СЛУЖБОМЕР

четвъртък, април 26, 2018

Бизнес със стрелба по абхазки

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В Абхазия се разгаря сериозен скандал – руският бизнесмен Михаил Панов реши да каже цялата истина за това с какво се е сблъскал на окупираната от неговата страна територия. Други инвестиции в Абхазия няма и не може да има, освен тези по руската държавна програма, а също така на частни предприемачи, уловени в капана на пропагандата. Едни от тях бяха убити, на други им присвоиха бизнеса.

Тъй като никой не признава „независимостта“ на Абхазия освен Венецуела, Никарагуа и Науру, а САЩ обявиха санкции срещу тези, които се опитат да сътрудничат с марионетния режим, желаещите да вложат пари в строителството или производството в Абхазия се оказаха малко, само редки наивни хора. След това започнаха да ги убиват и да им отнемат бизнеса. Според идеята инвеститорите трябваше да проверят бизнес климата, да проучат криминалната обстановка, да проверят историята на другите инвестиции. По всяка вероятност руските бизнесмени повярваха все пак на своята власт и започнаха да идват в Абхазия, особено след 2008 година, вече не просто като на окупирана от руските войски територия, а като в „държава“, получила от Кремъл статута „независима“.

Един от тях се оказал Михаил Панов, който решил да произвежда в Абхазия пластмасови тръби за водопроводи, напоителни системи и канализации. През 2015 година той отворил завод, който започнал да носи печалби, и почти веднага се сблъскал с проблем – абхазкият му партньор, който според договора трябвало да се занимава само с реализация на продукцията, решил да измъкне цялото производство. Започнал със силова операция, при която целият руски персонал бил качен насилствено на превозни средства и транспортиран в Русия. На Панов му казали направо: „Не идвай, заминавай си, това е наше, ще те убием!“.

Това не било просто заплаха – в Абхазия вече имало няколко убийства на хора, които възнамерявали да се занимават с бизнес. Почти едновременно с Михаил Панов в Абхазия се появили Сергей Клемантович и помощничката му Оксана Скаредновая, които искали да се запознаят с условията на местния бизнес. Те изчезнали безследно през 2012 година и едва през октомври 2013 година телата им били открити в един изоставен селски кладенец. В обвинителната реч на прокурора по време на съдебния процес са споменати имената на престъпниците: Квициния Нодик, Бигвава Джумбер, Цвижб Аслан, Гопия Ахра и Хмаил Рамин. Посочена е и причината за престъплението – „организиране на отвличане за откуп и умишлено убийство от користни подбуди“.

Имената на повечето от обвиняемите не говорят нищо, но организаторът и поръчителят на престъплението Нодик Квициния се оказа депутат в „парламента на Абхазия“. Именно депутатът дал на своите съучастници идеята, че руснаците „трябва да бъдат отвлечени и държани до получаването на откуп в размер на 2 000 000 щатски долара за освобождаването им“. Но след един ден похитителите се уплашили от постъпката си и, за да заметат следите, убили заложниците. Едва през октомври 2016 година всичките участници в престъпната група бяха осъдени на 13 до 20 години лишаване от свобода. Буквално до заключителното заседание и обвинителната присъда Нодик Квициния изпълнява длъжността си на депутат, даже му позволяват да ходи в „парламента“ и да гласува.

На Михаил Панов му провървяло – не го отвлекли и не го убили, защото или се оказал прекалено твърд, или в Абхазия вече са станали предпазливи след убийството на Клемантович и неговата помощничка. Панов се бори вече няколко месеца, търка праговете на началниците в Абхазия, като се започне от самия „президент“ и се завърши с руския „посланик“, но все напразно. В разговор с руски журналисти, същите, които преди десет години пишеха за „светлото бъдеще“ на Абхазия, за това как сега ще заживее „независимата държава“, Михаил Панов не крие своето разочарование: „Тук – показва той стълбовете на граничния ККП – трябва да виси предупреждение за бизнесмените. С големи букви: „Правителството на Русия предупреждава: да се прави бизнес в Абхазия е опасно!“ И листовки трябва да се раздават тук на предприемачите, като на туристите, които отиват в Сомалия… За да знаят къде ще ги ограбят, а къде ще ги убият“.

Още един пострадал е Игор Варов, собственик на най-големия търговски център в Абхазия „Континент“, който работи в Гагра от 2004 година. Оттогава Варов е обект на няколко покушения, опитват се да затворят търговския център и това се реализира през юни 2014 година, когато въоръжена група окупира зданието. Оказва се, че въоръжените хора са рекетьори, те искат от бизнесмена да им плаща всеки месец определена сума пари, но Варов не се съгласява с условията. Той така и не успява да върне бизнеса си. „Прокурорът ми каза: „Игор, разбирам, че законът е на ваша страна, но това е Абхазия – трябва да се договаряте!“ Съдии, депутати и даже един министър ми казаха същото. Някои престъпници и представителите на властта са все хора от един кръг: престъпен план, престъпна републиканска общност, която се поощрява от всички страни. Тук правният нихилизъм е основен житейски принцип, особено по отношение на дошлите отвън. И всичко започна с управлението на днешния президент Раул Хаджимба“.

Предприемачът Алексей Тверской открива през май 2016 година в Сухуми офис за велосипеди под наем. Веднъж през юни 2017 година идват няколко клиенти, които се оказват сътрудници на криминалната полиция – искат да вземат велосипеди под наем, желателно е безплатно.

„Казах им цената, те се възмутиха, че е скъпо. Уговорихме се, че ще платят по-малко, но ще карат велосипедите половин час. Върнаха се след час и половина, единият велосипед беше неизправен. Започна неприятен разговор, те казваха, че трябва изобщо да им давам велосипедите безплатно. Стигна се до заплахи – ще ми видят сметката и ще ми вземат бизнеса. Имах познат чиновник, комуто позвъних и се оплаках. Мислех, че ще може да повлияе на положението. Но още същата нощ отнесоха половината ми велосипеди – най-скъпите и най-търсените“ – разказва Алексей пред кореспондент на Радио „Свобода“.

Тверский решава да продаде останалите велосипеди и да се върне в Русия. Той разбира доста бързо как стоят нещата и, ако се съди по всичко, няма желание да се бори. Клановостта и всесилието на абхазката власт не се състои само във възможността да загубиш бизнеса си и дори живота си, но ако потрябва, ще бъде използвана и пропагандата. Откакто Михаил Панов започва да разказва публично за своите проблеми и да дава интервюта, абхазките масмедии започват като отговор информационна кампания, наричайки Панов „враг на Абхазия“, в социалните средства текат бурни обсъждания, които приличат повече на съревнование кой ще хвърли повече кал срещу Панов. Най-обикновеното пожелание от абхазките потребители на интернет е - „да си обира крушите, докато е жив“.

От 2015 година в Абхазия е регистриран Център за подкрепа на руския бизнес „Аидгилара“, който има сайт, програма и двама сътрудници, а на масата на генералния директор Анна Калягиная стои руското знаме. Ако се съди по описанието на дейността му, центърът предоставя услуги в областта на регистрирането, счетоводството, правото. Но на сайта не може да се намери информация за рисковете – за клановете и криминалните ситуации, за алчността на чиновниците и за рекета.

Всъщност положението в Абхазия е опасно не само за бизнеса, там често грабят, насилват и убиват туристи. И не само. Най-нашумялото престъпление беше убийството през септември 2013 година в Сухуми на първия секретар на консулския отдел на „руското посолство“ в Абхазия Дмитрий Вишернева и жена му. Дипломатът беше известен с това, че защитаваше собствеността на руснаците в републиката. Дали е бил свързан с руските специални служби, или не – не е всъщност важно. За отбелязване е, че убийството стана сутринта в центъра на града.

Според сътрудника на Института за страните от СНГ Михаил Александров гибелта на дипломата от руското „посолство“ може да бъде свързано и с „доста високото равнище на бандитизма“ в републиката: „Особеност на бандитизма в Абхазия е това, че престъпниците нападат преди всичко чужденци – тоест туристи, сътрудници на организации, фирми и така нататък. Това е свързано с факта, че в Абхазия е разпространен все още институтът на кръвното отмъщение и убийството на свои хора там би се наказвало много строго. И ето че срещу хора, дошли отвън, се извършват, разбира се, повече нападения“. Сега, 25 години след началото на окупацията на Абхазия от руските войски и десетилетия след признаването на „държавната независимост“ на грузинската република, руските чиновници свиват рамене и мрънкат някакви оправдания за „високо равнище на бандитизма“ или за „кръвно отмъщение“.

Журналистът Антон Кривенюк, жител на Абхазия в близкото минало и ярък пропагандист на „независимостта“, живее сега в Русия и пише за своите разочарования. „Набезите, различните криминални истории, в които попадаха руските предприемачи в Абхазия, на първо място убийството на бизнесмена Клемантович и на неговата помощничка Скаредновая, са, разбира се, основната причина за прекратяването на работата на руските компании в републиката. Това е основната причина страната да попадне фактически в черния списък на руския бизнес“ – анализира Кривенюк, който само преди 10-15 години е бил активен абхазки патриот.

Днес някогашните съотечественици на Кривенюк защитават честта на Абхазия, коментирайки поведението на Михаил Панов. Нона Гумба: “Тази гадина плаши целия народ! Намерил се господин, пан или нещо такова! Чуй, пан гадино! Ако Русия няма никакви интереси към тази страна, тук ще намерят с удоволствие своите стратегически интереси други страни… Те са много, така да знаеш, интригант такъв! По дяволите такъв инвеститор! Направо без своя изгода руснаците съжалиха абхазците! Ти, който не помниш своите корени, не ни диктувай как да живеем!“.

Не е трудно изглежда да се разбере, че окупираните територии се превръщат доста бързо в подобие на окупаторите. Бандитското завземане на Абхазия предопредели нейното бъдеще – Абхазия се превърна в бандитска държава. Същото става и с другите сепаратистки територии в постсъветското пространство. Още никой не е обърнал внимание на този детайл – в много мемориални гробища на сепаратистките градове лежат герои на Наказателния кодекс, на такива именно принадлежи победата, която завоюваха за Кремъл. А сега сърбат попарата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.