СЛУЖБОМЕР

петък, април 26, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ

По какво първоначалният яхвизъм - почитането от евреите на бог Яхве - се е различавал от религиите на техните близки родственици?

Ако трябва да отговорим накратко, по нищо.

Представата за Яхве като Персонален бог на евреите се е запазила на много места в Библията. Така пророк Михей твърдял, че „всички народи ходят всеки в името на своя бог“ (Михей, 4:5). В Книга Съдии израилтяните казват на Сихон, аморейския цар: „Не владееш ли ти това, което ти е дал Камош, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш“ (Съдии, 11:24).

Подобно на другите Персонални богове на народа, Яхве първоначално е бил по всяка вероятност син на Всевишния и член на съвета на боговете.

Едно от най-поразителните потвърждения за това се съдържа в така наречената „Песен на Мойсей“ - древен химн, влязъл в състава на Второзаконието. В ранната си редакция този химн твърдял направо, че броят на народите по света е равен на броя на боговете и че Яхве, Богът на евреите, е Сина на Ел: „Когато Всевишният (Елион) даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете на Ел; защото част на Господа е Неговият народ; Яков е Негов наследствен дял“ (Второзаконие, 32:8) [1].

Това твърдение дотолкова противоречало на по-късния монотеизъм, че след I в. словосъчетанието „синове на Ел“ било заменено с безсмисленото „синове на Израил“.

Като всички персонални богове, победители на Чудовища, Яхве бил Бот на Бурята. Той се появявал с небесно войнство върху облаци. „Той наведе небесата и слезе... седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле“ (2 Царе, 22:10–11).

Яхве имал и женска половина, Ашера [2].

Многобройни рисунки, намерени в Кунтилет Ажруд и Хирбет ел Хом, изобразяват „Яхве и неговата ашера“ [3]. Ашера се почитала от патриарсите във вид на свещени горички: „И насади Авраам при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог“ (Битие, 21:33). Или във вид на дървета край олтара (Съдии, 6:25). Жените тъчели за тези дървета одежди във вид на пъстри цветни ленти (4 Цар. 23:7). Малки фигурки на Ашера от X–VI в. пр. н. е. се откриват и досега на територията на Израел. Няколкостотин такива са намерени в две пещери светилища, разположени на триста метра от Първия храм [4].

Древните евреи почитали също така съвета на боговете (наречен още Съвет на Светците или Велик съвет), председателстван от Господ. Книга Йов започва със сцена от съвета на боговете, а 81 псалм - с думите: „Бог стои в съвета на боговете, съди сред боговете (Пс. 82:1) [5]. Псалм 89 твърди, че Яхве е най-силният бог в съвета на боговете. „Кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? Страшен е Бог във великото множество на светиите“ (Пс. 89:7–9) [6].

Като всеки уважаващ себе си Бог на Бурята, Яхве имал своя свита. Това била свитата на Небесното войнство. Това войнство видял пророк Михей: „Видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво“ (3 Царе, 22:19).

Това Небесно войнство видял и пророк Елисей: „И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея“ (4 Цар. 6:17).

Тези огнени коне били същите коне, които оформяли войнството на Яхве: „Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището“ (Пс. 68:17) [7].

Това небесно войнство било такава важна съставка от мощта на Бога на Бурята Яхве, че даже в периода на победилия монотеизъм негов постоянен епитет бил „Яхве Цеваот“, иначе казано - „Господ на войските“, което по-късно се превърнал в изкривеното „Господ Саваот“.

Предводителят на това Войнство се явил на Исус Навин по време на завоюването на Обетованата земя (Навин, 5:14) и провел с него дълъг и вероятно цензуриран по-късно разговор. Звездите, членове на войнството, се сражавали със Сисара (Съдии, 5:20).

Сред членовете на войнството вероятно бил и богът на Слънцето - Шемеш. Във всеки случай през епохата на Съдиите в Израил живеел вожд на име Самсон/Шимшон. Той се появил на бял свят в резултат на чудодейно зачатие и имал огромни размери, като великаните, заченати от „божите синове“ (Битие, 6:4). Мястото, където се родил, се наричало Бейт Шемеш, защото там имало храм на бога на Слънцето, Шемеш [8].

Иначе казано, в оригинала Шимшон е бил син на Шемеш и това не било изобщо несъвместимо с култа към Яхве - защото слънцето/Шемеш слушало Яхве и дори по молба на Исус Навин спряло над Гибеонската долина, точно както звездите послушали пророчицата Девора и по нейна молба се сражавали със Сисара.

Евреите още от времето на Мойсей са се покланяли несъмнено на Бога на Войските. Това поклонение било системообразуващо за нацията. Който се покланял на Яхве, бил евреин. Който се покланял на Кемош или Дагон, не бил евреин. Но това поклонение имало съвсем друг характер от по-късния рафиниран монотеизъм на Жреческия кодекс, забраняващ Небесното войнство, Ашера и даже висотата.

Ние можем да си представим тогавашния Ерусалим - неголям още, но пъстър и многобожен град.

В този град на хълма Цион се намирал храмът на Яхве, построен от Соломон. Пред входа на храма се намирали конете на Слънцето (4 Царе, 23:11), а в самия храм стояла изваяната от Мойсей бронзова змия Нехущан (4 Царе, 18:4).

Строителите на храма не знаели нищо за забраната да се правят изображения. В храма се намирали „дванадесет медни вола“ (Еремия, 52:20), а стените му били украсени с „всякакви изображения на влечуги и нечисти животни, и на всякакви идоли от дома на Израил, изписани по стените наоколо“ (Езекия, 8:10).

Сред храма стоял престолът на Господ във вид на „колесница със златни херувими, разпростиращи криле и покриващи ковчега на Господния завет“ (1 Паралипоменон, 28:18) и на този престол по време на коронацията си седнал цар Соломон (1 Паралипоменон, 29:23).

В храма имало идол, който възбуждал ревността на Яхве (Езекиил, 8:3). Идолът бил статуя или на Ашера, или на самия Яхве. Повече от осемдесет стиха от Псалми споменават лицето на Яхве, иначе казано - лицето на неговата статуя [9]. Именно пред това лице изисква явяване „три пъти в годината“ един от вариантите на Десетте заповеди. Ще отбележим, че той не изисква явяване в храма или при скинията, или на мястото на събрание. Той изисква явяване именно пред лицето на Яхве, иначе казано - на това място, където се намирала статуята на Яхве.

Срещу хълма Цион, на Елеонския хълм, се намирал храмът на Ашера (4 Царе, 23:13). Девтерономист нарича Ашера „ционска мерзост“ и твърди, че този храм е бил издигнат заради чуждоземните жени на Соломон. Но по-скоро това е бил храм на съпругата или на майката на Яхве. Точно такава двойка храмове - храм на Яхве на остров Елефантина и храм на Царицата на Небето на противоположния бряг на Нил - построил три века по-късно в Египет отправения там еврейски гарнизон [10].

Храмът на Ашера на Елеонския хълм бил построен в рамките на обширната предприемчива програма на Соломон, който направил малкото периферно градче своя столица, и тази програма така впечатлила неговите съвременници, че по-късно те съчинили легендата как Соломон е построил храма с помощта на подчинени нему духове, на които той заповядвал, защото бил велик чародей.

Този град бил пълен с богове - и свои, и чужди. В този град пророците пророкували в името на Баал (Еремия, 2:8), а жените плачели за Тамуз (Езекиил, 8:14). Неговите обитатели се молели „на всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво“ (Еремия, 2:20). Те кадели на небесното войнство по покривите на всички къщи (Еремия, 19:13), кланяли се на Слънцето (Езекиил, 8:16) и поднасяли вейки към носовете си (Езекиил, 8:17). Децата от града събирали дърва и жените месели тесто да правят хлебчета за богините на небето (Еремия, 7:18).

„Колкото градове имаш, Юда, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Ерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадене на Баал (Еремия, 11:13) - възкликвал още в началото на VI в. пр. н. е. разсърденият Еремия.

Две вярвания, важни за нашия разказ, бихме искали да подчертаем.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 P. Skehan. «A Fragment of the „Song of Moses“ (Deut. 32) from Qumran», Bulletin of the American Schools of Oriental Research 136 (1954):12–15.

2 William G. Dever. Did God Have a Wife?; в: Archaeology and Folk Religion in Ancient Israel, Grand Rapids, Michigan, 2005; Saul M. Olyan. Asherah and the Cult of Yahweh in Israel, Atlanta: Scholars Press, 1988; Judith M. Hadley. The Cult of Asherah in Ancient Israel and Judah: Evidence for a Hebrew Goddess, Cambridge University Press, 2000.

3 John Day. Asherah in the Hebrew Bible and Northwest Semitic Literature, Journal of Biblical Literature, Vol. 105, No. 3 (Sep., 1986), p. 391.

4 K. Kenyon. Digging up Jerusalem, London, 1974, p. 142.

5 Синодальный перевод — 81:1.

6 Синодальный перевод — 88:7–9.

7 Синодальный перевод — 67:18.

8 Avigdor Shinan, Yair Zakovitch. From Gods to God, The Jewish Publication Society, 2012, p. 193.

9 Thomas Römer, The Invention of God, Harvard University Press, 2015, p. 154.

10 Patrick D. Miller. The Religion of Ancient Israel, Westminster John Know Press, 2000, p. 61.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.