ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ФАРИСЕИТЕ

Думата „фарисей“ означава сега „лицемер“ заради ожесточената полемика с фарисеите в Новия завет. В действително фарисеите са национал-теократична партия, дошла на власт с Юда Макавей.

Тогава, след победата на миленаристкото въстание, доктрината за безсмъртието на мъчениците станала основа на цялата нова идеология за възстановяване на Юдейското царство, фарисеите се превърнали в управляваща партия от национал-теократи, като изместили садукеите, които се компрометирали поради съюзничеството си с окупаторите и поради моралното си разложение, изразило се в учредяване на палестри и в жертвоприношения на Зевс. А потомците на Мататия станали лидери на нацията и приели титлата на Първосвещеника.

Трудно е да си представим какъв преврат е било това в социалната структура на юдейското общество.

Защото до това време първосвещеник е можел да бъде само потомък на Садок. Това била осветена от вековете традиция. И Язон, и Менелай, въпреки преклонението си пред Селевкидите, били потомци на Садок. Но Симон Хасмоней, избран от революционния Синедрион за Вечен първосвещеник (1 Макавеи, 14:41), не бил потомък на Садок. Той бил парвеню. Революционер. Фарисей.

„Исус в дома на фарисей“. Тинторето
Фарисеите в Новия Завет се изобразяват като лицемери, опора на властта и противници на Исус. В действителност те са радикална революционна партия, дошла на власт заедно с Хасмонеите. Те първи разработили идеята за вечния живот за тези, които станат мъченици за вярат

Но революцията не се ограничила с поста на Първосвещеника.

Садукеите били наследствена теокрация. Те произлизали от „малобройни знатни семейства“. Напротив, фарисей можел да стане всеки, който е изучил закона. Фарисеите били служеща религиозна бюрокрация, за която знанието на закона било социален лифт, издигащ понякога човека от самите низини. Например рави Акива (около 40-137 г. пр. н. е.), според преданието, бил до четиридесетата си година неграмотен пастир.

Фарисеите твърдели, че са запазили „на основата на древно предание множество законоположения, които не влизат в състава на Мойсеевото законодателство [1]. Централен пункт в това „древно предание“, липсващо в законодателството на Мойсей, била представата за възкресението на телата, а също така за това, че с възкресение ще бъдат удостоени само мъчениците, дали живота си за вярата.

Доколко това предание било наистина древно? Или имаме отново случай на типичния за древността похват, когато съвсем неведоми идеи се оказват изведнъж написани в точно навреме открита „древна пророческа книга“?

Най-вероятно претенциите на фарисеите са имали основание. Крайно странно би било, ако яхвизмът, настроен от времето на Мойсей за свещена война, за херем, е бил лишен от обещание за безсмъртие на войните.

Яхве бил Господ на войските, Яхве Цеваот.

Тези войски явно включвали първоначално същите войски от духове на огнени колесници, които видял пророк Елисей, и тези духове (като при угаритите) били рефаим - паднали в битка за Яхве. Политически некоректните представи за въпросните духове, пируващи в юдейската Валхала, били вероятно премахнати от Тората при утвърждаването на абсолютния монопол на потомците на Садок, но са останали в устното предание.

Сега, през 167 г. пр. н. е., войските на духовете се върнали на земята.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий, Иудейские древности, 13, 10, 6.