ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ

Юдейският елит мразел Ирод „със съвършена омраза“ (както е казано по друг повод в 138-ми псалм) и тази омраза надживяла вековете. Ние и до ден днешен наричаме „ирод“ всеки жесток и несправедлив цар.

Няма злодеяние, които да не били приписвани на Ирод.

Евангелията го обвиняват, че е избил младенците; Йосиф твърди, че от омраза към евреите Ирод заповядал преди смъртта си да екзекутират всички представители на знатните семейства.

Талмудът нарича Ирод роб на Хасмонеите, който се разбунтувал срещу своя господар, за да вземе за жена красавицата Мариамна. Когато тя се самоубила, за да не попадне в ръцете на изверга, този мерзък некрофил положил тялото ѝ в мед и седем години се сношавал с трупа.

„Ирод бил роб на Хасмонеите и хвърлил око на една девица от техния дом – разказва трактатът „Баба Батра“. – Веднъж той чул как Бат Кол (Глас от Небето) казал: „Всеки роб, който въстане днес, ще постигне успех“. Той въстанал и убил всички от дома на своя господар, но пощадил девицата. Когато чула, че той иска да се ожени за нея, тя се качила на покрива и извикала: „Този, който дойде и каже, че е от дома на Хасмонеите, е роб, защото само аз останах от този дом и сега ще скоча от покрива“. Той запазил тялото ѝ в мед седем години. Някои казват, че се сношавал с нея, а някои – че не правил това“ [139].

Трудно е като че ли да се намери в историята друг персонаж, когото да мразели едновременно и юдеите, и християните, и проримски настроените ренегати.

Тази омраза изглежда малко странна, защото управлението на Ирод било златен век за Юдея.

Страната била дотолкова независима от римляните, доколкото можело. Навсякъде царял мир. Търговията процъфтявала и тъй като през страната преминавал транспортният коридор, съединяващ Червено море със Средиземно, митническите доходи на държавата били огромни. Ирод ги влагал в развитието на инфраструктурата, като по този начин осигурявал работа на населението и предизвиквал небивал приток от преселници.

С невероятен разкош Ирод построил наново Храма, като го облицовал с жълт, син и бял мрамор. „Този, който не е виждал някогашния Храм, никога не е виждал по-прекрасно здание“ – въздиша Талмудът [2]. Той съобщава, че когато Ирод издигал Храма, дъждът валял само нощем, за да не пречи на работниците [3]. Разкошът на Храма, на свой ред, привличал нови поклонници и скоро Ерусалим се превърнал в един от най-богатите градове в античния свят.

Храмът, построен от Ирод, реконструкция

Ирод не забравял и за своите римски покровители. Той организирал в чест на Октавиан петгодишни игри и издигал в негова чест храмове, като, наистина, предпочитал предвидливо да прави това извън пределите на Юдея. Ирод построил нови езически градове – Себастия, Фазаелида и Антипатрида [4]. Той изграждал театри, амфитеатри и хиподруми.

Крепостта, която построил в Ерусалим, Ирод нарекъл угоднически Антониева кула - в чест на своя покровител Антоний. Когато Антоний бил разбит от Октавиан Август, Ирод поправил бързо политическата си грешка, като нарекъл в чест на Октавиан цял град – Кесария. В Самария той построил крепостта Себаста, в Галилея – Хава, в Перея – Есевон.

Кесария
Останки от града, който Ирод построил

По време на Ирод страната била богата и умиротворена; хазната била препълнена; строителството давало на всички работа и процъфтяване. Какво тогава има? Откъде идва тази невероятна, звънлива омраза?

Причината ни разкрива една случайна бележка на Тертулиан – знаменит християнски апологет, живял в края на II и началото на III век.

Тертулиан пише за „иродианите“. Иродианите се споменават в Евангелията наред със садукеите и фарисеите като гонители на Христос и невнимателният читател може да ги сметне за партия от политически привърженици на Ирод.

Тертулиан съобщава, че иродианите смятали Ирод за Христос. „Herodiani, qui Herodem Christum esse credebant“ [5].

В това нямало, ако си помислим, нищо удивително. Както вече не един път сме кавзали, Христос/Машиах/Машиаха означава просто Помазаник. А всеки юдейски цар бил наричан Помазаник.

Ирод, когото езичниците провъзгласили за юдейски цар на римския Капитолий, съвсем очевидно би трябвало да поиска от своите юдейски поданици да му признаят тази титла. Той нямал друг изход.

Друго нещо е, че на евреите това им се сторило светотатствено. Някои от тях изобщо не признавали по това време царската власт и настоявали, че „народът трябва да слуша единствено свещенослужителите на почитаемия Бог“ [6]. Други смятали, че ако има цар, той трябва да бъде от дома на Давид.

Цар от племето на идумеите не влизал изобщо в нито една еврейска политическа програма. Това било немислимо. Това било оскърбително за всички. И за привържениците на Давидовия род, и за привържениците на теократичната аристокрация.

Но откъде Тертулиан, а след него блаженият Йероним и много други ранни християни са взели тези сведения? Теологията, гласяща, че непълните евреи, идумеите, са законни Помазаници на еврейския народ, очевидно не надживяла идумейската династия. Да се намерят нейни представители през III в. било толкова трудно, колкото да се намерят днес в Русия поклонници на татаро-монголите.

Най-вероятно Тертулиан е взел информацията оттам, откъдето християните обикновено са вземали своите сведения за юдейското общество през I в. – от Йосиф Флавий.

Това твърдение може да изглежда странно, защото в съвременните канонични текстове на Флавий няма нищо подобно. В тях има само набързо подхвърлено твърдение, че след второто си идване в Ерусалим начело на римските войски Ирод избил целия Синедрион с изключение на двама равини – Полион и Самея [7].

Избиването на Синедриона е значително събитие. Все едно окупатори да разстрелят целия Конгрес на САЩ. Очевидно е, че тази случка, важна за разбирането на цялото царстване на Ирод, заслужава отделен разказ.

Но у днешния Флавий такъв разказ няма – той просто споменава бегло, че станалото е било отмъщение за това, че Синедрионът е осъдил Ирод на смърт заради убийството на предводителя Езекия [8].

Но ние нямаме само канонични текстове на Флавий. Ние имаме и текст, който се нарича „славянски Йосиф“. Наречен е така, защото се е запазил само на староруски език. Разпространявал се е вероятно сред еретиците, които в Московска Рус се наричали „жидовствующие“ („еврействащи“ – бел. П. Н.).

В една от следващите книги ще поговорим за „славянския Йосиф“ по-подробно, а засега ще кажем само, че през 30-те години на ХХ век Роберт Ейслер доказва, че този текст произлиза – макар и в силно деформиран християнски вид – от първоначалния вариант на книгата „Юдейската война“, написана от Йосиф веднага след унищожаването на Храма през 70 година на арамейски език. Той се различава от по-късния гръцки вариант. Впоследствие арамейският текст също бил преведен на гръцки език и него вероятно е познавал Тертулиан.

И така – в „славянския Йосиф“, освен всичко друго, е описана подробно и кинематографично разправата на Ирод със Синедриона.

Славянският Йосиф съобщава, че веднага след превземането на Ерусалим Ирод, провъзгласен за юдейски цар на Капитолия по време на езическо жертвоприношение, поискал от Синедриона да го признае за Помазаник, иначе казано – за Месия.

Синедрионът отказал категорично. Славянският Йосиф цитира речта на един от неговите членове, наречен Йонатан: „Законът не ни позволява да имаме цар от друго племе и ние чакаме кротък Помазаник от поколението на цар Давид. За Ирод знаем, че е арабин и не е обрязан“ [9].

Когато предател от редиците на Синедриона съобщил на Ирод за взетото решение, Ирод заповядал да избият целия Синедрион и да назначат нов. На следващия ден след това кърваво злодеяние станало земетресение. „И на сутринта цялата земя се затресла“ [10].

Тази сцена изведнъж, като част от пъзел, застава на своето място и представя в съвсем нова светлина и жертвоприношението, което Ирод направил на Капитолия, и изклания от него Синедрион, и построения отново Храм, и легендата за избиването на младенците, и разпореждането да бъдат убити преди смъртта му всички знатни граждани в Юдея.

Ирод поискал да бъде признат за Месия.

Избиването на целия Синедрион – безпрецедентна мярка дори за онова бурно време – било реакция на Ирод след категоричния отказ.

Идумеецът, който унищожил борците за вярата, претендирал да бъде Помазаник!

Слугата на китим [11], който получил своето звание от идолски жреци по време на езическо жертвоприношение на Капитолия, се провъзгласил за приемник на Давид! Убиецът на Хасмонеите претендирал да управлява земите, принадлежащи единствено на Бога!

Римляните, които презирали гнусливо юдейските варвари, даже не обърнали внимание на това каква теологична мина с гигантска сила са заложили под основите на своето могъщество в Юдея, провъзгласявайки – заради войната с Партското царство – идумеец за юдейски цар.

От гледна точка на юдеите Ирид не бил Христос, а Антихрист. Той не бил Син на Закона, а Син на Беззаконието.

Именно „Син на Беззаконието“ наричат арамейските текстове от I в. пр. н. е. този персонаж, който след това християните ще наричат „Антихрист“, или „Антимесия“. С което подчертават основния му проблеми. Този персонаж претендира да управлява Юдея, но заедно с това не спазва Закона.

Авторът на тази книга предполага, че думите „Син на Беззаконието“ са се отнасяли първоначално за напълно конкретна историческа фигура. Те не се отнасяли за египетския фараон или за партянския цар. Те се родили като ругателно прозвище на конкретен човек, който претендира да бъде Помазаник, но е получил титлата си от римляните, от проклетиите китим, по време на езическо жертвоприношение.

Цар Манасия вършел неугодни дела пред очите на Господ, но не бил Лъжепомазаник. Цар Ахав преследвал пророк Илия, но не бил Лъжепомазаник. Антиох IV Епифан предизвикал със своята политика въстанието на Макавеите, но никъде в Книга Даниил не е наречен Антихрист и Син на Беззаконието. Даже Александър Янай, макар че разпънал осемстотин фарисеи, не бил Лъжепомазаник.

Лъжепомазаникът е специфичен исторически персонаж, който води началото си от времето на Ирод. След Сина на Беззаконието трябвало да дойде този, който Спазва Закона. След Антихриста – Христос.

По-нататък, когато пришествието на истинския Месия се задържало, Лъжепомазаникът също придобивал все по-фантастични черти и борбата с него се пренасяла в бъдещето. Но първият Син на Беззаконието, Лъжепомазаникът с главна буква, човекът, който породил самата концепция за Лъжепомазаника, бил именно Ирод, а след него – неговите потомци, Ирод Антипа и Ирод Агрипа, които се слели в паметта на народа като един Разширен Ирод.

„Ще ги смени нечестив цар, не от рода на свещениците, а човек нагъл и безсрамен, който ще ги съди, както не са заслужили. И ще убие началниците им с меч, и ще ги унищожава в тайни места, така че никой да не разбере къде са телата им. Той ще убива млади и стари и няма да ги щади. Страхът пред него ще бъде горчив по земята им. И той ще ги убива със съд, както египтяните са ги убивали в продължение на тридесет и четири години, и ще ги наказва“ – така е описан Ирод в „Успение на Мойсей“ [12].

Талмудът е запазил ярък разказ за тези убийства.

Талмудът съобщава, че Ирод е заповядал за убият всички равини освен равина Баба бен Бута.

Ирод му избол очите и му предложил да го прокълне. Но равинът Баба, проявявайки истинско християнско смирение, отказал категорично да направи това.

„Той [Ирод] станал и убил всички равини, като пощадил Баба бен Бута, за да му бъде съветник. Увенчал челото му с венец от игли на таралеж и му избол очите. Веднъж дошъл, седнал пред него и му казал: „Виж какво прави твоят презрян роб [Ирод]“. „Какво искаш да направя с него?“ – отвърнал Баба бен Бута. „Искам да го прокълнеш“. Но той [Баба] му отвърнал със стих: „Даже в мислите си не трябва да проклинаш царя“. Ирод му казал: „Но той не е цар“. Той отвърнал, че даже да е просто богат човек, написаното казва: „И в спалнята си не проклинай богатия човек“… Той казал: „Страхувам се от него“. Ирод казал: „Тук няма човек, който би могъл да отиде и да му каже, защото сме сами“. Баба отговорил: „Небесните птици ще донесат вест“. Тогава Ирод казал: „Аз съм Ирод. Ако знаех, че равините са толкова предпазливи, нямаше да ги убивам“ [13].

Тази история е важна за нас с това, че експлоатира ярко любимия похват на тогавашните идеолози в Юдея: представя техния противник като безусловен агресор, а всички негови жертви като невинни мъченици, които, въпреки всичките ужаси от управлението на Сина на Беззаконието, отказват да се съпротивляват на насилието.

Както ще видим по-нататък, тази представа за мирните фарисеи, невинни жертви на кървавия Ирод, е малко преувеличена.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Baba Batra 3b.

2. Sukkah 43b.

3. Ta’anith 23a.

4. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 16, 5, 2.

5. Tertullian, app. to De pvaescv. adv. haev., 45; виж също Иероним в: Matt. xxii. 15: 'quidam Latinorum ridicule Herodianos putant, qui Herodem Christum esse credebant.

6. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 14, 3, 2.

7. Изследователите спорят кой стои зад тези изкривени имена. Това са или равините Абталион и Шемая, или равините Хилел и Шемай.

8. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 14, 9, 4 и 15, 1, 1.

9. Мещерский Н. А. «История Иудейской войны» Иосифа Флавия в древнерусском переводе, М., 1958. С. 200.

10. Мещерский Н. А. Посоч. съч., с. 201.

11. Така юдейските миленаристи наричали римляните.

12. The Assumption of Moses, 6, 2–6, цит. по.: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, Oxford: Clarendon Press, 1913, 2.

13. Baba Bathra 3b-4а.