КАК МОНГОЛЦИТЕ РАЗБИВАТ РУСКИТЕ КНЯЗЕ ПРИ КАЛКА

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 31 май 1223 година при река Калка [1] се разгръща грандиозна за феодалната Рус битка, в която коалицията на руските князе и техните съюзници – половците [2], претърпява съкрушително поражение от монголските войски. Битката е толкова значителна, че попада не само в руските летописи – за нея говорят и арабски историци, и ливонски хронисти от тази епоха. Споменават я даже китайски източници.

ИЗТОЧНИЦИ И ТРУДНОСТИ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА СЪБИТИЯТА

Въпреки грандиозността на събитието, да се възстанови точно реалното му местоположение, броят на войските и даже какво се е случило, е доста трудно. Това е защото черпим информация изключително от летописни източници, а те не само са пристрастни, а понякога и не са точни, тъй като би могло или да са писани много по-късно, или далече от мястото на събитията, с позоваване на смътни показания на „очевидци“ или изобщо на слухове.

Хенрих Латвийски описва например в своята „Ливонска хроника“ събитията при река Калка, твърдейки, че там са загинали петдесет руски князе и сто хиляди войници. По-късни руски летописи – например един от тверските летописи от XV век, казват, че в битката загинал Александр Попович (вероятно първообраз на легендарния Альоша Попович), а заедно с него седемдесет богатири.

Иначе казано, към летописните данни трябва да се отнасяме внимателно, но други просто нямаме: точното място на битката и до ден днешен не е установено, няма къде да се правят археологически разкопки, затова материални източници не съществуват. Както твърди военният историк и специалист по история на Средновековието Клим Жуков в една своя лекция, река Калка може да е днешната река Калчик в Донецка област [3], но къде по протежението на тази река трябва да се търси мястото на битката, не е известно.

Основният материал за представяне на събитията се черпи от трите най-близки до времето на битката летописи: Новгородски първи, Ипатевски и Лаврентевски. Тези източници могат да се прочетат на следния сайт.

ПРЕДИСТОРИЯ И БРОЙ НА ВОЙСКИТЕ

Монголците приложили хитра тактика, когато, под предводителството на нойона Джебе и багатура Субетей, завзели по заповед на Чингис хан кавказките страни, разбивайки при това съюзните войски на аланите [4] и половците. Както разказва в книгата си „Ал Камил фи-т-тарих“ („Пълен исторически сборник“) арабският историк Ибн ал Асир, те унищожили съюза на аланите с половците, казвайки на половците, че нямат към тях никакви претенции – и им дали пари. След това, като разбили останалите без подкрепа алани, монголците нападнали и вече спокойно разпръсналите се по степта половци.

Именно след тези събития половецкият хан Котян Сутоевич потърсил подкрепата на своя зет, руския княз Мстислав Мстиславович Удатний [5], или „Ми-чи-си-лао“, както го наричат китайските хронисти в „Първия животопис на Субатей“. Като казал на Мстислав, че ако не помогне, отначало монголците ще избият половците, а след това и русите, Котян, както твърди Новгородският летопис, му подарил „коне и камили, бикове и девици“. Мстислав явно взел присърце думите на своя тъст и като събрал коалиция от князе, тръгнал заедно с половците срущу настъпващата опасност.

Тук се появява още един проблем, свързан с проучването на битката: броят на войските. За монголците има поне някаква опора: тъй като в боя участвали двама тумен баши [6], Джебе и Субетей, може да се предположи, че войската им наброявала не повече от двадесет хиляди души. Колко са стигнали до участие в битката при Калка и дали са получили подкрепление – не се знае.

С руските войски е много по-сложно. Историкът Василий Никитич Титишчев говори за три хиляди руси и петдесет хиляди половци, което за Рус по времето на Средновековието е крайно съмнителна цифра. В книгата си „Рус и монголското нашествие“ историкът Д. Г. Хрустальов предполага, че русите са били десет хиляди плюс пет-осем хиляди половци.

В споменатата лекция Клим Жуков, преценявайки максималното количество на войниците, които биха могли да тръгнат на поход срещу монголците, на основата на данни, споменаващи се в летописите, посочва 3510 руси и около 3000 половци. Към тях той прибавя бродниците [7], наемници, които няма как да са били повече от петстотин души. Общо – около 7000 войници.

Важно е да разберем, че действието става по време на Средновековието, когато за никакво участие на пехотинци в една степна битка не може и дума да става. Тогава вече съществувало ясно разделение на селяни, занаятчии и професионални войници, които винаги били конници, при това често тежковъоръжени.

БИТКАТА ПРИ КАЛКА

Когато княжеската коалиция тръгнала на поход в степта, монголците се опитали да приложат същата хитрост като с половците. Те изпратили посланици, които казали същото: ние се бием с половците, а към вас нямаме претенции. Князете ги счели за шпиони и провокатори и ги убили. Това хвърлило монголците в ярост, защото по техните закони посланикът е гост, а който убие гост, нарушава законите на гостоприемството и непременно трябва да бъде убит. Затова изпратили други посланици, които заявили, че монголците не са нападали никого, а русите са ги нападнали, поради което вече наистина ще има битка. Князете оставили живи тези посланици, тъй като според феодалните представи посланиците само хвърлили предизвикателство и трябвало да се разправят не с тях, а с тези, които са ги изпратили.

Още преди битката при Калка част от руските и половецките войски под ръководството на воеводата Ярун разбили един монголски отряд, започнали да го преследват и завзели лагера му с добитък. Монголците се опитали да скрият своя предводител, но той бил намерен и предаден на половците, които се разправили с него.

По-късно, приближавайки реката, руската войска се разделила. Киевският княз Мстислав Романович Старий и повече от хиляда добре въоръжени войници останали на брега в добре укрепен лагер, а другите започнали се прехвърлят през реката и завързали битка с монголците.

Причина за разделението била някаква разпра между князете Мстислав Удатний и Мстислав Старий. Тази ситуация литописците описват различно. Ипатевският литопис казва, че Мстислав Удатний не съобщил за монголците на намиращия се в лагера велик княз, защото му имал зъб. А в Новгородския лотопис е написано обратното: киевският княз не отишъл никъде, като изоставил по този начин своите съюзници по време на битката.

Ходът на битката според ръкописите не може практически да бъде възстановен. Известно е само, че руските войски преминали реката, започнали да се бият с монголците, след това в боя се включили половците, но когато били разбити, хукнали да отстъпват, насмитайки руските дружини. В критичния момент бродниците извършили предателство, като минали на страната на монголците, което довършило разгрома, а след това всеки се опитвал да се спаси както може. Рашид ад Дин, ирански чиновник, лекар и учен, разказва в книгата си „Джами ат таварих“ („Сборник с летописи“), че монголците хукнали да бягат от русите и половците, но след това, като се обърнали, ги нападнали неочаквано. Това прилича много на типичната монголска тактика – мнимо отстъпление, обхващане на фланговете и атака.

Може да предположим, че преминалите реката руски и половецки сили са атакували монголците, преодолели са съпротивата им и са започнали да преследват притворно отстъпващия враг. Тогава явно напред са изскочили половците, защото имали лека конница, подходяща за преследване. И именно те били разбити от основните монголски сили, които ги подгонили към тежките руски конници. В този момент, виждайки разгрома и суматохата, бродниците преминали на страната на победителя.

Победените започнали да отстъпват в безпорядък и именно тогава Мстислав Удатний постъпил съвсем не по най-почтения начин. Като преминал реката, той унищожил лодките, с които се прехвърлил, отрязвайки по този начин от спасителния бряг и монголците, и другите спасяващи се князе.

Така или иначе, монголците, като се разправили с бягащите, обсадили лагера, където се намирал киевският княз. А след известно време предложили мир и от тяхно име говорел предводителят на бродниците, Плоскиня, който се заклел върху кръста, че монголците няма да пролеят кръвта на князете. И не излъгал: след излизането на войските от лагера обикновените войници били избити, а князете, като ги завързали за дъски, монголците задушили, сядайки върху тях да пируват, така че кръвта им наистина не била пролята.

Тук има още един момент на разлика между традициите на родовоплеменния стой, в който живеели монголците, и феодалния, в който живеели русите. Както твърди Клим Жуков, според феодалните традиции убийството на княз било страшно зверство, защото князът можел да бъде откупен по-късно срещу пари. А според родовите – пролелият кръв (след убийството на посланиците князете станали кръвни врагове на монголците) трябвало да бъде непременно убит. Монголците обаче предпочитали да убиват военните си врагове мъчително, като по този начин им оказвали последни почести, защото колкото по-мъчително умирал осъденият, толкова по-почетна била неговата смърт. Общо в битката при река Калка загинали дванадесет князе. Трудно е да се преценят загубите на обикновените войници: летописите казват, че се върнала само една десета част от тях.

Така или иначе, битката при река Калка била чудовищен разгром за коалицията на руските князе. Но тя, за съжаление, не ги научила на нищо. Почти веднага започнали междуособици, защото за освободилите се места се появили претенденти, така че по време на завоевателния поход на хан Бату през 1937-1940 година Рус се състояла от множество воюващи и каращи се помежду си феодални княжества.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Днес в Украйна, Донецка област.

2. Тюркски народ, който византийските и европейските летописци наричат кумани (лат. cumani, comani, гръц. kο[υ]μάνοι).

3. Малката река Калка е приток на Калчик.

4. Иранска народност, обитавала през I век териториите североизточно от Черно море.

5. Прозвището Удатний (рус. Удатный) означава „успешен“.

6. Началник на десет хиляди войници.

7. Население с неясна етническа принадлежност, населявало Източна Европа през XII – XIII век.