ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД

Домът на Давид изиграл по-късно огромна роля в юдейския месианизъм.

От дома на Давид произлизал Исус. Месия от дома на Давид очаква и до ден днешен Талмудът. Пророчеството: „Скиптърът няма да се отнеме от Юда и жезълът ще стои здраво между нозете му, докато не дойде Шило. На Него ще се подчинят народите“ (Битие, 49:10) било главното пророчество, въодушевяващо „четвъртата секта“ [1].

Този общоизвестен факт не трябва да остава скрит от нас зад удивителното обстоятелство, че до позорния край на Хасмонеите за дома на Давид било забравено от всички.

Ездра и Нееемия положили огромни усилия, за да отстранят дома на Давид от управлението на Юдея. Те учредили колективно теократично управление, което към III в. пр. н. е. станало главна особеност на нацията.

Те даже внесли в Тората правило, според което амонитяните и моавитяните не могат да станат евреи след което и да е поколение (Второзаконие, 23:4). Това правило биело пряко по рода на Давид. Давид, син на Йесей, бил потомък на моавитянката Рут. А внукът му Ровоам бил син на амонитянка (3 Царе, 14:21). От това пряко следвало, че домът на Давид при никакви обстоятелства не можел не само да ръководи евреите: той не можел да бъде даже член на общината на вярващите!

Основни книги, които от времето на Ездра описвали историята на юдейското царство, били шестте книги, съчинени от Девтерономист/Еремия. Собственият опит от общуването на Еремия с царете (той бил във фанатична опозиция с четирима от тях) го довел до крайно скептично отношение към царската власт. В цялата история на Девтерономист царете постоянно се назначават и отстраняват от пророците. При всеки сблъсък на цар и пророк прав се оказвал пророкът.

Нещо повече, Девтерономист твърди, че избирането на цар е пореден акт на измяна от страна на Израил към Бога, толкова отвратителен, колкото направата на Златния телец и поклонението на Ашера и Баал. „Те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях“ (1 Царе, 8:7).

В случаите, когато садукейските текстове споменават за цар Давид, те не свързват с него никакви месиански надежди. В книгата за премъдростите на Исус, синът на Сирах, написана в Египет през 180 г. пр. н. е. – съвсем малко преди въстанието на Макавеите, - месианизмът показно отсъства. Там цар Давид е представен единствено като добродетелен владетел, на когото Господ дал „царствен завет и престола на Славата в Израил“ (Сирах, 47:13) – но нищо повече от това.

С идването на фарисеите ситуацията не се променя. Те мечтаят за Месията, но никъде по времето на Хасмонеите не намираме да се споменава, че този Месия трябва да произлиза от дома на Давид.

В глава 7 на Книга Даниил Месията е наречен просто Човешки син. Даниил няма понятие, че той трябва да е потомък на Давид. В Първа книга Макавеи се казва, че след смъртта на Юда и Йонатан техният по-малък брат, Симон, поел властта, „за да се грижи за светците“, докато „не се въздигне верен пророк“ (1 Макавеи, 14:41-42) – с други думи, пак пророк, а не цар от рода на Давид. Иначе казано – някой от идеолозите и организаторите на въстанието.

Хасмонеите управляват нацията като Месии – отначало като първосвещеници, а след това като царе – и не показват никакво желание нито да се сродят с някого от дома на Давид, нито да се провъзгласят за Давидови потомци. Последното всъщност е доста трудно: родословните списъци на евреите се пазят в Храма и за Хасмонеите е добре известно, че те са свещеници от Модин.

Даже по време на войната срещу Александър Янай фарисеите не споменават за никакъв дом на Давид. Нищо чудно, ако имаме предвид, че според Талмуда Симеон бен Шетах е бил шурей на Александър Янай. Би било странно, ако Симеон бен Шетах подкрепя род, който не е свързан с Хасмонеите. Най-добър инструмент за неговото идване на власт били неговите сестри и племенници.

Ситуацията се променя едва през 60-40 години пр. н. е. – след религиозния терор, упражняван от Симеон бен Шетах, залеза на Хасмонеите и превземането на Храма от римляните. Имено по това време се появили „Псалмите“ на Соломон – осемнадесет химна, популярни сред ранните християни [2].

Войнствената община, съчинила „Псалмите на Соломон“, притежава някои отличителни черти. Тя продължава да нарича своите членове светци, както в Книгата Даниил, но освен това започва да използва и друго самоназвание: праведници. Тя е уверена, че праведниците и светците ще живеят вечно и даже ги нарича „дървеса на живота“ (Псалми на Соломон, 14:2) [3].

Тази община мрази Хасмонеите. От нейна гледна точка те са грешници, завзели със сила престола на Давид, който не им принадлежи. Заради техните грехове Господ ги „низвергнал и унищожил семето им на земята“ (Псалми на Соломон, 17:8). Той направил това с помощта на чуждестранен владетел, който превзел Ерусалим със сила, но след това бил убит в Египет и тялото му лежало непогребано на брега (Псалми на Соломон, 2:30–31).

Авторът на „Псалмите на Соломон“ мрази и фарисеите. Той се надява, че те скоро ще бъдат унищожени като Хасмонеите. „Врани да изкълват очите на лицемерите“ – възкликва той (Псалми на Соломон, 4:22).

Авторът на „Псалми на Соломон“ нарича фарисеите лицемери, опропастяващи домовете, и „човекоугодници, които провъзгласяват лицемерно закона“. Те сриват семействата; техните сладострастни очи следят всяка красива жена и всичките им думи са лъжа, за да се удовлетворят порочните им страсти. Душите им се ненаситни като Шеол.

„Да разкъсат диви зверове плътта на човекоугодниците!

Врани да изкълват очите на лицемерите!

Защото опустошиха много домове

И ги унищожиха със своята алчност“. (4:21-23)

Както виждаме, претенциите на общината, съчинила „Псалмите на Соломон“ са напълно конкретни. Фарисеите, които са на власт, според тази община, само се преструват на ревнители. В действителност те са лицемери и похотливци и именно тяхното лицемерие, тяхната похот и тяхната алчност са станали причина за гибелта на Ерусалим.

На кого възлага надеждите си общината, написала „Псалмите на Соломон“?

На Месията от дома на Давид.

„Псалмите на Соломон“ са първата за много години група от текстове, в която месианските надежди се свързват с фигура на цар от дома на Давид, който „ще очисти Ерусалим и ще го направи свят“ (Псалми на Соломон, 17:33) [4]. И нещо повече – този цар в „Псалмите на Соломон“ се нарича не просто Месия, иначе казано – Помазаник, а Господ Месия – тоест въплъщение на Яхве на земята.

„И ще има над тях праведен цар, наставен от Бога. И няма да има несправедливост сред тях в тези дни, защото всички ще бъдат светци и техният цар ще бъде Господ Месия“ (Псалми на Соломон, 17:35-36).

Кога са се появили „Псалмите на Соломон“?

Те са били съчинявани в продължение на известно време. Така например, вторият псалм споменава за гибелта на Помпей, чието тяло било изхвърлено на морския бряг през 48 г. пр. н. е., а седемнадесетият псалм съобщава за пълното унищожаване на семето на Хасмонеите, под чието унищожаване вероятно се разбира смъртта на последния от синовете на Аристобул, екзекутиран след превземането на Ерусалим от Ирод през 37 г. пр. н. е.

Това ни позволява да датираме поне някои от псалмите между 40-те и 30-те години пр. н. е.

Освен това авторът на „Псалмите на Соломон“ твърди, че праведниците и светците не са пострадали при щурма на Ерусалим от римляните през 63 г. пр. н. е. Пострадали – заради греховете си – само грешниците. А праведниците се спасили в пустинята (Псалми на Соломон, 17:19). „Защото Господ се показа праведен в своя съд над народите на земята и благочестивите в лицето на Господ бяха като невинни овце сред тях“ (Псалми на Соломон, 8:27-28).

Иначе казано, ако вярваме на „Псалмите на Соломон“, общината, която ги е написала, е действала именно по времето на предводителя Езекия, а е напуснала Ерусалим в началото на 60-те години пр. н. е., още преди да е бил превзет от римляните. Прогонили са я лицемерите и опустошителите на домове.

Коя е била тази община?

Аз предполагам, че това са били есеите.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Как да се преведе думата „шило“, или „Силом“, се водят горещи спорове в руски език. Синодалният превод предлага „Примирител“ (така е и в българския синодален превод – бел. П. Н.) и това е доста вярно. При всички случаи в този контекст Шило е една от титлите на Месията.

2. Leonhard Rost. Judaism outside the Hebrew canon: An introduction to the documents, Abingdon, 1976, p. 118.

3. Psalms of Solomon, A new translation and introduction by R. B. Wright, в James H. Charlesworth, The Old Testament Pseudepigrapha, vol. 2, Doubleday and Co, 1985: pp. 639–670.

4. Пак там.