ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА / МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА

МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА

Къде е било написано това удивително евангелие, чийто най-ранен слой съчетава явен юдаизъм с явен гностицизъм?

Най-вероятно е било написано в Едеса и това обстоятелство е още по-удивително от неговия арамейски език [1].

Въпросът е в това, че ние сме свикнали да мислим за християнството като религия, която се е разпространявала на първо място вътре в Римската империя. А Едеса до III век се намирала извън границите на тази империя.

Тя била столица на малкото Осроенско царство – буферна държава между Рим и Партия. Миниатюрната, но стратегически важната Осроена представлявала всъщност голям оазис между горните течения на Тигър и Ефрат.

Едеса, основана от Селевкидите, се намирала само на триста километра от Антиохия, столицата на римската част от Сирия. Но след краха на Селевкидите тя се поарамейчила бързо, започнала да гравитира към Партия и се управлявала от местна арабска династия. Членовете на династията сечели монети ту с изображения на римски императори, ту на партянски царе и все повече и повече били въвличани в орбитата на римската политика, докато накрая не били погълнати – през 216 година по същество и през 242 година окончателно – от Рим.

В резултат от това последователите на Исус живеели в Едеса при съвсем други условия от последователите на Исус в преследващата ги Римска империя.

В Рим християните се криели по частни къщи, събирали се на богослужение като на нелегална явка. Никакви християнски храмове през I-II век в Рим не можело да има. Напротив, в Едеса църковно здание, където се събирали за богослужение вярващите, съществувало още към края на II век. Знаем това от „Едеската хроника“, която ни съобщава, че през ноември 201 година това здание, заедно с голяма голяма градска част, било унищожено от наводнение.

Един от видните едески християни през II век бил човек на име Бардесан. Този човек имал в Едеса съвсем други социален статут от освободените роби и робите, които заедно с богатите жени, били обикновено основен обект за християнско вербуване в Рим.

Бардесан бил виден партиански аристократ, великолепен стрелец с лък (това умение се смятало за необходима именно сред партианската младеж), другар в детските игри, а след това най-близък човек на едеския цар Абгар VIII.

В Едеса никога не са се издавали едикти срещу християните. Никакви доносници не са се договаряли там „да унищожат светците, не са чакали нужния час, не са влизали „в Дома Господен тогава, когато всички се молят и възхваляват Господа“ и не са ги арестували, както се оплаква в началото на III век Иполит Римски [2]. Там нямало Нерон, който зашивал християните в бича кожа за удоволствие на тълпата, Веспасиан, който след разгрома на Юдейското въстание заповядал да бъдат избити всички потомци на Давидовия дом, и Марк Аврелий, според чиито едикти „благочестивите хора“ били преследвани и гонени „по цяла Асия“ [3]. Нещо повече, сред едеските християни господствала упоритата легенда, че прародителят на Абгар VIII, Абгар V, е приел християнството още през I век веднага след смъртта на Христос!

И даже ако не споделяте гледната точка на автора на тази книга, че закон, предписващ да се наказват християните със смърт, е приет от Сената още през 36 година под натиска на император Тиберий, явно е, че в Едеса върху еволюцията на учението на светците са действали съвсем различни фактори от тези, които са действали върху римското християнство.

Какво можем да кажем за „автора“ на необикновеното Евангелие, за апостола Юда Тома?

Къде е живял? Как са свършили дните му?

Какъв е бил историческият му прототип? Какви са били отношенията му с другите апостоли и преди всичко с Яков по прозвище Праведника, „за когото били сътворени Небето и Земята“?

Какво още знаем за апостола Близнак?

Не малко неща.

Въпросът е в това, че той има цяла биография – „Деянията на Тома“. Наистина, тази биография била написана не по-рано от началото на III век и това е лошо [4]. Но затова пък била написана на същия арамейски език, на който е написано „Евангелието от Тома“, и – нещо повече – написана е в същата спомената вече Едеса.

Да пристъпим към проучването на тази увлекателна и необикновена биография и да видим какво можем да извлечем от нея.

БЕЛЕЖКИ

1. По повод на въпроса за това на какъв език са били написани първоначално „Деянията на Тома“ и „Евангелието от Тома“ съществува огромна литература. Ето някои от най-важните разработки: A. F. J. Klijn. The Acts of Thomas, Brill, 1962. P. 26; H. J. W. Drijvers Edessa und das jüdische Christentum. Vigiliae Christianae. Vol. 24, № 1 (Mar., 1970). P. 4–33; Barbara Ehlers. Kann das Thomasevangelium aus Edessa stammen?: Ein Beitrag zur Frühgeschichte des Christentums in Edessa, Novum Testamentum. Vol 12, Fasc 3 (Jul., 1970). P. 284–317; Nicholas Perrin. Thomas and Tatian: The Relationship between the Gospel of Thomas and the Diatessaron (Biblica Academia 5; Atlanta: Society of Biblical Literature; Leiden: Brill, 2002); Gilles Quispel. The Gospel of Thomas and the New Testament Vigilae Christiana, 11 (1957), 189–207; idem «L’Evangile selon Thomas et le Diatessaron», Vigiliae Christianae, 13 (1959), 87–117; Antoine Guillaumont Semitismes dans les logia de Jesus retrouves en Nag-Hammadi Journal Asiatique 246 (1958), 113–23; Han J. W. Drijvers Facts and Problems in Early Syriac-Speaking Christianity Second Century 2 [1982], 173–75; Hans Quecke: ‘Sein Haus seines Konigreiches’: Zum Thomasevangelium 85, 9f Le Muséon, 76 (1963), 51–53; Kurt Rudolph Gnosis und Gnostizimus: Ein Forschungsbericht Theologische Rundschau, 34 (1969), 194.

2. Hippolytus, Dan. I, 20, 2–3.

3. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 4, 26, 5.

4. Виж: A. F. J. Klijn. The Acts of Thomas, Leiden, Brill, 1962. P. 23; Gilles Quispel. Makarius, das Thomasevangelium und das Lied von der Perle, Leiden: Brill, 1967. P. 39.

(Следва)