Уроци по атеизъм. № 27

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 27. Медийните митове на Руската православна църква

Ще поговорим за православните митове. А по-точно – за медийните православни митове.

И първият по значимост, може да кажем, най-силен мит е хирургът Валентин Феликсович Войно-Ясенецкий, или архиепископ Лука. Обикновено го дават за пример, че само вярващ човек може да бъде значителен, виден или знаменит хирург. Неговото име носи дружеството на православните лекари – макар че не е много разбираемо какво е това православна медицина. Вероятно в определени отрасли като проктологията, а и гинекологията също, те използват инструменти само с формата на кръст, а не някакви други.

Но да оставим шегите и да се върнем към Войно-Ясенецкий. И така, митът се състои в това, че Валентин Феликсович е бил изключителен хирург именно защото е бил вярващ – нещо повече, бил е епископ. Но нека си спомним – и аз вече съм го казвал в тази книга, - че много повече значителни, наистина велики хирурзи, направили много повече за медицината, като Николай Василевич Склифосовский, Александр Василевич Вишневский, Сергей Сергеевич Юдин и Николай Михайлович Амосов, не са били нито епископи, нито пък изобщо вярващи. И в дадения случай никаква връзка между професията и вероизповеданието предполагам, че няма.

Сигурно Войно-Ясенецкий е бил по своему много обаятелен и много добър човек. Разбира се, той, като при всеки хирург, е имал, както е прието да се казва, свое лично гробище, но за това в никакъв случай не трябва да го виним. Той наистина получава Сталинска награда за остроумните и интересните си разработки в областта на гнойната хирургия. Интересувал се от темата за фасциите като преграда за разпространяването на гнойната инфекция, но ако си спомним, тази идея принадлежи още на Николай Иванович Пиригов и Войно-Ясенецкий просто я прилага добре на практика.

Общо казано, нищо изключително не е имало при него. Но висяла на стената през цялото това време, както се казва, православната пушка. А се знае, че виси ли пушката, рано или късно трябва да гръмне. И точно това станало, когато Войно-Ясенецкий, за мое искрено съжаление, изведнъж станал за абсолютен смях, когато предложил и публикувал своята теория за кардиоцентризма.

Общо казано, кардиоцентризмът е доста древна теория, много примитивна, водеща началото си още от Древния Китай и Древна Индия, от началото на Античността, която теория се опитва да анулира абсолютно ролята на нервната система, като възлага отговорността за мисленето, паметта, разума и интелекта на сърцето. Сега, когато знаем, че пълното присаждане на сърце не влияе нито на качеството на личността, нито на паметта, нито на спомените, нито на характера – изобщо на нищо, - подобни възгледа могат да се посрещнат само с усмивка. Но Войно-Ясенецкий, уви, съвсем сериозно в книгата си „Дух, душа и тяло“ пише: „Сърцето не само определя нашето мислене; колкото и странно да изглежда на всички, които смятат за неизменно учението на психологията за ума като орган на мисленето и познанието, именно сърцето, според Свещеното писание, мисли, размишлява и опознава“.

Теоретически погледнато, това не би следвало да го казва един хирург, човек, който би трябвало да е наясно с анатомията и със строежа на централната нервна система. Но не трябва да забравяме, че във всички без изключение книги на Библията – и в Стария завет, и в Евангелията – в съответствие с доста натуралистичния стил на тези повествования и описания се сочат практически всички органи на човешкото тяло. Коремът, или червото, се споменава стои петдесет пъти, женските полови органи, или лоното – деветнадесет пъти, челюстите – деветнадесет пъти, кръвта – триста двадесет и шест пъти, спермата – иначе казано, семето – седем пъти, урината – осем пъти, черния дроб – четиринадесет пъти, областта на бедрата – чреслата - деветстотин пъти, бъбреците – осем пъти, ушите - сто седемдесет и шест пъти. По-малко, но се споменават: ноктите, потта, бедрата, черепа, тлъстината, циците, езика, бузите, слюнката, плацентата, менструацията и пениса – там той се нарича с думата „уд“. Единственият орган, който не се споменава в Библията, е главният мозък. В своеобразната реалност на Стария и Новия завет такъв орган просто не съществува. Споменава се костният мозък в Книга Йов и в Послание до евреите. Само това.

Интересно е и това, че фактически Войно-Ясенецкий се връща към идеите на „Чук за вещиците“ (издадена през 1487 г. безумна книга, инструктираща как да бъдат разпознавани и унищожавани вещиците – бел. П. Н.), чиито автори, Якоб Шпренгер и Хайнрих Крамер, оформят първи от европейците теорията за кардиозентризма, като пишат: „Тук можем да отговорим, че основното присъствие на душата е в средата на сърцето, откъдето тя дава живот на всички части на тялото. За пример може да ни послужи паякът, който – седейки в паяжината, чувства докосването от всички страни“.

С други думи, от този прост пример виждаме, че даже у един много добър и симпатичен човек религиозността може да срещне с науката непреодолими и смешни противоречия.

Вторият мит засяга социалната служба на църквата – тоест издържането на всякакви приюти, хосписи и детски домове. Тук трябва да припомним, че основополагащ мотив на всеки благотворителен бизнес е непосредствено самият бизнес и възможността на този бизнес да предоставя колосални, заради безконтролното им набиране, средства. В това, между другото, може да се упрекне всяка благотворителност, затова да се ограничим само в дадения контекст на църковните хосписи и приюти би било некоректно. Това е в общи линии задължителна, неизбежна черта на всеки благотворителен бизнес. Но користта на църквата е в действителност огромна и се проявява съвсем различно.

Работата е в това, че и болният от рак, и сиракът, и раненият, и останалата без близки старица са абсолютно беззащитни от лавината църковно-религиозна пропаганда, с която ги засипват в подобни приюти. Вие не можете да си представите колко е нажежена пропагандата по отношение на тези напълно безпомощни хора. Естествено, това се разпростира и по-нататък, като засяга и роднините, които посещават периодично обитателите на такива заведения и също се оказват потопени в света на дивашките религиозни представи. Затова да се смята, че църковната дейност, която носи името социална и безкористна, изобщо не е такава. Става въпрос за най-користните видове дейности на църквата. При това трябва да помним, че благотворителността се използва, разбира се, и за реклама и пиар.

И накрая, още един момент, който трябва да разгледаме. По време на записа на поредния видеоурок по атеизъм, който стана основа на дадения фрагмент от книгата, написах с тебешир на дъската някакви знаци, които съвременният човек би възприел еднозначно като драсканици (вижте началото на видеото отдолу – бел. П. Н.). А между другото това са славянски означения – начин, по който до определен момент в Русия са се записвали всякакви цифри. Така че аз, написах една малка аритметическа задача: 2869–1707.

Но помислете за секунда, че когато говорим за цивилизацията, ние не можем да я откъснем от аритметиката, от геометрията и от алгебрата. И тези, които се умиляват именно от приемането на една изолирана от цяла Европа особена по вид писменост, която в общи линии ни е наложила църквата, не разбират, че в продължение на седемстотин години сме били откъснати напълно от всякаква алгебра, геометрия и елементарна аритметика, с една дума – от всякакъв вид математика. Защото с използването на славянските цифри, до появата през 1703 година на първия руски учебник по аритметика на Леонтий Магницкий, в който са въведени плахо за използване арабските цифри, съвсем естествено, никаква алгебра и никаква геометрия просто не са били възможни. Няма как да се изчисли повърхнината на куб или сфера, да не говорим как би могла да се запише константата на Фарадей или някаква формула на Нютон.

Важно е да помним, че липсата на аритметична писменост (а славянското изписване на цифрите не е такава), откъсва напълно нацията и държавата от контекста на цивилизацията. Можем, ако стиснем зъби, да се лишим от присъствието на Микеланджело. Може с тиха тъга да констатираме, че не е имало Петрарка и Бокачо, че не е съществувала даже цялата литература през XVIII век, освен щампованите и в по-голямата си чест плагиатствани и клонирани жития на светци. Но липсата на подобно абсолютно необходимо нещо като възможността да се изчислява – това е истинска трагедия. Може би сте много учудени от факта, че московският Кремъл е плод на архитектурния гений на П. А. Солари, а Успенската катедрала е построена от Аристотел Фиораванти? Няма място за чудене – нито едно здание, изискващо сложни архитектурни изчисления, не би могло да бъде построено. Защото най-талантливите руски хора по това време били напълно отрязани от геометрията и алгебрата, от всичко, което в Европа съществувало в продължение на много години, от това, което човечеството изнамерило няколко хиляди години преди това. А Русия била напълно изолирана от това.

Разбира се, с тези странни знаци би могло да се пресметне и да се означи с думи някаква причудлива цифра, за да се покаже броят на счупени тухли или на заклани кокошки. Но това не математика! И това е огромен и сериозен проблем, както и поредно свидетелство зад каква желязна завеса църковните идеолози някога са скрили Русия, лишавайки я от възможността да се развива.