ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ / ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ

ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

Ако се опитаме са представим същността на развития гностицизъм като подход към света с две думи, ще се получи следното.

Съвременното християнство е религия, която изповядва Богочовек. Гностицизмът е религия, която изповядва Богочовеци.

За съвременния християнин – всеки: католик, православен, протестант – Исус е богочовек. Той имал две природи – божествена и човешка, имал истинска плът, страдал истински на кръста и се оставил да бъде истински разпънат, за да изкупи първородния грях.

За гностиците Исус е Бог. Той е предвечен дух, който просто приел образа на човек. А ако някой е богочовек, това е гностикът. Бог е влязъл в него и го е дарил с безграничните възможности да върши чудеса и да бъде безсмъртен.

Исус Христос в гностицизма е изцяло божествен Спасител, пратеник на истинския Бог, който се явил в тленния ни свят. А актът на Спасението се съдържа в познанието, гносиса. Който човек познае Бога, не просто преодолява границите на този свят, но става Бог, а Бог става този човек. „Исус каза: Онзи, който пие от устата ми, ще стане като мен; сам аз ще стана този човек и скритото ще му се открие“ (Тома, 108) [1].

Освен това гностиците често (но не всички!) смятали, че нашият свят е обител на злото. Светът се намира изцяло във владенията на злия Бог – Велиал, Илдабаоф, Саклас, Сатана. Истинският бог е извън света. Той е безграничен, неизмерим и неописуем. Той е въплъщение на абсолютното Добро. Той няма никакво отношение към света на материята. Но тъй като именно той е творец на човека, в човека е скрита част от божествения огън, която няма отношение към този свят, и за да разбуди тази част, Истинският Бог е изпратил на света своя Син – Исус Христос.

Някои (но отново съвсем не всички!) разновидности на гностицизма отивали толкова далече, че отъждествявали злия Бог с Яхве, иначе казано – с бога на евреите и Стария завет. Така или иначе, гностицизмът решил извънредно успешно въпроса за позорната екзекуция на Исус Христос.

Никаква позорна екзекуция не е имало, защото пратениците на надсветовните еони не могат да бъдат екзекутирани. Все едно да се опиташ да разпънеш на кръст слънчево зайче. Исус Христос бил предвечен дух, който просто приел образа на човек.

Ако е имало човек Исус, той е бил просто съд, в който се разполагал духът, и плащ, който духът е наметнал върху себе си. Духът влязъл в човека Исус по време на кръщенето и го напуснал на кръста, поради което именно човекът Исус започнал да вика: „Боже, Боже мой, защо ме изостави“ (Марк, 15:34).

Този надсветовен дух влизал по-късно и в телата на гностиците, които, като Исус, ставали единосъщни с Бога, вършели чудеса и получавали възможността да победят Сатаната и смъртта.

Следователно никаква екзекуция на Исус не е спасила никого. Христос не дошъл на света да изкупи първородния грях. Той дошъл на света да даде на хората истинско знание, гносис.

Гръцкият език, като езика на туземците нави от филма „Аватар“, различавал два вида знание: логическо знание и интуитивно знание, разбиране, опознаване. „Познавам Пушкин“ може да означава: зная, че има един човек Александр Сергеевич Пушкин и може би даже съм ходил вчера у него на чай, и „Познавам Пушкин“ може да означава: разбрал съм Пушкин и неговата поезия. Гносис е именно разбиране.

Една от тай-поразителните черти на гностицизма е убеждението му във всемогъществото на човека. Човекът, получил истинско знание, можел да застане даже по-високо от глупавия и ограничен бог на този свят, Сатаната, Саклас, Илдабаоф.

„Търсете Бога в себе си - пишел гностикът Моноймус. - Познайте този, който е вътре във вас“ [2]. „Ти видя Духа и стана Дух. Ти видя Христос и стана Христос“ [3]. Този, който е получил името на Бащата, Сина, и Светия дух, „не става християнин, а Христос“ - заявява „Евангелието от Филип“ [4].

„Най-навътре се намира Плеромата и нищо по-навътре няма. Това е, което се нарича най-висше“ – продължава то [5]. В „Тайната книга на Яков“ Исус иска да бъде надминат: „Станете по-добри от мене: станете синове на Светия дух“ [6].

Вместо да говори за грях и разкаяние, гностичният Исусе говори за илюзорността на предметния свят и за просветление. Според сполучливия израз на Барт Ерман, той идва не да спаси този свят, а да спаси човечеството от този свят [7].

Възкресението за гностиците не е еднократен процес, преживян от Исус Христос. Това е ежесекунден опит, необходим на избрания за освобождаването му от тленния свят. Небесното царство не е събитие от бъдещето. „Това е реалност, част от която всеки може да стане тук и веднага“ [8]. „Тези, които казват, че първо ще умрат и ще възкръснат, се заблуждават. Ако не получат възкресение, докато са живи, когато умрат, няма да получат нищо“ [9].

Носителите на лъжливия гносис не само не могат да възкресяват мъртви – доносничи срещу тях Ириней Лионски (което по негово мнение можела да прави общината, която оглавявал, и за което имало много доказателства), - „но и изобщо не вярват във възможността това да стане, смятайки за възкресение от мъртвите познанието за възвестяваната от тях истина“ [10].

Гностицизмът предполагал жив мистичен контакт с Бога и всяко откровение, получено в резултат от този контакт, не означавало по-малко, ако не означавало и повече, от прижизнените поучения на Исус. Всеки гностик бил самият той апостол и самият той Евангелие.

Като следствие гностичното учение не може да се преразкаже, защото по принцип нямало едно гностично учение. Гностицизмът не съществувал per se. Съществували гностицизми: на когото каквото бог открил, това цитирал. Едни гностици отъждествявали Сатаната и Яхве, други, напротив, ги противопоставяли.

Едни гностици смятали, че Исус Христос бил реален човек, чиято плът надсветовният дух надянал на себе си, а други – че Исус бил само илюзорна видиимост. На едни гностици бог открил, че небесата са седем, и те го знаели допълнително от собствения си мистичен опит, а други също така със сигурност знаели, че небесата са осем, девет или даже десет.

Освен това гностиците предполагали, че знанието как човекът може да се спаси от този свят, не е достъпно за всички. Хората за гностиците се делели на три вида – езичници, които били съвсем безнадеждни; обикновени християни, които те наричали „душевни“ (психици); и, накрая, избрани, „духовни“ хора (пневматици). Спасението било достъпно и за психиците, но познанието – само за пневматиците.

Някои разновидности на гностицизма смятали пневматиците за потомци на Сит – третия, след Каин и Авел, син на Адам, роден вместо убития Авел (Битие, 4:25).

За тях Сит бил единственият човек, на когото е предадена искрата на божествения огън. А всички останали хора, невежи и непросветени души, били потомци на лошия Каин, на когото не била предадена искра. Този детайл е интересен и нетривиален и ние ще се върнем по-нататък към него. Защото, според книга „Битие“, единственият човек, оживял след Световния потоп, бил Ной. При това Ной бил потомък на Сит (Бити, 5:29).

Така или иначе, гностичните текстове били нерядко написани на неразбираем език, предназначен за избраните. Освен това много гностици проповядвали различни системи за различните равнища на посвещение. За пневматиците – една система, а за добрите, но ограничени психици – друга, по-проста, адаптирана към скромните им възможности. Тази система позволявала съгласие с опростена система на бога, достъпна за късогледите психици, и изисквала от психиците вместо съвършен гносис само добри дела.

И така, зрелият гръцкоезичен гностицизъм, който дълго време бил известен единствено от преразказите на бащите на църквата, се включвал три съставки:

- от убеждението, че материалният свят се намира във властта на Сатаната;

- от убеждението, че истинският надсветовен Бог е изпратил в него Спасител, Христос, за да даде на хората знание;

- от уверението, че, който познае тази истина, ще стане Христос.

Плътта на човека принадлежи на света на вещите, но духът му носи в себе си частица от божествения огън. Исус Христос е дошъл на света, за да освободи божествения огън, затворен в хораат. Този човек, който разбере неговото учение, ще стане Исус и Исус ще стане този човек. Те ще станат духовни близнаци.

Текстът, който днес наричаме „Евангелие от Тома“, е по-правилно да бъде наречен „Евангелие от Близнака“, защото „тома“ на арамейски – езика, на който разговарял Исус – означава „близнак“. На гръцки „близнак“ е „дидим“. Евангелието от дидима Юда Тома е евангелие от близнака Юда Близнак, който е пълно духовно копие и ново въплъщение на Исус.

БЕЛЕЖКИ

1. «Евангелието от Тома» се цитира по превода на български от Елика Рафи.

2. Ипполит Римский. Опровержение всех ересей, 8, 8.

3. The Gospel of Philip, 61, 25–30, NHS.

4. The Gospel of Philip. 67, 25–26, NHS.

5. The Gospel of Philip, 68, 15–16, NHS.

6. The Secret Book of James, 6.19–20, NHS.

7. Bart D. Ehrman Lost Christianities, Oxford University Press, 2003. P. 61.

8. Elaine Pagels Revelations: Visions, Prophecy, and Politics in the Book of Revelation New York, 2012. P. 89.

9. The Gospel of Philip, 73, 1–4, NHS.

10. Ириней Лионский. Против ересей, 2, 31, 2.

(Следва)