ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ / ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ

ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ

За това какви са гностиците било отдавна и прекрасно известно. Те са проклети еретици, привърженици на „пропастта на безсмислието“ [1], на „яростта и безумието“ [2], „лишени от разум и изпълнени с богохулство“ [3], излюпили се „като скорпиони от неоплодено змийско яйце и като василиски от оса“ [4].

Ириней Лионски около 180 година им посвещава цялото си произведение „Срещу ересите“; двадесет години по-късно Тертулиан громи техните суетни и срамни измислици в „Срещу валентинианците“, а Епифаний от Саламис в своя „Панарион“, което ще рече „ковчеже с лекарства“, сравнява гностичната болест със змийска отрова. Освен че богохулствали чудовищно, гностиците – ако се вярва на техните противници – водели изключително осъдителен начин на живот.

Гностиците борборити се хранели с неродени деца, които вадели от разрязаната утроба на майките им, заченали по време на дяволски оргии. Причастявали се с менструална кръв и мъжко семе [5]. Гностиците карпократи, изпратени от Сатаната да поругаят божественото име на църквата, „правели всичко това... за което не само не трябва да се говори и слуша, но даже да се помисля и вярва, за да няма подобни дела между нашите съграждани“ [6].

По този повод Юстин Мъченик даже молел император Антоний Пий да избива проклетите еретици. Но тъй като Юстин Мъченик живеел в средата на II век, когато църквата още не можела да диктува на императорите, Антоний Пий оставил предложението му без внимание.

След като християнството станало държавна религия, кампанията за дискредитиране на „многоглавото чудовище, подобно на лернейската хидра“ [7], се сменила с планомерна кампания за унищожаване. Цензурата, продължила хиляда и петстотин години, била толкова успешна, че до ХХ век историците на църквата можели да се запознаят с порочното богохулство единствено от това, което им разказват Ириней и Епифаний, също така, както съветските студенти можеха да се запознаят с ретроградните теории на буржоазните икономисти изключително от това, което им разказват професорите марксисти.

Първият оригинален гностичен манускрипт е открит през 1769 година, когато неуморимият шотландски авантюрист Джеймс Брус, същият който открил изворите на Сини Нил и донесъл в Европа, хиляда години след създаването ѝ, книгата „Енох“, придобил по време на пътуването си от Етиопия за Луксор старинен кодекс, чиито разбъркани страници съдържали четири гностични текста. Равнището на интерес към порочното богохулство по това време било толкова ниско, че кодексът на Брус бил преведен и публикуван едва през 1892 година.

През 1773 година Антъни Аскю, лекар и колекционер на старинни книги, купил още един гностичен манускрипт направо от Лондонския антикварен магазин.

През 1886 година френски археолози, разкопавайки гробница в Горен Египет, в която през VII–VIII век бил погребан християнски монах, намерили заедно с него старинен сборник, съдържащ откъси от ортодоксални и гностични текстове. През 1896 година немският египтолог Карл Райнхард купил в Кайро превъзходно запазен манускрипт, известен днес като Берлински гностичен кодекс.

Египетският климат притежавал едно уникално свойство. В пустинята, при липсата на вода, древните ръкописи и даже парчета от ръкописи можели да се запазят необикновено дълго. Това използвали завършилите Оксфорд студенти Бърнард Гренфел и Артър Хънт, които през 1896 година започнали да разкопават купищата отпадъци на град Оксиринх, разположен в Горен Египет. Градът бил построен до канала, който съединявал Нил с оазиса Фаюм. По времето на римляните Оксиринх бил третият по големина град в Египет и столица на 19-ти ном, но след арабското нашествие каналът пресъхнал и градът изчезнал от лицето на земята.

А отпадъците се запазили.

Гренфел и Хънт се надявали, че в тях има изчезнали съкровища на гръцката литература. Трябва да кажем, че в общи линии мечтите им останали излъгани: книгите в древността били скъпо нещо и не попадали на бунищата, без да са станали съвършени парцали. Отпадъците на Оксиринх донесли, разбира се, откъси от неизвестни комедии на Менандър и много други интересни неща, но не можем да кажем, че са извършили преврат във филологията.

Затова пък отпадъците предоставили една поразителна изненада. В техните купища съвсем закономерно били открити доста много откъси от християнски текстове, сред които откъси от Новия завет. Помежду тях имало например три откъса от „Деянията на апостолите“, два от Лука, десет от Йоан и тринадесет от Матей. Имало там и три копия на „Посланието до евреите“ и „Апокалипсиса“. „Евангелие от Марк“ в отпадъците нямало [8].

В отпадъците на Оксиринх били намерени три откъса от гностичното „Евангелие от Тома“, което, между другото, до това време изобщо не било познато. Разбира се, когато работим с толкова малки числа, статистическата грешка може да бъде много голяма.

Но все пак.

Оксиринх бил изоставен през VII век, иначе казано – триста и повече години след като алтернативните разновидности на християнството били подложени на гонения. Освен това гностиците нямали нищо против каноничните евангелия, особено от Матей и Йоан. Те ги четели със същото удоволствие, с което ги четели ортодоксите. Църквата била тази, която не признавала текстовете на гностиците.

И ето, ако се върнем към отпадъците на Оксиринх, оказва се, че даже четиристотин години след началото на гоненията гностичното „Евангелие от Тома“ се е ползвало в града със същата популярност, с която се ползвали „Деянията на апостолите“, „Посланието до евреите“ и „Откровението на Йоан Богослов“. То било по-популярно от Лука и Марк. Излиза, че в началото на IV век гностиците в Египет една ли са били по-малко от ортодоксите!

БЕЛЕЖКИ

1. Ириней Лионский. Против ересей. Предисловие, 2.

2. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 2, 13, 7.

3. Ипполит Римский. Опровержение всех ересей, 7, 24.

4. Епифаний. Панарион, 26, 1, 3.

5. Епифаний. Панарион. 26, 4.2–5.7.

6. Ириней Лионский. Против ересей, 1, 25, 4.

7. Ириней Лионский. Против ересей. 1, 30, 15.

8. Peter M. Head. Some Recently Published NT Papyri From Oxyrhynchus: an Overview and Preliminary Assessment, Tyndale Bulletin, 51 (2000). P. 1–16.

(Следва)