„Бяло върху бяло“ на Тео Корт

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

История за изчезването на коренното население на Патагония.

Главен герой във филма „Бяло върху бяло“, представен в паралелната програма на 76-тия Венециански кинофестивал, е фотографът Педро, който има нещастието да се озове на Огнена земя в края на 19 век. Безжизнени пейзажи, непрекъснат вятър, зима, която изглежда безкрайна, и живот, чийто синоним става безнадеждността.

Педро идва на един острова по покана на мистър Потър, най-влиятелния и най-богатия човек по тези места. Мистър Потър се готви да се жени и иска да си направи снимка. Неговата годеница Сара е още съвсем момиче, на вид има около дванадесет или тринадесет години. Уви, това не е препятствие за сключване на брак от гледна точка на жениха и на неговото обкръжение. Фотографът, между другото, също няма нищо против да свърже съдбата си с младата красавица.

Като разбира невъзможността да има някакви отношения със Сара, но след като не може да устои на съблазънта, Педро избира хитроумен повод за среща – кани Сара при себе си, за да ѝ направи така наречената художествена снимка. Снимката се оказва фактически много близка до еротиката: Сара по нощница се прави, че спи. Заради това изкуство мистър Потър нарежда на главорезите си да се разправят с Педро. Подгонен, Педро би се радвал да напусне острова, но превоз идва един път на половин година. Фотографът е принуден да преживява на Огнена земя заедно с нейните обитатели.

Сцена от филма

За чилийския режисьор Тео Крофт това е вторият пълнометражен филм. Заснет е в ритъма на „Замъкът“ от Кафка: вечно очакване на новини от мистър Потър, който така и не се появява, несправедливост, потиснатост, угнетение, безнадеждност. На някого филмът може да му се стори протяжен и скучен, но в контекста на онова време и на географските условия избраната медитативност на разказа изглежда единствено вярната.

Идеята за филма достига до Корт, когато гледа снимки на убити представители на патагонското коренно население. Снимките са направени в края на 19 век като подарък за аржентинските власти. „Когато ги видях за първи път, си зададох многобройни въпроси. Кой е направил тези снимки? Кой е участвал в тези събития като невидим воайор?“ – казва режисьорът.

Деца на селкнами

До идването на европейците в средата на 19 век в Южна Патагония (съвременните Чили и Аржентина) живеят селкнамите. Те са едни от последните представители на коренните народи на Южна Америка. Селкнамите са номади, които се прехранват с ловуване. С идването на европейците броят на народа започва да намалява стремително. Неговият последен чистокръвен представител умира през 1974 година. Езикът на селкнамите – она – се смята за изчезнал.

Семейство селкнами

Мистър Портър, който във филма се споменава постоянно, така и не се появява – защото е много зает, не престават да повтарят всички герои. С какво именно е зает, не е много ясно. Отговор зрителят получава на края, когато работниците на Портър отиват на лов, наистина – не съвсем обичаен. Резултатите от лова са се запазили на снимките, които са вдъхновили Тео Корт да създаде своя филм.

Прототип на мистър Портър е Джулиус Попър, авантюрист от румънски произход. Заради колонизирането на Огнена земя го наричат конквистадор. Върху него възлагат и вината за изчезването на селкнамите.

Джулиус Попър

Попър е човек с добро образование. След околосветско пътешествие и няколко години странствания той се озовава през 1885 година в Аржентина. Това е време на златна треска. На Огнена земя откриват злато и много търсачи на приключения се устремяват натам.

В Буенос Айрес Попър започва да работи като инженер в една от многобройните новопоявили се компании за златен добив. Заедно с група миньори-авантюристи той заминава за остров Исла гранде на архипелага Огнена Земя, където в залива Сан Себастиан основава база, а малко по-късно и акционерно дружество за добив на злато. Коренното население се съпротивлява на дейността му. В отговор „сътрудниците“ на Попър нападат постоянно аборигените, като действат по правилото „няма човек – няма проблем“.

Монети на Попър

През 1889 година компанията на Попър започва да сече златни монети, които, трябва да кажем, спасяват икономиката на Аржентина през 90-те години от колапс. Попър умира на тридесет и пет години. Намират тялото му в Буенос Айрес. Обстоятелствата около смъртта му са неизвестни, предполага се, че е бил отровен.