада изявити не пропуштамо.
Но овом приликом, из любови према обште ствари, налазимо се приятно обвезанима изявити Вам и основоположения нашег постоянног направления, по коима и случай, на какове неприятне природе он быо, он остае самым случаем, али он никада не бы у станио быо да поремети наша братска искренна отношения, нити да угуши наша одушевления за обштенародно дело и за сродный Българский народ.
Мы веруемо да су Вам се могле нанети неприятности от партикулярных лица; но то се могло догодити из глупости и неразсудности, а такова околност не бы Вам могла дати основаног повода к озлоблению на цели народ Србский и на нас саме, или к презрению и самаго нашег обштенародног предприятия.
Мы Вас можемо уверити, да су наше народно чувство и Ваши сонародници више пута несмисленным словом и делом увредили, па да то неки и сада чинити продужую, шта више, да е един от них и гвна причина быо ономе направлению, кое су овде бывши Българи узели, и мы смо само са сожалением сматрали такова несмислена появления, и никада нам ние ни наум пало, па такове увреде принисуемо Българскому народу, или да озлобление управимо на народно Българско Настоятелство, нити смо Вам такове несмислености напоминяли, нити икада наше одушевление спрам обштенародног дела и на найкраче време у сумню доводили.
У овако непоколебимом, али свакад смотренном расположению вы чете нас свакад видити готове да учинимо по правилама благоразумия оно, што смо учинити кадри, да се наше обштенародно дело не само разумным и патриотическим кораком узвыси, но да оно и цели сходным на и смотрению избранным путем и Вас и нас унапреждением своим обрадуе.
Нека наши неприятельи, нека и сами лакоумни наши сонародници говорете, па нека они и неуместна предпоставления, какова хоче, чине, Вы чете се са целим народом Българским уверити, да мы за Вашу ствар исто тако искренно и верно, као и за свою собственну и мыслимо и деламо, едну од друге нераздваяючи.
Ово овако ясно и искренно исповедаючи Вам, уверавамо Вас, да чемо се радовати, ако бы ова обяснения о догодившимсе неприятностима престала, и ако бы узнаймным споразумением могли отворити и сама стварна совещания по предмету нашег обиштег действа.
Напоследък не можемо пропустити да Вам не приметимо убиточна следства, коя су произведена у Българской малоумным упаданем почастных неразборичых чета. Оно, чега смо се мы страшили да не наступи, то сада да у Българской постои, ясно потврчую известия, коя от онога края добиямо. Евошта су учинили неразумни и непослушни люди са своим четама: прво, упропастили су ону снагу, коя се у одсудном часу с ползом могла употребити; друго, застрашили су народ Българский, да он сада не сме ни да мысли о свом освобождению, а иошт мане да се отважи на ополчение; трече, довели су Србию у неприятно положение и подранили су неповерние спрам Србие, и четвърто учинили су нашег обштег неприятеля обозрителным, да се сада принужденым налази у толико с всеим напрезанем спремати се, како да буде у станю свако покушение востания угушити. Ужасно нещастие, кое непослушност производи, мы чемо и у будуче имати оплакивати, ако вы не би употребили сва средства, да се то више не догоди.
И овом приликом мы Вас уверавамо о нашой братской любови и почитанию, молечи Вас да обратите внимание свое на отношение наше от 23-го априлия о.т. № 6.
№11
27-га октомбра 1868
у Београду
Србско народно надлежателство
Из частния архив на Ив. Ев. Гешев
ПРЕВОД
До Народното българско настоятелство
Приели сме Вашето уважаемо писмо № 17 и сме разбрали Вашите жалби, които се отнасят за случаи, достойни за съжаление.
В предходното наше писмо № 10 ви изразихме нашето съжаление с обяснението за обстоятелствата, които са довели до този неприятен случай с този още млад българин, и сега не пропускаме също да изразим съжаление.
Но по този повод от любов към общите ни дела имаме приятното задължение да изразим към Вас и основните положения на нашата постоянна цел. Спрямо нея този неприятен случай ще остане единичен и никога не би разрушил нашите братски искрени отношения, нито ще потуши нашето въодушевление за общонародното дело и за сродния български народ.
Ние вярваме, че тези неприятности са ви докарани от отделни лица; но това се е получило от глупост и липса на разсъдливост. Подобно обстоятелство не би могло да породи у вас основателен повод за озлобление към целия сръбски народ и към самите нас, или повод за презрение към нашето общонародно предприятие.
Можем да Ви уверим, че Вашите сънародници много пъти обиждаха нашето народно чувство с безсмислени думи, а някои продължават да правят същото. Нещо повече - един от тях е главната причина за стореното от тези бивши българи; и ние само наблюдавахме със съжаление тези безсмислени прояви и никога не ни е идвало наум да нанасяме такива обиди на българския народ или да отправим озлобление към народното българско Настоятелство, нито пък сме имали намерение да ви натякваме такива безсмислия.
В това непоколебимо, но винаги смирено положение Вие винаги ще ни видите готови да направим по правилата на благоразумието онова, което сме кадърни. Така че нашето общонародно дело да се възвиси не само с разумна и патриотична крачка, но и Вас, и нас да ни зарадва с напредък на избраната цел.
Нека нашите неприятели и някои малоумни наши сънародници говорят, пък нека си правят и неуместни предположения, каквито си искат. Вие ще се уверите заедно с целия български народ, че ние за Вашето дело мислим и работим също така искрено и вярно, както и за нашето, като не ги разделяме едно от друго.
Изповядвайки Ви всичко това ясно и искрено, уверяваме Ви, че ще се радваме, ако тези обяснения за случилите се неприятности престанат и ако с взаимно споразумение бихме могли да открием истинско съвещание за предмета на нашето общо действие.
Накрая не можем да пропуснем да подчертаем лошите последствия за България от малоумното навлизане на малки, неорганизирани чети. Това, от което се страхуваме да не настъпи, сега вече съществува в България, което ясно се потвърждава от известията, които получаваме оттам. Ето какво направиха неразумните и непослушни хора със своите чети: първо, опропастиха тази сила, която в решителния час можеше да се използва, второ, застрашиха българския народ, който сега не може да мисли за своето освобождение и още по-малко да се реши на съпротива, трето, вкараха Сърбия в неприятно положение и предизвикаха така предварително недоверие спрямо сърбите, четвърто, направиха нашия общ неприятел подозрителен, така че сега е принуден в голямо напрежение да се готви да задуши всеки опит за въстание. Ужасното нещастие, което непокорството предизвиква, ние ще продължаваме да оплакваме и в бъдеще, ако вие не използвате всички възможни средства това повече да не се случва.
По този случай ние Ви уверяваме в нашата братска любов и почитание, като Ви молим да обърнете внимание на нашата молба от 23 април о.т. № 6.
№11
27 октомври 1868 г.
в Белград
Сръбско народно настоятелство
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.