ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

На нас днес даже ни е трудно да си представим преврата, който настъпил на Изток с появяването на Помпей по тези места.

В Рим Помпей бил гражданин и пълководец. Но на Изток бил всесилен владетел: той решавал съдбата на местните дребни управници и командвал войски, които по качество и количество превъзхождали всичко, което имало до този момент на сцената на бойните действия.

Lex Gabinia, приет през 67 г. пр. н. е., предоставил на Помпей командването на повече от 500 кораба, 120 000 души пехота и 5000 души кавалерия. Lex Manilia му прехвърлил контрола над войските, воюващи срещу понтийския цар Митридат.

Помпей разбил Митридат, а след него – царя на Армения. Сирия завзел почти между другото; покорил Кападокия, Пафлагония, Мидия, днешната Грузия и кавказката Албания. В Месопотамия войските му стигнали до Арбел и Кордуена. Римското превъзходство над местните дребни владетели било тотално: Помпей се отнасял с тях като английски адмирал, командващ военна ескадра, с пироги на местни туземци, като изключим само това, че английските адмирали не вземали толкова подкупи.

Когато се утвърдил като арбитър на Азия, Помпей „решавал споровете и другите дела на царете и управниците, които се обръщали към него. Някои той утвърдил за владетели на царствата им, на други прибавил територии, а също така орязал и принизил излишното могъщество на трети“ [106].

Това ново могъщество на Помпей не останало незабелязано от участниците в юдейската гражданска война. Аристобул и Хиркан изтичали и двамата при Помпей с подкупи. Даже един генерал на Помпей получил четиристотин таланта. А самият Помпей станал собственик на изумително златно лозе, струващо петстотин таланта и наречено „Наслада“, което след това Йосиф Флавий видял с очите си изложено на Капитолия в светилището на Юпитер [107].

Това прекрасно ювелирно произведение било дарено на Помпей от Аристобул като изчерпателно доказателство, че владетел на Юдея е достоен да бъде именно той.

Помпей се колебаел; Аристобул и Хиркан се надпреварвали да му се умилкват. При равен обем на подкупите Помпей започнал да клони към по-незначителния от претендентите, иначе казано – към Хиркан. Той напредвал постепенно към Ерусалим. Хиркан го следвал в обоза. Аристобул ту се криел по крепостите, готов за война, ту отново ходел при Помпей и започвал да се пазари.

Накрая Помпей наближил Ерусалим и Аристобул окончателно се уплашил. Той отишъл в лагера при Помпей и му обещал пари, ако реши въпроса в негова полза. Стиснали си ръцете, Помпей дал дума и на сутринта един от римските военачалници, Габиний, потеглил към Ерусалим, за да влезе вътре и да вземе дължимия на началника му подкуп.

Можете ли да си представите разочарованието на римския пълководец, когато Габиний се върнал обратно с празни ръце. Ерусалимските фанатици не го пуснали в града; и с парите, естествено, не се получило нищо.

Помпей побеснял. Аристобул, който така жестоко преметнал римската свръхдържава с подкупа, бил поставен под стража. Римските войски влезли в Ерусалим, но част от юдеите отстъпили в храма и отказали категорично да се предадат.

Храмовият хълм по това време не бил все още тази непрестъпна крепост, която вижда днешният посетител на Ерусалим. Такава я направил Ирод, заграждайки хълма с отвесна стена и засипвайки празнините между стената и хълма с камъни.

След кратка обсада храмът бил превзет от римските войски и там римляните видели с очите си невероятния фанатизъм на неговите защитници: даже в момента на щурма те продължавали да принасят жертви. „Не могли да ги обърнат в бягство нито страхът за живота им, нито множеството убити вече техни другари, защото били убедени, че е по-добре да посрещнат участта си, оставайки при жертвеника, отколкото да нарушат с нещо предписанията на законите“ – съобщава ни Йосиф Флавий [108].

„Някои от юдеите били заклани от римляните, други от своите земляци; имало и такива, които се хвърляли в бездната или изгаряли живи, палейки собствените си къщи, само и само да не дочакат заплашващата ги гибел. Така загинали дванадесет хиляди юдеи; римляните дали много малко жертви“ [109].

В описанието на Йосиф Флавий изпъква един детайл: необичайната ревност на защитниците на храма.

Тяхното дело било абсолютно безнадеждно. Първосвещеникът Хиркан бил съюзник на римляните. Конкурентът му Аристобул бил в римски плен. Властите предали Ерусалим в ръцеет на чужденците съвсем официално.

Въпреки това тези хора били дотолкова ревностни, че продължавали и в момента на превземането на храма да принасят жертви на Господа, а други се самоубивали, за да не попаднат в плен.

“Оскверняване на Ерусалимския храм от Помпей и неговите войници“. Жан Фуке
През 63 г. пр. н. е. Помпей превзел Ерусалим, като сложил край на независимостта на Юдея. За радикалите, отцепили се по това време от фарисеите, това се превърнало в доказателство за греховността на Хасмонеите. От този ден нататък те възлагали своите надежди на Месията от Давидовия дом.

От какво се ръководели тези ревнители?

В състава на Светото писание има Книга на пророк Захария. Ние вече го споменахме като придворен пророк на Зоровавел, потомъкът на Давид, който се върнал в Юдея като наместник на Дарий и явно се е възползвал от персийското смутно време, за да се провъзгласи за цар.

Захария е пророкът, който предсказва, че Месия от рода на Давид ще влезе в Ерусалим, „възседнал на магаре – на младо магаренце, рожба на магарица“ (Захария, 9:9). Когато Исус влиза в Ерусалим на магаре, той прави това в изпълнение на пророчеството на Захария.

Книгата на Захария се състои от четиринадесет глави. Първите седем от тях са написани от Захария във втората година от управлението на Дарий, иначе казано – около 520 г. пр. н. е. Именно в тях Захария се занимава с провъзгласяването на своя покровител за Помазаник, иначе казано – за Месия.

Нас обаче ни интересуват сега другите две части – втората и особено третата, обхващаща главите от дванадесета до четиринадесета.

Ние не знаем точно кога е написано пророчеството в третата част (тя е предмет на разгорещени дебати), но можем уверено да кажем, че то е било изречено по време на една от многобройните обсади, които издържал Ерусалим.

Работата там, че третата част на книгата предсказва как Господ ще дойде в Ерусалим в момента, когато градът е наполовина превзет. Като холивудски герой той ще спаси света в последната секунда.

„Градът ще бъде превзет и домовете – разграбени, жените ще бъдат обезчестени и половината град ще отиде в плен. Но останалият народ няма да бъде изтребен от града. Тогава Господ ще излезе и ще воюва против тези народи, така както Той воюва в ден на битка. В този ден нозете Му ще стъпят на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток. И Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, където ще изникне огромна долина; половината от хълма ще се оттегли на север, а другата му половина – на юг“ (Захария, 14:2–4).

Няма да е много пресилено, ако предположим, че фанатиците, извършващи богослужението в момента, когато римляните превземали храма, са се водели именно от третата част на Захария. Те са били уверени, че самият Господ ще им се притече на помощ. От тяхна гледна точка действията им са били напълно логични. Те принасяли жертви в момента на превземането на храма по същата причина, която би накарала екипажа на атомна подводница с балистични ракети на борда пори обявяване на война не да изскочи на брега с ножове в зъбите, а да натиска методично бутоните.

Господ бил тяхното оръжие за масово поразяване и те принасяли жертви, за да го задействат. Той трябвало да се яви всеки момент: така обещал пророкът и всички белези на обещаното – превзет град, обезчестен народ и прочее – били вече на лице.

Но не било съдено да се сбъднат надеждите на обсадените. Господ не дошъл. Елеонският хълм останал на мястото си. Римските войски нахлули в храма, убивайки и грабейки. Юдея била разчленена. Елинистичните градове, завоювани от Хасмонеите, били включени в римската провинция Сирия или получили независимост. Живеещите в тях евреи били депортирани или най-малко лишени от граждански права [110].

Аристобул със семейството си бил изпратен в Рим. Хиркан бил назначен за първосвещеник и вместо да стане марионетка в ръцете на фарисеите, станал марионетка в ръцете на римляните и на техния верен клиент, идумееца Антипатър, който станал по-късно, вече след смъртта на Помпей, римски гражданин и управник на Юдея [111].

Трудно би могло да си представи човек по-унизително фиаско. Партията на миленаристите, която дошла на власт под лозунга за възкръсване на мъртвите и за въдворяването на Божието царство на земята, вместо Божието царство получила позор, разгром, римски сандали, тъпчещи Светая светих, загуба на независимостта, лишаване от територии и фактическото управление на Антипатър, който плюс това даже не бил чистокръвен евреин: произлизал от завоюваните по времето на Хиркан араби.

И всичко това станало заради разприте помежду Хасмонеите.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

106. Дион Кассий. История, 37, 7а.

107. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 14, 3, 1.

108. Пак там, 14, 4, 3.

109. Пак там, 14, 4, 4.

110. Aryeh Kasher. Jews and Hellenistic Cities in Eretz-Israel, Mohr Siebeck, 1990, p. 177–178.

111. Иосиф Флавий. Указ. соч., 14, 8, 5.