ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ

Шимон бен Шетах бил безпощаден човек и никога не пропускал възможността да започне кавга, която лесно би могла да бъде избегната. Той преследвал пълководците на Янай, започнал в Юдея религиозни и политически чистки и веднъж даже се отправил в град Аскалон само за да екзекутира осемстотин тамошни вещици, виновни вероятно за това, че изповядвали юдаизъм, който нямал същия оттенък, който насаждал Шимон бен Шетах [103].

В този смисъл Шимон бен Шетах може да се смята за първия в историята инквизитор.

Тази безпощадност не можела да не предизвика реакция. След десет години реформи на този нов Еремия по-малкият син на царицата, Аристобул, избягал от Ерусалим в една от крепостите, в които от разправата на бен Шетах се укривали военноначалниците на неговия баща.

Въстанието пламнало като суха трева.

„За по-малко от петнадесет дена въстаниците превзели двадесет и два града [104].

Между другото бедата не идва сама: в разгара на въстанието царица Александра неочаквано умряла и на Шимон бен Шетах не му оставало нищо друго, освен да обяви за глава на държавата по-големия ѝ син Хиркан. Хиркан бил ленив, ограничен и неспособен управник – с една дума, бил най-добрият кандидат за бен Шетах, който възнамерявал да управлява от негово име.

Новият вожд бил избран, религиозната бюрокрация му се заклела във вярност и оставало само едно малко нещо – да бъде разбита войската на брат му Аристобул, която напредвала към столицата.

И точно това не станало: в решаващата битка Хиркан претърпял съкрушително поражение, най-напред защото войските му започнали да преминават на тълпи на страната на Аристобул.

Аристобул не екзекутирал брат си и проявил с това непростима доверчивост, която му струвала живота, а на Юдея – независимостта. Не минали две години и пощаденият от него Хиркан, който живеел в Ерусалим като частно лице и не разполагал с никакви военни сили, на които да разчита, избягал за помощ при набатейците, чийто цар, Арета, бил винаги готов да участва в братоубийствена война на територията на някое съседно царство в замяна на няколко града.

Йосиф Флавий сочи като главен организатор – и главен бенефициент – на това бягство арабина-идумеец Антипатър, владетел на покорената от Хиркан и приела юдаизма Идумея [105]. Можем да предполагаме, че партията на фарисеите и самият Шимон бен Шетах са били не малко отговорни за новото смутно време.

На Арета било обещано да се заплати бартерно: с двадесет града, които Янай завзел от арабите. Антипатър постигнал желаното: от васален владетел станал шогун при безсилния Хиркан. През 65 г. пр. н. е. идумейците и набатейците обсадили Ерусалим, за да върнат поста първосвещеник на човек, който бил прекалено дребнав и алчен, за да се откаже от властта, и прекалено нищожен, за да я завладее сам.

Времето за обсадата било, между другото, лошо избрано – ако за гражданските войни изобщо има някога добро време. Именно през 65 г. пр. н. е. в региона се появила нова свръхдържава. На Изток – с извънредни пълномощия и огромна флота – пристигнал пълководецът на римската империя Помпей.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

103. Yerushalmi Sanhedrin, 6:6.

104. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 13, 16, 5.

105. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 14, 1, 3–4.