Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 23

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА.

БЕЗРЪКАТА ПЕНТА

(LA PENTA MANO-MOZZA)

Втора забава от третия ден

ПЕНТА ОТКАЗВА ВЪЗМУТЕНО ДА СЕ ОМЪЖИ ЗА БРАТ СИ И КАТО СИ ОТРЯЗВА РЪЦЕТЕ, МУ ГИ ДАВА ЗА ЗЕСТРА. ТОЙ Я ЗАТВАРЯ В САНДЪК, ХВЪРЛЯ Я В МОРЕТО, А КОГАТО САНДЪКЪТ ДОСТИГА БРЯГ, ГО ЗАНАСЯ В ДОМА СИ ЕДИН РИБАР, ЧИЯТО РЕВНИВА ЖЕНА ОТНОВО ХВЪРЛЯ ПЕНТА В МОРЕТО. НАМЕРЕНА ОТ ЕДИН КРАЛ, ТЯ СЕ ОМЪЖВА ЗА НЕГО, НО ЗАРАДИ ИНТРИГИТЕ НА СЪЩАТА ЛУКАВА ЖЕНА Е ИЗГОНЕНА ОТ КРАЛСТВОТО И НАКРАЯ, СЛЕД ДЪЛГИ НЕСГОДИ, Е НАМЕРЕНА ОТ МЪЖА СИ И БРАТ СИ И ВСИЧКИ СА РАДОСТНИ И ДОВОЛНИ.

Като изслушали разказа на Цеца, всички потвърдили единодушно, че Канетела си е получила заслуженото, а е трябвало и повече за това, че е търсела под вола теле. Но те се радвали на нейното избавление от бедите, отбелязвайки, че след като е извръщала нос от всички мъже като от воня, трябвало е да се довери на чистача на клозети, за да се избави от безмерните си митарства. Принцът обаче направил знак на Чека да даде воля на своята история; и та започнала така:

- Доблестта се проверява в несгоди; светилникът на доблестта сияе най-ярко там, където най-много се сгъстява тъмнината. От трудности се раждат заслугите, а след заслугите следват почести. Достойна за триумф не е тази, която стои, сложила ръце на кръста си, а тази, която размахва непрекъснато черпака [1]. Такава била и сестрата на краля на Прета сека [2], която с кървав пот, преодолявайки смъртоносни опасности, издигнала свой дом на щастието и за чиято съдба ми дойде на ум да ви разкажа.

Когато кралят на Петра сека овдовял и подстригал косите си в знак на траур, дяволът му внушил да вземе вместо жена си своята сестра. Извикал я той насаме и ѝ казал: „Сестрице моя, не би трябвало умният човек да изпуска доброто, което има в дома си; а освен това не се знае как можеш да се озовеш навън, когато чужд човек ти влезе в къщата. Ето защо, като обмислих добре тези неща, реших да те взема за жена. Ти си ми във всичко близка по дух и аз те познавам изцяло. Надявам се, че ти ще се зарадваш на този съюз на брилянта и златото, на това съглашение за монополна търговия, на това обединение на нашите усилия, на тази рецепта за лекарствена смес; и ние заедно, ти и аз, ще заживеем напълно щастливо“.

Като чула тази лудост, Пента излязла все едно вън от себе си, лицето ѝ изгубило един цвят и придобило друг, защото никога не можела да си помисли, че брат ѝ е способен на такива номера и че ще му дойде на ум да я дари с двойката си развалени яйца, след като самият той се нуждаел от стотица пресни. Оставайки дълго време безгласна и мислейки как да отговори на едно толкова нагло и безразсъдно желание, накрая, като разтоварила магарето на търпението си, тя рекла:

- Ако вие сте останали без ум, аз още не съм си изгубила срама. Учудвам се как изрекохте подобни думи. Защото ако това е шега, шегата е магарешка, а ако е сериозно, вони на коза! Горко на езика ви, който се обърна да каже подобно срамно нещо, и горко на ушите ми, които го чуха. Аз да стана ваша жена? Къде ви е мозъкът? Откога в нашия дом се творят вонящи неща? Откога от вас вони на гнилоч? Каква е тази скверна смес? С вас в гората ли живеем, или на ливадата пасем? Сестра ли съм ви, или парче пушено сирене? Вразумете се за ваше благо и нека повече ни една подобна дума да не се откъсне от устата ви, иначе ще направя нещо, което не можете и да си представите! Ако решите повече да не ме смятате за сестра, аз също ще престана да ви смятам за свой брат!

С тези думи тя изтичала в стаята си, като се заключила отвътре, а злополучният крал, останал с лицето на човек, когото са шибнали по топките с пръчка, засрамен като момче, което е счупило чаша, смутен като прислужничка, която крие месо от котката. Пента не се показвала пред очите му повече от месец; но след това, отново призована да плати данък за неистовото желание на брат си, поискала да узнае какво именно в нея му е внушило този каприз. Като излязла от стаята си, тя се обърнала към краля: „Братко мой, огледах се и се преогледах пред огледалото отгоре до долу, но не можах да намеря в себе си нищо, което да заслужава вашата любов; защото не съм апетитно късче, което би съблазнило някого“.

И кралят отвърнал: „Пента моя, ти си прекрасна и съвършена от главата до петите, но най-много от всичко ми вземат ума твоите ръце. Ръцете ти, вилици, които издърпват моите вътрешности от тенджерата на моята утроба! Ръцете ти, куки, които теглят нагоре ведрото на душата ми от кладенеца на живота! Ръцете ти, менгеме, което стяга духа ми, докато Любовта го стърже с пилата си! Ръцете ти, прекрасните твои ръце, черпаци, разливащи наслаждения, клещи, късащи от сърцето ми въжделения, лопати, които ринат въглени в пещта, където кипи сърцето ми!“

Той искал да продължи, но Пента отвърнала: „Добре, разбрах ви. Почакайте малко тук, не мърдайте от мястото си; сега ще се върна!“ Като влязла в своята стаята, тя наредила да повикат роба ѝ, който имал малко мозък в главата си, дала му една остра ножица и добри пари, след което му казала: „Скъпи Али, ти отреже двете ми ръце; аз иска добър таен нещо направи, иска кожа много бяла да бъде“ [3]. Робът, като мислел, че прави добро на своята господарка, с две движения ѝ отрязал ръцете. Пента наредила да ги поставят във фаянсова чиния и, като ги покрила с копринена салфетка, ги изпратила на брат си с пожелание да се наслаждава на това, което така силно желаел, да е жив и здрав и да има наследник на трона.

Кралят, като се видял посрамен, изпаднал в такъв гняв, че започнал да вика думи, каквито хартията не би изтърпяла. След това наредил да сковат бързо един сандък, да го засмолят добре, напъхал в него сестра си и заповядал да го хвърлят в морето. Гонен от вълните, сандъкът доплувал до един бряг, където рибарите хвърляли мрежите си; като го издърпали и го отворили, те намерили вътре Пента, по-прекрасна и от Луната, която би изглаждала така, ако прекара Великите пости в Таранто [4]. И Мазиело, който бил старши на рибарите, я взел вкъщи, като поръчал на Нуча, жена си, да се грижи за нея. Но едва излязъл, Нуча, изпълнена с подозрения и ревност, напъхала отново Пента в сандъка и го хвърлила в морето.

Сандъкът, подхвърлян от вълните, се носил дълго по морето насам и натам, докато не срещнал един кораб, управляван от краля на Тера верде [5]. И той, като съзрял по вълните странния предмет, заповядал да свият платната и да пуснат във водата лодка. Сандъкът, изтеглен на борда, бил веднага отворен и като видял в него нещастната девойка, кралят, който все едно открил в моргата жива красавица, си помислил, че е станал притежател на безценно съкровище, макар сърцето му да плачело, че тази пълномощничка на драгоценностите на Амур се е озовала при него без ръце. Като отвел Пента в кралството си, той я направил придворно момиче на своята кралица. И Пента изпълнявала всякакви поръчения с помощта на краката си, даже шиела, плетяла дантели, колосвала яки и решела косите на кралицата, за което тя я обикнала като родна дъщеря.

Но след няколко месеца кралицата получила призовка да се яви в банката на парките, за да плати дълга си към Природата; и като повикала краля, тя му казала: „Малко остана на душата ми да чака минутата, когато ще се развърже брачният възел, който я свързва с тялото; така че бъди щастлив, съпруже мой, спомняй си за мене. Но ако наистина ме обичаш и желаеш да премина щастлива и спокойна в другия свят, направи ми една услуга“. „Кажи какво искаш, мила моя - рекъл кралят. - Защото, като не ще мога да явявам любовта си в този живот, поне в смъртта да дам знак за моята преданост“. „И така - казала кралицата, - щом обещаваш, моля те с цялата си душа: когато затворя очи, за да се превърна в прах, ожени се за Пента. Макар че не знаем нищо за нея, как и откъде е дошла, добрият кон се познава по товара от добри навици“. „О, ако можеше да живееш още сто години! - отвърнал кралят. - Но след като ми казваш „лека нощ“, за да ме постигне тежък ден, обещавам ти да я взема за жена. Не е важно за мене, че е без ръце и е малко слабичка; както се казва, от нещастен човек не трябва да се иска много“. Но той не произнесъл последните думи, а само ги прошепнал, защото съпругата му вече не можела да ги чуе. И така, след като кралицата загасила свещта на своя живот, той се оженил за Пента и в първата им брачна нощ тя заченала син.

Но на краля му се наложило да отиде скоро по море до Ауто скойо [6], и той, напътстван от Пента, вдигнал котва; а Пента родила след девет месеца хубаво момченце. И по целия град имало фойерверки, а държавният съвет приготвил една специална фелука, за да изпрати вест на краля. Но корабчето попаднало в тежка буря; вълните ту го подмятали едва ли не до звездите, ту го сривали в морски пропасти, докато накрая не стигнало до онзи бряг, където Пента била приютена от състраданието на един мъж и прогонена от жестокосърдечието на една жена.

И се случила по това време на това място същата Нуча, която дошла да пере гащите на сина си и, любопитна за всяко чуждо нещо, което е характерно за женската природа, започнала да разпитва собственика на фелуката къде и от кого е изпратен. И корабовладелецът казал: „Отивам от Тера верде за Ауто скойо, за да намеря краля на страната си и да му дам писмото, с което съм изпратен; мисля, че е от жена му; но не мога да ти кажа какво точно има в него“. „А за кого е женен кралят“ - подхванала Нуча. И корабовладелецът отвърнал: „Казват, че за една прекрасна девойка, наречена Безръката Пента, защото ѝ няма двете ръце; както съм чувал, я намерили в сандък, който плавал по морето, и такъв ѝ бил късметът, че стана жена на краля. Не зная какво срочно му пише, но е време да надуя платната, за да пристигна по-бързо в Ауто скойо“.

Като чула това, лукавата Нуча поканила капитана да пие вино и като го напила като свиня, до козирката, измъкнала писмото от джоба му и поискала да ѝ го прочетат; при това, пукайки се от завист, тя не можела да изслуша нито една дума без тежка въздишка; след това надумала своя клиент [7] – студентът, който ѝ прочел писмото – да преправи почерка си и да напише, че кралицата е родило вместо син уродливо кученце и че придворните чакат разпореждания как да постъпят.

Написаното и отново запечатано писмо тя сложила обратно в джоба на мореплавателя, който, след като изтрезнял и видял, че времето се е подобрило, обърнал така платната, че югозападният вятър да духа откъм кърмата, и скоро стигнал мястото, където намерил краля и му връчил писмото. Кралят отвърнал, че моли всички да бъдат доброжелателни с кралицата и че не е огорчен от случилото се, защото няма какво да се направи, след като такива неща се пращат от Небето, и добрият човек не би се опитвал да размества звездите.

Корабовладелецът, изпратен обратно, стигнал след два дена до брега, където се срещнал отново с Нуча, която се завъртяла хитро около него така го почерпила, че той, пиян до безчувствие, паднал от пейката с вирнати крака и заспал. А Нуча, като пуснала ръка в джоба му, напипала пакета с писмото на краля, и когато студентът ѝ го прочел, накарала го да напише фалшиво послание до държавния съвет на Тера верде със заповед веднага да изгорят и майката, и детето.

Като дошъл на себе си, корабовладелецът отплавал и, пристигайки в Тера верде, предал посланието. Когато то било отворено, старите съветници започнали да шепнат тревожно помежду си и стигнали до извода, че господарят им или се е побъркал, или са го омагьосали, след като, имайки жена като бисер и наследник, прекрасен като драгоценен камък, е решил внезапно да ги стрие на прах със зъбите на Смъртта. Затова решили да изберат среден път: да изселят жената с младенеца, за да не знае никой за тях нито нещо ново, нито старо. Като дали на Пента шепа торнезе, за да преживее на първо време, лишили кралския дворец от неговото съкровище, града от неговата светлина, а мъжа ѝ – от двете опори на надеждата му.

Когато се видяла изгонена от своето жилище, макар че не била жена с безчестно поведение, нито родственица на бандит, нито изключен студент, нещастната Пента, като окачила младенеца до гърдите си и миела лицето му с мляко и сълзи, тръгнала по един път, който я довел до Лаго труволо [8]. Кралят на тази страна бил вълшебник. Като видял прекрасната саката жена, чийто вид само бил способен да осакати всяко сърце и която само с раменете на отрязаните си крайници можела да води по-значима война от Бриарей [9] със стоте си ръце, той поискал да чуе цялата история на бедствията, които е преживяла: от деня, когато брат ѝ за това, че отказала да се даде за храна на плътта му, я хвърлил за храна на рибите, до деня, когато престъпила границите на кралство Лаго труволо.

Слушайки този горчив разказ, вълшебникът плачел неудържимо и съчувствието, влизащо през отверстията на ушите му, излизало като въздишки от отдушника на устата му; накрая, като я утешил с добри думи, той казал: „Радвай се, дъще моя, че даже когато в дома на душата прогният стените, той може да се държи на подпорите на надеждата и да не даде на душата да излети навън от отчаяние, защото понякога Небето удължава човешките нещастия почти до пълно крушение, за да направи още по-чудесен добрия изход. И така, не се страхувай, а смятай, че си намерила тук и баща, и майка, а аз ще ти помогна с всичко и ако трябва, няма да пожаля и кръвта си“.

Нещастната Пента, като му благодарила, казала: „Сега не ми е толкова тежко да понеса това, че Небето ми изпраща дъжд от бедствия и град от нещастия, защото се намирам под покрива на вашата доброта. Да приема това, което е във ваша власт и по ваша воля, и да виждам вашето добро лице - ето кое ми дава утеха и радост“. И така, след хиляди думи на съчувствие от едната страна и признателност от другата, вълшебникът ѝ предоставил прекрасни покои в своя дворец, поръчал на слугите да се грижат за нея като за негова родна дъщеря, а на следващата сутрин заповядал да бъде огласен указ, че този човек, който дойде и му разкаже за най-голямото си преживяно нещастие, ще получи от него драгоценна корона и златен скиптър.

И когато тази новина обиколила Европа, събрали се в двора му, за да получат обещаното богатство, повече хора от ято скакалци. Един разказвал, че прислужвал в някакъв дворец цял живот, и когато останали и без сили, и без сръчност, когато изгубил младостта си и здравето си, отплатили му се с нищо; друг казвал как с него се отнесъл несправедливо някакъв висшестоящ и как тази обида го яде до ден днешен, защото бил принуден да глътне това хапче и да не дава воля на гнева си; трети плачел, че качил имуществото си на кораб и изведнъж първият порив на вятъра му отнел всичко - и печеното, и суровото; а четвърти се оплаквал, че прекарал годините са над хартията с мастилото и не спечелил нищо - нито кокошо перо, а особено бил отчаян от това, че писателската му работа била малко успешна, докато материалът, от който правят мастилниците, се търси извънредно много по света [10].

По това време кралят на Тера верде се върнал в страната си и му се наложило да изпие такъв сироп, че се мятал като изскубнал се от клетката лъв, и бил готов да одере кожата на съветниците; но те му показали изпратеното от него писмо и той, като видял, че почеркът е подправен, извикал вестоносеца. И когато вестоносецът разказал всичко, което му се случило по пътя, кралят разбрал, че всичките злодеяния са подсторени от съпругата на Мазиело. Той снабдил с всичко необходимо един кораб и лично отплавал към онзи бряг.

Като намерил жената, кралят с добронамереност, каквато тя заслужавала, изтръгнал от нея истината и, като му станало ясно, че причината за всичко е била ревност, заповядал да я намажат с восък и мас. Когато това било направено, той я метнал върху голям куп дърва, подпалил го и като видял как пламъците погълнали с огромен червен език нещастницата, вдигнал платната.

Когато се носел по другото море, корабът му срещнал кораба, с който плавал кралят на Петра сека; след хиляди церемонии той му казал, че пътува за страната Лаго трувало заради указа, обнародван от тамошния крал, желаейки да опита късмета си; защото бил уверен, че със своите скърби няма да отстъпи и на най-скърбящия човек на света. „Щом е така – казал кралят на Тера верде, - ще те последвам и ще дам сто точки преднина на най-нещастния нещастник, който се окаже там. Другите мерят мъката си с чаши, а аз греба с цели кофи. Затова да вървим заедно и нека да се договорим като честни хора: който от нас спечели, ще раздели другарски с другия печалбата си без остатък“. „Дадено“ – отвърнал кралят на Петра сека.

Като си дали дума, те пристигнали в Лаго трувало, където се представили на вълшебника, който ги приел тържествено, както подобава на короновани особи, и като ги настанил под балдахина, ги уверил хиляди пъти, че се радва на идването им. А когато чул, че са дошли за състезанието на нещастните, пожелал да разбере бремето на каква скръб ги е довело под въздишките на сироко (югозападен средиземноморски вятър – бел. П. Н.).

Тогава кралят на Петра сека започнал да разказва за любовта, която изпитвал към своя кръв, за целомъдрието на сестра си, за жестокосърдечието, което проявил, когато я затворил в насмолен сандък и я хвърлил в морето, поради което, от една страна, го измъчва съзнанието за извършения грях, а – от друга, го пронизва скръбта за загубената сестра. Оттам и срамът, и болката му; така че и най-страдащите обитатели на ада не биха могли да се мерят с него по страданията, които е изпитало сърцето му.

Когато кралят свършил своя разказ, започнал да разказва другият. „О, твоите скърби са захаросани понички, курабийки със сладко и сиропирани кексчета в сравнение с това, което чувствам аз; защото безръката Петна, която намерих в един сандък, е като свещ от венециански восък в катафалката на моето погребение. Ожених се за нея и тя ми роди прекрасен син, но заради злодеянията на една проклета харпия едва не изгориха и нея, и него на клада. О, гвоздей в сърцето ми! О, болка, която не ми дава мира! Изгониха ги, прокудиха ги от моето кралство! И аз, лишен от всякаква радост, не зная как все още не е паднало на земята под товара на страданията магарето на моя живот“.

Като чул вълшебникът единия и другия, разбрал, че първият е брат, а вторият съпруг на Пента, наредил да извикат Нофриело, детето, и казал: „Иди да целунеш краката на баща си, твоя господар“; и детето послушало вълшебника. Бащата, като видял това благовъзпитано дете, окачил красива златна верижка на врата му. А вълшебникът продължил: „Целуни ръката на чичо си, хубаво мое дете“ и хубавото дете го послушало веднага, а другият крал, възхитен от неговата пъргавина, му подарил красив скъпоценен камък и попитал вълшебника дали това не е неговият син, а той отвърнал, че ще трябва да попитат майка му.

Пента, която стояла зад една завеса, чула целия този разговор и се показала; и както изгубило се куче, което е било намерено от своя стопанин след много дни, го ближе, подскача около него и проявява хиляди признаци на радост, така и тя подтичвала ту при брат си, ту при съпруга си, привлечена ту от роднински чувства, ту от предана любов, и прегръщала ту единия, ту другия с такава радост, каквато не е възможно да си представим. Тримата все едно изпълнявали един концерт, нямайки сили дума да промълвят и задъхвайки се от радост.

Но в музиката настъпила пауза, когато Пента започнала да ласкае детето и сега ту баща му, ту чичо му го притискали в обятията си и го целували като обезумели. Накрая всичко, което било казано и направено и от едната, и от другата страна, вълшебникът обобщил със следните думи: „Единствено Небето знае как ликува сърцето ми, когато вижда утешената госпожа Пента, която заради благите си достойнства трябва да бъде носена на ръце и заради която с всякакви уловки се стремих да привлека в кралството си нейния съпруг и нейния брат, дори и да бъдат оковани във вериги; но сега, понеже бикът трябва да се държи за рогата, а човекът да се обвързва с дума, и обещанието на честния човек е равносилно на подписан договор, определям, че кралят на Тера верде е преживял наистина разкъсваща душата му мъка. И аз, изпълнявайки думата си, му дарявам не само корона и скиптър, за което беше споменато в указа, но и кралството си. И тъй като нямам нито дъщери, нито главоболия [11], искам вие, прекрасната двойка, съпруг и съпруга, да ми станете приемни деца; ще сте ми скъпи като зеницата на окото. И понеже не остана нищо повече, което да се желае за пълното щастие на всички, нека Пента покрие сакатите си ръце с престилката и ще ѝ израстат отдолу по-хубави ръце от предишните“ [12].

Пента направила така и всичко станало, както казал вълшебникът. Радостта от това била велика, ликували всички, особено съпругът, за когото тази придобивка била по-голяма и от новото кралство, което му подарил вълшебникът. И като прекарали немалко дни във вълшебни празненства, кралят на Петра сека се върнал в своето кралство, а кралят на Тера верде, като дал на по-малкия си брат пълномощия да управлява държавата, останал при вълшебника, като мерел множеството преживени скърби с метъра на радостта и бил жив пример за света,

че сладкото повдига си цената,

щом предхожда го горчивината. [13]

1. Свързването в едно изречение на думата „триумф“ и кухненски термини е изключително характерно за стила на автора.

2. Сух камък.

3. И в оригинала изречението е на „развален“ език. Може да се предположи, че робът е пленен турчин, арабин или бербер.

4. Околностите на град Таранто (Апулия) се славели с богатите си запаси от риба и миди, така че и по време на пости човек можел да яде до насита, за да се закръгли лицето му като пълна луна. Но лицето на Пента е сравнено с луната не заради кръглата си форма, а заради своята бледност и заради своята красота; сравнението с луната е фолклорно и поетично клише за описване на женската хубост.

5. Зелена земя.

6. Висока скала.

7. Вероятно Нуча е имала кръчма и е давала стаи на наематели. Но, между другото, „клиенти“ наричали понякога любовниците, което е възможно и в този случай, защото студентът изпълнява поръчения, които изискват пълна тайна.

8. Мътно езеро.

9. В гръцката митология – великан със сто ръце и петдесет глави, син на Уран и Гея.

10. Преносимите мастилници се правели от рога.

11. Поговорка, която срещаме и в приказката „Кумът“, в оригинала: né figlie né fittiglie.

12. Тази престилка, наречена в оригинала „nantecunnale“ (буквално: това, което покрива женския срам), несъмнено има ритуално-символично значение. Символично се подразбира, че ръцете израстват не по повеля на вълшебника, а Пента ги създава със силата на своето майчинство, все едно ги „ражда“. Този детайл, както и други сходни мотиви в приказките на Базиле, имащи фолклорна основа, по-всяка вероятност произлиза от древните митове. Друг паралел е с християнското свещенодействие, при което благодатта на освещаването се предава също от подобие на „престилка“ – епатрихила.

13. Ще отбележим, че в края не е изпълнено обещанието, което кралят на Тера верде дава на брата на Пента – да раздели наградата на половина.

(Следва)