НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА – УЛФ ФОН ОЙЛЕР

Улф фон Ойлер (Ulf von Euler)

7 февруари 1905 г. – 18 март 1983 г..

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Бернард Кац и Джулиъс Акселрод)

(За откритията му в областта на хуморалните медиатори в нервните окончания и механизма за тяхното запазване, освобождаване и инактивиране.)

Шведският физиолог Улф Сванте фон Ойлер е роден в Стокхолм. Той е втори син в семейството. Баща му Ханс фон Ойлер-Хелпин е биохимик, а майка му, Астрид Клеве – ботаник. Като получава училищно образование в Стокхолм и Карлщад, Улф постъпва през 1922 г. в Каролинския институт.

През 1925 г. Ойлер получава стипендия за изследване на свойствата на кръвта при болните от треска, което го подтиква към по-нататъшни научни изследвания. Той започва да работи в катедрата по фармакология към Каролинския институт под ръководството на Йоран Лилиестранд. През 1930 г. Ойлер получава медицинска диплома и през същата година става асистент-професор по фармакология в Каролинския институт. След това, като получава стипендия „Рокфелер“, има възможността да учи през 1930-1931 г. в чужбина, по-специално в Лондон, където работи в лабораторията на Хенри Х. Дейл.

В средата на 20-те години Ото Льови установява, че във вегетативната (автономната) нервна система импулсите се предават от нервните клетки на мускулните влакна с помощта на химическия медиатор ацетилхолин. Дейл, опитен фармаколог и един от водещите учени в областта на изследването на влиянието на ацетилхолина върху различни тъкани и органи, възлага на Ойлер да докаже наличието на ацетилхолин в чревния тракт. Работейки над тази тема с един от сътрудниците на Дейл, Джон Хеддъм, той изолира химическо вещество, което притежава по отношение на въздействието си върху мускулите много от свойствата на ацетилхолина. Но това вещество се оказва не ацетилхорин, а ново съединение, което изследователите наричат субстанция Р. Те установяват, че субстанцията Р е полипептид; така е открит първият от голямата група пептиди, функциониращи в тъканите на главния мозък и чревния тракт. Днес се смята, че подобни пептиди играят ролята не на невромедиакори, а на модулатори на мускулната активност.

Като получава допълнителна подкрепа от фонда „Рокфелер“, Ойлер продължава да работи в Бирмингам (Великобритания), след това във Франкфурт (Германия) и, заедно с Корней Хайманс, в Гент (Белгия). Както пише по-късно, ранните опити със субстанцията Р и други вещества не само събуждат интереса към търсенето на други активни вещества в биологичните тъкани, но и дават необходимите знания, че подобни търсения са успешни. В края на 1931 г. Ойлер се връща в Стокхолм и през 1935 г. прави още едно голяма откритие: с помощта на методиките за пречистване, разработени от Хуго Теорел, той изолира от семенната течност вещество, понижаващо кръвното налягане и влияещо върху тонуса на гладката мускулатура на различни органи. Ойлер нарича това вещество простагландин и възлага заниманията за по-нататъшното му пречистване на свой колега – биохимика Сун Бергстрьом, който посвещава на това по-нататъшната си научна кариера.

Известно е, че вегетативната нервна система включва в себе си две части – симпатикова, определяща реакцията на организма на стреса или на интензивната дейност, и парасимпатикова, чието дразнение води до намаляване на честотата и силата на сърдечните пулсации и до усилване на секреторната дейност и моторната функция на стомашно-чревния тракт. В оригиналните си изследвания, посветени на химичните невромедиатори, Льови установява, че медиатор при парасимпатиковата нервна система е ацетилхолинът. Дейл открива, че това вещество отговаря и за предаването на възбудите от нервните окончания на влакната на скелетните мускули. През 30-те години учените спорят за природата на медиатора на симпатиковата нервна система. И макар някои изследователи да са склонни, че този медиатор прилича на хормона на медуларния слой на надбъбречните жлези, техните данни не са напълно убедителни.

Като се уверява, че проучването на предаването на възбудите в симпатиковата нервна система открива „възможности за получаване на нова информация“, Ойлер се заема да анализира тъкани и екстракти от нервни клетки. По-нататък той пише, че в такива екстракти съвсем очевидно се наблюдава вещество, подобно на адреналин, но става ясно, че спектърът на действието му не съвпада със спектъра на действието на адреналина. Възниква въпросът: не е ли това вещество норадреналин? Норадреналинът (наричан също норепинефрин) е предшественик на адреналина; двете вещества се отнасят към групата на катехоламините заради сходството си по строеж и по симпатиково въздействие (едно и също въздействие като при дразнене на симпатиковата нервна система).

През 1939 г. Ойлер е назначен на длъжността професор по физиология в Каролинския институт и заема тази длъжност до излизането си в пенсия през 1971 г. Тъй като по време на Втората световна война Швеция спазва неутралитет, през първата половина на 40-те година на Ойлер не му се налага да бъда призован на военна служба и да прекъсне изследванията си. През 1946 г. той завършва своята работа върху изолирането и идентифицирането на норадреналина като медиатор в симпатиковата нервна система.

Интензивните изследвания, провеждани в редица лаборатории през 50-те и 60-те години доказват, че много катехоламини, сред които адреналинът, норадреналинът и допаминът, предшественик на норадреналина, играят важна роля като медиатори в централната нервна система, включително и в главния мозък. Невроните, съдържащи катехоламини, са наречени адренергични неврони. Водеща роля в изследванията играят проучванията на Ойлер и на неговите студенти и колеги от Каролнския институт; разработеният от тях флуорисцентен метод за откриване на кетахоламините става важна крачка в тази област. Ойрер работи отначало върху разпределението на норадреналина в различните тъкани при различни степени на емоционален и физически стрес. Тези изследвания го довеждат до голям практически принос в авиационната медицина и той става известен специалист в тази област.

В края на 50-те години Ойлер и колегата му Нилс-Еке Хиларп установяват, че катехоламините на адренергичните неврони се намират и транспортират в мехурчета, сходни с тези, на които Бернард Кац придава важна роля при процесите на запазване и отделяне на ацетилхолина. Следващите десет години Ойлер работи върху подробно проучване на образуването, отделянето и обмяната на катехоламините. Тези изследвания до значителна степен са сходни с изследванията, които прави в Съединените щати Джулиъс Акселрод, но той и неговите сътрудници отделят особено внимание на биохимичните аспекти на образуването на катехоламините и на взаимоотношенията между катехоламините и различни психотропни вещества. Що се отнася до Ойлер, това, че открива простагландините, използващи се днес по-специално в акушерството и гинекологията, се смята за най-известното му постижение.

От 1953 до 1960 г. Ойлер е член на Нобеловия комитет по физиология или медицина, а от 1961 г. до 1965 г. е негов секретар. През 1965 г. е назначен да председател на Съвета на Нобеловия фонд.

През 1930 г. Ойлер се жени да Яне Соденстирн; в семейството се раждат четири деца. През 1957 г. Ойлер се развежда с първата си жена и през 1958 г. се жени за графиня Дагмар Кронстед. Умира от атеросклероза.

Ойлер е удостоен с много награди, включително с международната награда на фонда „Гарднър“ (1961 г.), наградата Андерс Яре за медицина на унимерситета в Осло (1965 г.), наградата Стоуфър на Американската социологическа асоциация (1967 г.) и миланската международна награда Мадонина (1970 г.). Той има почетни докторски степени от университетите в Умео, Рио де Жанейро, Дижон, Гент, Тюбинген, Буенос Айрес, Единбург и Мадрид, а също така от колежа „Густав Адолф“. Член е на академиите на науките на Стокхолм и Копенхаген и на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“. Освен това е почетен член на Американската колегия на лекарите. Член е и на Шведската колегия на лекарите, на Италианското фармакологично дружество, на Шведското ендокринологично дружество и на Дружеството за агромедицина.

Превод от руски: Павел Б. Николов