Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 366
Хр. Марков до Панайот Хитов
Поздравление
Панайот Хитов
в Белград
Прехождам с кратко[то] си писмо да ви поздравя и да знаете, че сме живи и здрави.
И второ, ви заявявам, че като пристигнахме в Турну Северин и върнаха назад моите другари в Крайова, но аз минах като маринер и никой не ме попита нищо. Другите от Крайова отиват в Радуевиц и двама заминават за Калафат и дохождат на Радуевиц, а Илия остава в Радуевиц, докато намери време да премине на Груево. Но като дохожда един мааврин и ги привика да ги попита какви хора са и да им прегледа палочите. Като ги прегледа, не ги одобрява и ги прибира при себе си, но момчетата остават под гаранция на Г. Т. Какво ще стане после, никой не знае.
Но аз, като минах, отивам за пашкули на мушията. Намерих там Железка и негови другари двама. Но Железко остава за пашкули при Г. Т. Ние дохождаме в Крайова, защото е опасно край границата, и момчетата се настаняват на господари.
И новините, дето слушаме, и човеците, които са дошли от Турско, казват защо в България съществува онова, което чуваме чрез вестниците. Казват 一 трябва да вярваме [за] сраженията, [за] които сме чували. И друго, по-ново: като се въоръжават няколко българи с Васил Калофереца, който беше в четата ти, [ги] улавя влашкото правителство и ги затваря. Тотю В. какво е затворен, става една неделя, в Букурещ. И твърде е строго по цяла Влахия, и са в подозрение тези хора, който следват тази работа. И Дякона е бил затворен няколко дни, но са го пуснали заради раната да се цери.
И друга новина - като бях в Турну Северин, дойдоха някои българи от Видин, които изповядваха нападението на конака и потвърдиха, че е истина и [че] са [се] случили нея вечер на Лом. През нощта се убива мидюрина и всички, които са били в конака на Лом паланка. Но както казват, може да са слезли от Балкана и няколко младежи отвътре. Искат да докажат вестта от България, че Стефан В. Тулчанлия е жив и [че] се слави в Балкана. Защото казват, [че] онзи Стефан е друг. Нямам друго какво да ви пиша. Ново, докато слезете по-надолу и кога[то] известим нещо по-ново, ще се потрудя да ви известя. Останете със здраве.
Христо Марков М. В.
11 септември 1868 г.
Из Крайова [1]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8193
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е адресирано: Господин Коста Лазарович в Белград. Същият адрес следва на влашки.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.