ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ – „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ – „ЧЕСНОВАТА ЛЕХА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ.

ЧЕСНОВАТА ЛЕХА

(LA SERVA D’AGLIE)

Шеста забава от третия ден

БЕЛУЧА, ДЪЩЕРЯ НА АМБРУОЗО ОТ ВАРА, КОЯТО НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА БАЩА СИ И МУ ПОМАГА В ЕДНО ПОВЕРИТЕЛНО ДЕЛО, ВЗЕМА ЗА СЪПРУГ МНОГО БОГАТ ЖЕНИХ – НАРДУЧО, НАЙ-ГОЛЕМИЯ СИН НА БИАЗИЛО ГУАЛЕКЯ, И КАТО НАМИРА ЗЕСТРА НА ШЕСТТЕ СИ СЕСТРИ, ГИ ОМЪЖВА ЗА ШЕСТИМАТА БРАТЯ НА МЪЖА СИ.

Нещастният жених не изсрал толкова много в постелята си, колкото се попикали от смях слушателите, като чули за последния номер на мишката. И щели да се смеят до сутринта, но принцът наредил на всички да дадат ухо за приказката на госпожа Антонела, която вече била готова и веднага започнала така:

– Послушанието е надеждна търговия, която дава доходи без риск; послушанието е поле, принасящо плодове през всяко време на годината, което можем да докажем например с дъщерята на един беден селянин: като слушала баща си, тя не само си прокарала път към щастливото бъдеще, но и помогнала на сестрите си да се омъжат благополучно.

Живял някога в селцето Вара един земеделец на име Амбруозо, който имал седем дъщери, а всичкото, което притежавал, за да ги изхранва, била една чеснова леха. Този добър човек дружал с Биазило Гуалекя, богаташ от Ресина, баща на седмина синове, от които Нардучо, първородният, му бил скъп като зеницата на окото. Но станало така, че Нардучо заболял тежко; и макар че кесията на баща му не се затваряла, не можело да се намери никакъв лек за болестта.

Веднъж, когато Амбруозо дошъл да навести Биазило, той го попитал колко синове има. И Амбруозо, като се срамувал да си признае, че е наплодил толкова женскории, отвърнал: четирима синове и три дъщери. „Щом е така – казал Биазило – изпрати ми, моля те, един от синовете си, за да прави компания на Нардучо; от което ще съм ти много задължен“.

Като видял, че са го хванали в лъжа и не знаел какво да отговори, Амбруозо само кимнал в знак на съгласие; а като пристигнал във Вара, изпаднал в тежко униние, размишлявайки как да изпълни молбата на своя приятел.

Накрая той извикал при себе си една след друга своите дъщери, от най-голямата до най-малката, питайки ги, коя от тях ще се съгласи да направи услуга на баща си, да си отреже косите, да се преоблече в мъжки дрехи и, като се престори на млад мъж, да се сдружи с болния син на Биазило.

При тези думи най-голямата дъщеря, Ануча, отвърнала: „Какво: да не е умрял баща ми, че да си режа косите?“ Нора, втората, рекла: „Още не съм се омъжила, а да си отрежа косата като вдовица ли?“ Сапатина, третата, казала: „Винаги съм чувала, че е грешно жена да носи панталони“. Роза, четвъртата, отвърнала: „Какво говориш! Да не мислиш, че ще се съглася на това, което и лекарите не правят за болните?“ Петата, Чана, рекла: „ Кажи на този болник, да се лекува и да си пуска кръв, а аз и косъм няма да дам за живота на един мъж“. Шестата, Лела, отвърнала: „Родила съм се жена, живея като жена и ще умра като жена. И нямам намерение да се правя на мъж, за да изгубя името си на порядъчна жена“. Само Белуча, последната, като видяла, че баща ѝ след всеки отговор на сестрите въздиша дълбоко и все повече навежда глава, казала: „Татко, ако не е достатъчно да се преобразя на мъж, за да бъда на твоите услуги, кажи и ще стана което и да е животно, дори и най-нищожното на света, само и само ти да си радостен“.

„Бъди благословена – възкликнал Амбруозо, - защото ме върна към живота в замяна на кръвта, която съм ти дал. Да не губим в такъв случай време, защото пумпалът, за да се върти добре, трябва да се шлифова гладко“.

Като отрязал косите ѝ, които били златни нишки в ръцете на следотърсачите на Амур, и я облякъл в мъжки дрехи, ушити от различни износени парчета плат, Амбруозо я отвел в Ресина, където Биазило и синът му, лежащ в постелята, ги приели с най-големи любезности. След което Амбруозо се върнал обратно, оставяйки Белуча да служи на болния юноша.

И скоро Нардучо, като видял, че през износените парчета плат прозира зашеметяваща красота, гледайки и така, и иначе, и отсам, и оттам, си казал: „Ако не ме лъжат очите, кълна се, че пред мене стои жена. Издава я нежността на лицето, утвърждава я гласът, изобличава я походката, сочи я сърцето ми, защото се изпълва с любов. И тази жена несъмнено е дошла тук, облечена с мъжки дрехи, за да го улови от засада“. Обсебен изцяло от тези мисли, той изпаднал в дълбока печал. Вдигнал толкова висока температура, че лекарите сметнали състоянието му за близко до смъртта.

Майка му, за която любовта към сина ѝ замествала слънцето, започнала да му говори: „Сине мой, светилник за очите ми, подкрепа в моята старост! Какво ти има? Надявахме се, че ще укрепнеш и оздравееш, а ти все повече се губиш; чакахме, че ще разкършиш рамене, а ти се свиваш като козина върху въглени. Как може да причиняваш такава скръб на майка си, като не искаш да кажеш причината за твоето състояние, за да можем с баща ти да ти помогнем? Хайде, съкровище мое, говори ми, кажи ми, речи ми ясно от какво се нуждаеш и какво искаш, а аз ще се погрижа да имаш което и да е удоволствие на този свят“.

Нардучо, въодушевен от нежните думи на майка си, разкрил страстта на своето сърце, като споделил увереността си, че синът на Амбруозо е жена, и ако не му дадат да се ожени за нея, е готов да се раздели с живота си.

- Не бързай! - казала майката. - За да се успокои ума ти, трябва да подготвим няколко изпитания, за да изясним, жена ли имаме пред себе си, или мъж. Нека твоят приятел отиде в конюшнята и оседлае най-буйния жребец. Понеже жените са слаби духом, ако видим, че изпитва страх, ще знаем, че е жена.

Тази мисъл се харесала на сина ѝ. Извикали Белуча в конюшнята и ѝ поверили най-буйния кон. Тя го оседлала уверено и скочила на седлото със смелостта на лъв. Отначало го подкарала леко, което било приятно за окото, след това го пуснала в тръс - съзреш ли я, себе си забравяш, започнала да прави кръгове – да не повярваш на видяното, препуснала – ума си да загубиш, и правела такива салта – все едно сън сънуваш, а когато се понесла в галоп – гледай и не питай. Като видяла това, майката на Нардучо му казала: „Остави, сине, тези измислици: това момче седи на коня по-добре от най-умелия вестоносец от Порта Реале [1].

Но думите на майка му не уверили Нардучо: той продължавал да твърди, че неговият приятел е несъмнено жена и че в противното няма да го убеди даже Скендербег. Майка му, за да избави сина си от злите мисли, казала: „Успокой се, нещастно момче. Ще го подложим на още едно изпитание, за да разбереш каква е истината“. Донесли в стаята пушка и като извикали Белуча, казали да я зареди и да стреля. И тя, като взела пушката, насипала барут в дулото, а заедно с това насипала прах на Дзани [2] в тялото на Нардучо; запалила фитила и запалила огън в сърцето му; не само улучила точно мишената, но и пронизала гърдите на нещастния юноша с любовно желание.

Майката, като видяла умението и ловкостта, с които стреля приятелят на сина ѝ, казала: „Изхвърли от главата си всякакви натрапчиви мисли! Разбери, че една жена не може да прави това“! Но Нардучо настоявал на своето, не се успокоявал, готов да се закълне в живота си, че тази прекрасна роза няма клонче отдолу. Той казал на майка си: „Повярвай, майко, ако това чудно дърво, отрупано с даровете на Любовта, даде само една слива [3] на болния, той ще направи на сливи всички лекари. Трябва с всякакви средства да научим истината, иначе ще се проваля в бездна; и ако не намеря русло за моето желание, ще отида в гроба [4].

Горката майка, виждайки сина си упорит като никога, казала: „Искаш да научиш истината ли? Няма нищо по-просто: извикай приятеля си да се къпете в морето, и ще разбереш кой е пред тебе: Арката на щастието [5] или куполите на Бая [6], Дългият площад или Форчела, Цирко масимо или колоната на Траян“ [7]. „Правилно! - подхванал Нардучо. - Нищо повече не може да се каже, ти постави точка. Сега ще видим шиш ли е това или тиган, точилка или сито, вретено или совалка!“

Но Белуча, като подслушала разговора, изпратила да извикат спешно при нея един момък, който помагал на баща ѝ в работата и бил съобразителен и бърз в краката, та му казала: „Когато ме видиш на брега заедно с Нардучо, щом започнем да се събличаме, ела при мене и кажи, че баща ми умира и иска да ме види, преди вретеното на живота му да престане да се върти“. И момъкът, застанал нащрек, като видял, че Нардучо и Белуча дошли на брега и започнали да се събличат, постъпил точно според уговорката. Белуча, като чула уж внезапното известие, се извинила на Нардучо и хукнала към Вара.

А болният, като се върнал с клюмнала глава и празен поглед, с пожълтяло лице и побелели устни, разказал на майка си, че замисълът не се осъществил и последното изпитание се провалило заради случилото се нещастие. „Не се отчайвай – казала майка му, - заек се лови с примка. Утре ще отидеш лично в дома на Амбруозо и ще кажеш да извикат при тебе сина му. Ще гледаш дали ще дойде бързо, или бавно и ако се задържи, по това ще се досетиш, че те лъже“.

От тези думи бузите на Нардуча порозовели и на следващото утро – когато Слънцето взело метлата от лъчи, за да измете звездите навън от прага – отишъл право в дома на Амбуозо, където – след като намерил стопанина, му казал, че иска да поговори по важна работа със сина му. Амбруозо го помолил да почака, като казал, че синът му ще излезе веднага. Белуча, която не позволила да я изненадат, хвърлила веднага женските си дрехи и, като навлякла мъжките, полетяла като птица надолу по стълбите; но така бързала, че забравила да извади обеците от ушите си.

Както по клепналите уши на магарето познават, че на другия ден времето ще е лошо, така Нардучо видял още отдалече в ушите на Белучи белега на слънчев ден. Като се спуснал към нея с пъргавината на корсиканско куче, той я прегърнал и казал: „Тебе и само тебе искам за своя жена, дори ако цялата хорска завист, съпротивата на Фортуна или на самата Смърт бъдат против“. И Амбруозо, като видял добрите намерения на Нардучо, отвърнал: „Ако баща ти не възразява, ще си стиснем ръцете – от него една, а от мене сто“.

И тримата отишли в дома на Биазило, където майката и бащата на Нордучо, като видели сина си здрав и щастлив, посрещнали невестата му с неописуема радост. Биазило попитал защо Амбруозо е нагласил всичкия този куклен театър, изпращайки дъщеря си в мъжки одежди. И той казал: „За да не знаеш за моето нещастие – да имам в дома си седем дъщери и нито един син“. А Биазило му отговорил: "След като на Небето е било угодно да ти даде толкова дъщери, колкото на мене синове, нека направим сделката за всички, та да не ходим седем пъти на пазара. Води ги до една у дома и аз на всяка ще дам от себе си зестра; за седемте рибки имам сос предостатъчно“.

Чувайки това, Амбруозо литнал като крилат към Вара за останалите дъщери и ги довел в дома на Биазило, където подготвили общо тържество за седемте двойки и то такова, че музиката и песните летели нагоре до седмото небе. И сред тази велика радост всички разбрали ясно, че

милостта Господня никога не закъснява.

1. Кралските врати на Неапол, които не са се запазили и днес не съществуват. Площадът пред тях бил място, където се събирали вестоносците от кралската пощенска служба.

2. Персонаж от народната куклена комедия. В редица комедии с негово участие насипан прах предизвиквал неудържим сърбеж.

3. В оригинала: fico (смокиня), дума, звучаща близо до fica (женски полов орган).

4. Игра на думи: fossa (русло) и fuosso (гроб).

5. Древни врати, водещи към проход в планината Грило.

6. Куполите на античните храмове на Диана и Венера, запазили се в полуразрушен вид в Бая (предградие на Неапол).

7. Двойките неаполитански и римски антични забележителности са подбрани така, че във всяка двойка първият обект се асоциира с женски полов орган, а втория – с мъжки.

(Следва)