Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 17

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА

МЕЧКАТА

(LʼORZA)

Шеста забава от втория ден

КРАЛЯТ НА РОКА АСПРА ИСКА ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА ДЪЩЕРЯ СИ, КОЯТО С ПОМОЩТА НА ЕДНА СТАРИЦА СЕ ПРЕВРЪЩА В МЕЧКА И СЕ СКРИВА В ГОРАТА. СЛЕД ТОВА ПОПАДА ПРИ ЕДНИ ПРИНЦ И ТОЙ, КАТО ВИЖДА НЕЙНИЯ ИСТИНСКИ ОБЛИК В ГРАДИНАТА, КОГАТО ТЯ СИ РАЗРЕСВА КОСИТЕ, СЕ ВЛЮБВА В НЕЯ. СЛЕД РАЗЛИЧНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ ВСИЧКИ РАЗБИРАТ, ЧЕ МЕЧКАТА Е ЖЕНА И ТОЙ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ.

Докато Попа разказвала своята приказка, жените се смеели до сълзи, но на това място, където се казвало за женската хитрост, способна да завърти на пръста си и една лисица, едва не се пукнали от смях. И наистина, уловките на жената ще са като бисерни зърна, ако се нанижат по стотици на всеки неин косъм. Хитростта е нейна майка, лъжата - кърмачка, ласкателството - наставник, измислицата - съветник, съблазънта - другар; ето защо жените размятат мъжете насам-натам, както им хрумне. Но дошъл редът на Антонела, която се изпъчила и вече се приготвила да говори, но се замислила малко, все едно искала да си припомни по-добре всичките подробности на приказката, а след това започнала така:

- Добре е казал мъдрецът, че на заповед, изпълнена със злъч, не можеш да се подчиниш със захарна душа: трябва, когато молиш или изискваш, да мериш добре молбите си, за да ти отвърнат в замяна с необходимото послушание. А необмислените заповеди пораждат неукротима съпротива, както се случило и с краля на Рока аспра [1], който поискал от дъщеря си невъзможното, като я принудил да избяга с риск за честа и живота си.

И така, разказват, че живял някога в страната Рока аспра един крал, чиято съпруга била неземна красавица, но в разцвета на годините си паднала от коня на здравето и строшила лампата на живота си. Преди обаче тази лампа да угасне, повикала кралицата мъжа си и му казала: "Зная, че ти ме обичаше от цялата си душа. Затова покажи и в края на живота ми силата на своята любов: дай ми дума, че няма да се ожениш никога, ако не намериш такава красавица като мене. А ако вземеш по-грозна, ще я прокълна да ѝ изсъхнат гърдите, а тебе ще те мразя дори на оня свят.

Кралят, който я обичал цялата от основите до покрива, като чул последната ѝ воля, избухнал в такъв плач, че дълго не можал изобщо да отговори. И накрая, като престанал да плаче, ѝ казал: "Ако поискам да имам някога жена, нека ме съсипе подагра, нека ме порази копието на каталонец, нека постъпят с мене като със Старче! [2] Забрави за това, радост моя! Не смей да си помисляш, че ще мога след тебе да обикна друга жена. Ти беше началото на моите любовни чувства, ти ще отнесеш със себе си и дрипите на моите въжделения".

Не успял той да довърши тези думи, когато нещастната млада жена, която вече едва дишала, склопила очи и опънала крака.

Като видял, че бентът на живота ѝ се прокъсал, кралят излял потоци от сълзи и така започнал да се бие в гърдите и да вика, че притичали всичките придворни. Като викал по име тази добра душа, той проклинал Фортуна, която я отвела от него, скубел косите си и хулел звездите, които му изпратили такава мъка.

Но както казват хората: "Далече от очите, далече от сърцето и времето лекува всичко", та не успяла Нощта още да излезе на плаца, за да провери караула на прилепите, когато той започнал да кърши пръсти: "Ето че умря жена ми и останах вдовец и нещастник, без никаква надежда, освен това бедно момиче, което ми остави. И така, трябва да намеря някоя, за да мога да имам и син! Но с кого да разделя своето ложе, къде да намеря жена, която да е равна по красота на моята жена, след като всички останали изглеждат спрямо нея уродливи? Тук, сега я искам! Но къде може да намери човек друга, ако ще и света да тръгне да обикаля? Къде да открие друга, ако ще и със звънец да звъни? Или Природата е отляла една Нардела, която е сега в рая, а след това е строшила калъпа? О, в какъв лабиринт ме вкара! О, гибелно обещание, което ѝ дадох! Но какво? Още не съм видял вълка и вече бягам? Ще търсим, ще видим и ще намерим! Нима няма да се намери друга ослица за опустялата ясла на моята Нардела? Нима е изгубен светът за мене? Или вече и семе не ми е останало?"

Като казал така, заповядал веднага да разпространят указ всички красиви жени по света да се съберат на конкурс за красота, защото иска да вземе за жена най-хубавата от тях и да я поднесе в дар на своето кралство. Когато слухът се разнесъл навсякъде, нямало жена във вселената, която да не дошла да опита щастието си, не останала нито една грозница и нито една красавица, която да не поискала да се покаже пред всички. Защото, когато стане въпрос за красота, нито една, дори най-отвратителната маймуна, не се признава за победена, нито една морска акула не отстъпва; а всяка вярва в своя успех. Ако огледалото ѝ каже истината, тя ще обвини огледалото, че нарочно не я отразява такава, каквато е в действителност, и ще убеди амалгамата, че не е правилно намазана.

Та ето, когато цялата страна се изпълнила с жени, кралят ги построил една до друга и започнал да ходи пред тях като велик султан, когато влиза в харема, за да избере о кой генуезки камък [3] да си наточи дамаския кинжал. Той сновял насам и натам, оглеждал всяка от всички страни, отгоре и отдолу, като маймуна, която не може нито да се изправи, нито да се спре: но на една челото му се струвало криво, на друга носът дълъг, трета имала голяма уста, четвърта дебели устни, пета му била висока, шеста ниска и зле сложена, тази - прекалено дебела, онази - прекалено слаба; испанката не му харесала заради жълтата кожа, неаполитанката го дразнела с това как ходи на високите си токове [4], германката била за него студена като лед, французойката доста лекомислена, а венецианката заради прекалено избелените си коси му приличала на къделя ленена прежда.

В крайна сметка, коя по една причина, коя по друга - отпратил ги всичките, показвайки им с едната си ръка напред, а с другата подбутвайки ги отзад. И като не намерил сред толкова красавици нито една подходяща, решил да се задоволи с дъщеря си, казвайки: “Защо да търся Мария в Равена [5], когато Прециоза, дъщеря ми, е създадена изцяло по образа на майка си? Като имам едно толкова мило лице пред мене вкъщи, какво ми трябва да търся жена от другия край на света?“

Но когато казал на дъщеря си какво е намислил, тя се разгневила и започнала да вика така, че Небето ще го разкаже по-добре от мене. Тогава кралят, разярен, ѝ казал: „Я не викай така и си заври езика в задника. Още тази вечер ще завържем брачния възел; ако ли не, най-голямото парче, което ще остане от тебе, ще бъде ухото ти!“

Като чула неговото решение, Прециоза се затворила в стаята стая, където започнала да оплаква горчивата си участ, скубейки косите си. Но когато скърбяла така и плачела, дошла старицата, която ѝ носела обикновено белилото за лицето. Като намерила душата ѝ нито на този, нито на онзи свят и научила причината за нейната мъка, старицата ѝ казала: „Не се тревожи, дъще, и не губи надежда, защото освен Смъртта има и други средства срещу всяка беда. Чуй ме: когато баща ти, това дърто магаре, се опита да изиграе тази вечер ролята на млад жребец, сложи тази шушулка в устата си, от което ще се превърнеш веднага в мечка и ще избягаш, защото от страх той не ще може да ти попречи. Тичай направо в гората, където Небето ти е приготвило добра участ. А когато поискаш да станеш жена – каквато ще си останеш и ще бъдеш винаги, - извади шушулката от устата си и ще си такава, каквато си била до сега“.

Прециоза прегърнала старицата, наредила да ѝ отмерят добра мярка брашно, да ѝ дадат две парчета шунка и сланина и я изпратила. А когато Слънцето, като проститутка без късмет, започнало да преминава от един квартал в друг, кралят повикал музикантите, поканил васалите и вдигнал голямо тържество. Като потанцували пет или шест часа, той настанил гостите по масите, а после, след като се нахранили до насита, се оттеглил в спалнята. Но когато казал на невестата да му донесе тетрадката със записките за неплатените любовни сметки, Прециоза сложила шушулката в устата си, превърнала се в мечка и тръгнала с рев право срещу него. Уплашен от това чудо, кралят се заровил сред дюшеците и матраците, откъдето до самото утро не посмял да покаже и носа си.

В същото време Прециоза напуснала двореца и се отправила в гората, където сенките били сключили монополен договор да противодействат двадесет и четири часа на Слънцето, а там прекарвала времето си в мирни разговори с другите животни, докато не дошъл по тези места на лов синът на краля на страната Аква корентес [6], който, виждайки мечката, едва не умрял от страх. Но като забелязал, че огромното животно, свивайки се на кълбо и махайки с опашка, само обикаля около него, добил смелост и, като го погладил по козината, започнал да му говори: „Лежи, лежи; мирно, мирно“. Той отвел мечката от гората в дама си, където заповядал на слугите да се грижат за нея като за самия него и я настанил в градината до кралския дворец, за да я гледа от прозореца, когато му се прииска.

И веднъж, когато вкъщи нямало никого и принцът останал сам, той се приближил до прозореца да погледа мечката и видял, че Прециоза, която искала да оправи прическата си, е извадила шушулката от устата си и разресва своите златни коси. Като съзрял тази невероятна красота, принцът, побъркан от изумление, хукнал по стълбите и изтичал в градината. Но Прециоза, за да избегне засадата, сложила шушулката в устата си и се превърнала отново в мечка.

Когато се спуснал долу и не намерил тази, която видял от прозореца, принцът бил поразен до такава степен от измамата, че изпаднал в тежка меланхолия и през следващите четири дена се разболял съвсем, като повтарял непрекъснато: „Мечко моя, мечко моя!“

Като слушала тези жални призиви, майка му си помислила, че мечката му е направила някаква лошотия и заповядала да я убият. Но на слугите, които били възхитени колко е опитомена и ласкава (защото тя правела да я обичат даже камъните по пътя), им дожаляло да я убиват, пуснали я в гората, а пред кралицата се отчели с това, че мечката я няма.

Когато принцът научил това, започнал да върши невъобразими неща и бил готов да накълца слугите на парчета; но като разбрал от тях истината, скочил на коня си и неудържимо търсел и обикалял горите, докато не срещнал накрая мечката. Сега, като я довел обратно, той не я настанил в градината, а в дома си и при това ѝ говорел: „О, прекрасна кралска хапка, скрита под животинска кожа! О любовна свещ, закътана в мъхнат фенер! Защо си играеш с мене на криеница, виждайки как изгарям и се топя косъм по косъм! Аз умирам, изтощен, изнурен, опустошен от твоята красота и ти самата виждаш, че от мене е останала едва ли не една третина, като от прекипяло вино, че съм вече само кожа и кости, че неизлечима жар е зашита с двоен конец към моите вени! Дръпни завесата на зловонната кожа и ми позволи да видя изяществото на твоята красота; извади клонките от кошницата и дай да се полюбувам на прекрасните плодове; вдигни покривалото и позволи на очите ми да се потопят във видението на пищните чудеса! Кой е заточил в козинява тъмница това блестящо създание! Кой е затворил в кожено ковчеже това прекрасно съкровище! Дай ми да видя неповторимата грация и вземи в замяна всичките мои желания, о мое щастие, защото само мечата сланина може да изцели моите изстрадали нерви!“

Като казал и повторил това много пъти и видял, че хвърля думите си на вятъра, принцът легнал отново и толкова тежко заболял, че лекарите правили вече най-лоши прогнози. А кралицата, която нямала на света друга радост освен сина си, седяла до постелята му и нареждала: „Сине мой, откъде те сполетя тази беда? И що за печал те налегна? Ти си млад, любим, велик, богат; какво не ти достига, сине мой? Не го крий от мене, защото казват, че срамежливият бедняк с празна чаша остава. Ако искаш да се ожениш – вземи си жена и аз ще ти дам пари: ти се жениш, аз ти плащам. Не виждаш ли, че твоята болест е и моя болест? Пулсът ти бие, а сърцето ми се къса; в кръвта ти има огън, а аз ще се побъркам, защото нямам друга подкрепа в старостта си освен тебе. Бъди отново весел, за да се зарадва сърцето ми и да не вижда разрушено твоето кралство, разорен твоя дом и убита от скръб твоята майка“.

Като чул тези думи, принцът казал: „Нищо няма да ме утеши, ако не виждам мечката. Затова, щом искате да ме видите отново здрав, позволете ѝ да живее в моята стая; не желая никой друг, освен нея, да се грижи за мене, да ми оправя леглото и да ми готви. Като получа това удоволствие, няма съмнение, че ще оздравея бързо“.

Майката, макар че ѝ се струвало безумно мечката да му служи за готвачка и камериерка, та даже заподозряла сина си в бълнуване, наредила все пак да я доведат, за да му угоди. И тя, като се приближила до постелята на принца, вдигнала лапа и опипала пулса на болния, с което ужасила кралицата, уверена, че всеки момент ще му откъсне носа.

Но когато принцът казал на мечката: „Миличка моя, искаш ли да ми готвиш, да ме храниш и да се грижиш за мене?“, тя склонила глава, показвайки, че е съгласна. Тогава майката наредила да донесат няколко кокошки, да запалят камината в стаята и да сложат вода на огъня. Тогава мечката, като взела една кокошка, я опърлила майсторски, ощипала я, разделила я на парчета, една част нанизала на шиш, а другата изпържила така великолепно, че принцът, който нямал вече сили и захар да смуче, скочил и започнал да лапа, като си облизвал пръстите. А когато свършил с яденето, мечката му дала да пие с такова изящество, че кралицата била готова да я разцелува.

После, докато лекарите преглеждали принца, мечката му застлала пъргаво постелята, отишла бързо в градината, набрала красив букет от рози и цъфнали портокалови клонки, след което разпръснала цветчетата им по стаята. Тогава кралицата окончателно признала, че мечката не е за изхвърляне и принцът е многократно прав, че се е влюбил така в нея.

А принцът при вида на тези прекрасни услуги само пламнал от още по-силен огън и ако преди давал драхма, сега не се скъпял за ротоло [7], та казал на майка си: „Майко, господарке моя, ако не целуна мечката, ще се разделя с душата си“. Кралицата, като виждала, че му е по-добре, не възразила, а казала на мечката: „Целуни го, целуни го, мое мило животно, че да не видя мъртъв нещастния си син!“

Мечката се притиснала до него и принцът, като я прегърнал, не можел да ѝ се насити, целувайки я и целувайки я, а когато докоснали устните си, шушулката паднала незнайно как от устата на Прециоза и в обятията на принца се оказало най-прекрасното създание на света. И той, стискайки това създание с любовните клещи на ръцете си, казал: „Хванах те, катеричке, повече не скачай далече от мене!“

А Прециоза, като прибавила румения цвят на срамежливостта към палитрата на природната красота, му отвърнала: „Аз съм в ръцете ти, на тебе давам честта и живота си; мери ме, претегляй ме, отвънка, отвътре – твоя съм“. И когато кралицата попитала красавицата коя е и защо се е принудила да живее в гората, Прециоза ѝ разказала поред цялата история на своите нещастия. Кралицата, като я похвалила за нейната доброта и честност, казала на сина си, че ще се радва да го вижда с такава съпруга. Принцът, който искал това най-много в живота си, веднага ѝ дал дума, а майка му, като ги благословила двамата, отпразнувала прекрасния съюз с великолепни тържества. И така Прециоза, поставена на везните на човешкия съждения, доказала напълно, че

добре ли постъпваш, добро ще получиш.

1. Непристъпна скала.

2. Джован Винченцо Старче, член на градския съвет на Неапол, обвинен от мълвата, че се е обогатил за сметка на увеличените цените на хляба, бил разкъсан по най-жесток начин на парчета по време на народен бунт през май 1585 г.

3. В Генуа правели от местен камък точила.

4. Неаполитанските улици, павирани с големи парчета вулканични камъни, винаги подлагали на сурови изпитания модните дами. Особено тежко им било през XVII в., когато станали модерни много високи (20-30 сантиметра) и тънки токове. Знатните жени ходели, като се опирали на ръцете на съпровождащите ги слуги, с което давали повод за хорски приказки.

5. Поговорката, чийто произход се обяснява различно, означава: „Да търсиш нещо там, където го няма“.

6. Течаща вода.

7. През XVII-XVIII в. драхмата тежала от 3,45 до 3,9 грама; ротоло (сицилийска и неаполитанска мярка за тегло) – 890 грама.

(Следва)