четвъртък, април 25, 2019

Уроци по атеизъм. № 10 За моето отношение към църквата и за древните митове

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 10. За моето отношение към църквата и за древните митове

Често ми задават любопитния въпрос, свързан с момента, в който се промени личното ми отношение към Руската православна църква. Неизвестно защо мнозина са убедени, че този момент е бил някак си трагичен, сложен.

В действителност аз познавам още от детските си години коварството на църквата - за това съм разказвал. По времето на „секундите“ (телевизионното предаване „600 секунди“ на Александр Невзоров - бел. П. Н.) също често, много и не по най-приятен начин ми се случваше да имам допирни точки с поповете. Въпреки това в някакъв момент настъпи, така да се каже, определен прелом, който може да се характеризира по следния начин (искам да подчертая, че това не е пряка аналогия, не искам да обидя никого, така че не трябва да се отъждествява напълно ситуацията с описаната от мене картина).

И така, представете си, че се озовавате често във физиологична лаборатория, където виждате плъхове. Тези плъхове седят в малки клетки, в главите им са забодени електроди, те гризат непрекъснато нещо и, разбира се, предизвикват и жалост, и симпатия. Вие искате да им донесете зелев лист, да ги пуснете за няколко минути да се разходят, да ги приласкаете по някакъв начин. Но след това настъпва момент, в който наплодилите се плъхове строшават клетките, измъкват се на свобода и започват да унищожават или да изяждат всичко, което им попадне под зъбите и лапите, а след това напълно решават, че отсега нататък именно те ще ръководят научния процес в лабораторията и изобщо всички процеси.

В този случай, въпреки цялата ви предишна симпатия към въпросните плъхове, е необходимо да употребите варфарин, иначе казано - отрова за плъхове. По отношение на изходната ситуация - да използвате сарказъм. Пак ще подчертая, че това не е пряка аналогия. Не е изключено да съм се изразил неумело. Всичко става.

А сега искам да разгледам още един въпрос - с доста странно съдържание.

Става дума за това, че някакъв служител на култа се усъмни, че майката на Херакъл е била девственица. Трябва да кажем, че за един църковен деец е вече голямо и потресаващо постижение това, че знае поне думата „мит“.

Предисторията на ситуацията е такава: бях преди известно време в ефира, където се сдърпах с поредните попове и, като разказах историята за Херакъл, обясних, че тя в действителност не се различава по нищо от така нареченото земно животоописание на главния герой на Евангелието - Исус Христос.

И ето че този поп веднага пое риска да блесне с познанията си по митология и съобщи, че Алкмена - майката на Херакъл - не е била девственица. Което не е така. Макар че, повтарям, това, че един служител на култа има макар и минимални познания, е много добре. Но тук в общи линии виждаме типичният резултат, до който води изучаването на митологията от детските издания. Предлагам ви да вземем академичното издание на Робърт Грейвс „Гръцките митове“ - най-авторитетния и най-пълния сборник с препратки към Хезиод, Аполодор и Пиндар.

Като прелистим книгата, ще намерим лесно информация за това, че “благочестивата Алкмена не пожелала да раздели ложето си с Амфитрион, докато той не отмъсти за смъртта на осемте ѝ братя“. И именно като се възползвал от това, че Амфитрион, мъжът на Алкмена, заминал на война, Зевс приел неговия образ, явил се при Алкмена и заченал Херакъл. А братът на Херакъл, Ификъл, пак според нашия академичен източник, бил заченат от Амфитрион една нощ по-късно, когато той се върнал при жена си.

Най-главното е, че от това абсолютно не следва, че Херакъл наистина е живял някога. Известно е, че в митологията на Древния Египет имало един персонаж - сега вече никой не знае името му, - чийто образ по всяка вероятност също е бил откраднат или компилиран от някакви по-ранни източници. Същността е в това, че Херакъл и египетският юнак са много сходни по описание и имат относително еднаква биография. И достоверността, че е съществувал единият или другият, е абсолютно равна на достоверността за съществуването на така наречения Исус Христос, иначе казано - на непосредствения герой в Евангелието.

Искам да кажа с това, че всички религии са сглобени от едни и същи детайли. Просто понякога детайлите се разполагат в малко по-друг ред.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.