Кипящата Ингушетия

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През миналата сряда в столицата на Ингушетия 65-годишният Ахмед Барахоев беше задържан по решение на съда за десет денонощия. Обвиниха го в провеждането на публична акция без съгласуване с властите, макар да има много потвърждения и свидетелства, че обвинението е лъжливо.

Арестът на 65-годишен старейшина е извънредно събитие за Кавказ и Ингушетия. Ахмед Барахоев беше един от активните участници в протестните акции от самото начало, когато стана ясно, че ръководителите на Ингушетия и Чечня са подписали тайно документ за преминаване на част от ингушетската територия под контрола на Грозни. Още в края на януари 2013 година Рамзан Кадиров одобри закон, в съответствие с който редица селища от Сунженския район на Ингушетия трябва да преминат под юрисдикцията на Чечня. След няколко месеца апетитът се усили и Кадиров поиска да се включи в състава на Чечня и ингушското селище Аршти.

Събитията се развиваха нарастващо: на 1 август 2014 година на територията на Ингушетия до административната граница с Чечня се сблъскаха със стрелба ингушски и чеченски войници. През август 2018 година чеченски строители започнаха да изграждат път, като твърдяха, че това е тяхна територия. На 26 септември миналата година Рамзан Кадиров и Юнус-Бек Евкуров подписаха Съглашение за укрепване на границата между Чечня и Ингушетия. След една седмица в социалните мрежи се появиха първите призиви към ингушите да защитят земята си и да не допуснат в парламента на Ингушетия да се гласува закон за новите граници.

Юнус-Бек Евкуров (л) и Рамзан Кадиров

Рано сутринта на 4 октомври 2018 година край зданието на парламента започнаха да се събират жители на Ингушетия от различни райони на републиката. Тогава се появи информация за първи сблъсък с полицията, която ограничи влизането в Магас по федералното шосе „Кавказ“. Когато силовите органи блокираха пътя за града, участниците в акцията отидоха до центъра на ингушетската столица пеша.

Неочаквано, в същия ден, Конституционният съд на Ингушетия застана на страната на протестиращите, като на практика осуети гласуването в парламента, защото подобни въпроси трябва да се решават с референдум. Председателят на Конституционният съд на Ингушетия заяви: “Позицията на ингушския народ по този въпрос е абсолютно законна и справедлива. Който иска, може да се изправи и да говори за някакви си блага или длъжности - историята ще прецени всеки и ще отсъди. Но те нямат право да казват, че не сме прави. Всеки ингуш знае това на подсъзнателно равнище”.

В Москва възприеха с огромно напрежение събитията в Магас, особено след като отишлият при протестиращите ръководител на Ингушетия Юнус-Бек Евкуров беше освиркан, а полицията, опитвайки се да усмири хората, започна да стреля във въздуха. Тогава Евкуров за първи път заплаши, че ще предприеме всички мерки за силово разпръскване на протестиращите. Хората му отговориха, като останаха и през нощта: разпънаха палатки, постлаха килимчета за молитва, запалиха огньове да се греят, съпричастните с тях започнаха да им карат продукти. Ръководителят на правозащитната организация „Машр“ Магомед Муцолгов съобщи, че на площада са останали да нощуват около хиляда души. Един ден по-късно там вече имаше тринадесет хиляди души. В отговор властите изключиха мобилния интернет, за да не достига информацията до социалните мрежи.

Бойци от специализираните полицейски части ОМОН и участник в протестната акция срещу промяната на границите между република Ингушетия и Чечня, 5 октомври 2018 година

На третия ден от протестите, 6 октомври, силовите части преградиха с тежка техника главните улици на Магас. При протестиращите отиде бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев, след това в Магас започнаха да идват известни обществени дейци от различни региони на Северен Кавказ. На 11 октомври жители на Ингушетия депозираха в Назрановския районен съд и в районния съд на Магас два административни иска, оспорващи действията на Евкуров при сключването на съглашението за границата. Едновременно с това организационният комитет на митинга призова да се отмени това съглашение и на 14 октомври Евкуров заяви, че Путин го е призовал да не разгонва митинга, като го посъветвал „да се договори мирно с протестиращите“.

Юнус-Бек Евкуров разговаря с участници в протестния митинг срещу промяната на границите между Ингушетия и Чечня, октомври 2018 година

Акцията перманентно продължаваше, всякакви опити да се преговаря с представителите на федералната власт не даваха никакви резултати. На 17 октомври Рамзан Кадиров заяви, че въпросът за границата е решен окончателно и нареди да се строи път „по чеченската територия“. Той отиде в ингушското село Сурхахи, като стовари цялата вина за ситуацията върху ръководителя на Ингушетия. На 30 октомври в Назрани се състоя Световен конгрес на ингушския народ, който прие обръщение към президента на Русия Путин, в което, между другото, се казва: „Изразяваме решителен протест срещу дейността на региовалните власти, които, пренебрегвайки изискванията на действащото законодателство, залагат бомба със закъснител под по-нататъшните добросъседски отношения между ингушския и чеченския народ“.

Протестен митинг срещу промяната на границите между Ингушетия и Чечня. Ингушетия, град Магас, 31 октомври 2018 година

На 8 октомври 2018 година ситуацията се усложни, след като на сайта на чеченския парламент беше публикувана карта с новите граници на републиката. Първите арести станаха на 17 ноември при мемориала на Паметта и Славата в Назрани, където беше насочено огромно количество техника и силови части, задържан беше блогърът Руслан Яндиев, а по данни на Изабела Евлоева са били задържани още няколко души. На 6 декември Конституционният съд на Руската федерация прие решение да бъде признато за законно съглашението за предаване на земята. Ръководителят на ингушския регионален отдел на партията „Яблоко“ Руслан Муцолгоев нарече заключението на Конституционния съд „политическо“ и заяви: „Решението беше прието в угода на чиновниците, то руши федералното устройство на страната. Ние си запазваме правото да провеждаме митинги, да се обръщаме към международните институции“. След това решение започнаха репресии – бяха уволнени от работа Анжела Матиева и Зарифа Саутиева, две активистки, участвали в акциите срещу съглашението за границата на Ингушетия и Чечня.

Нова вълна от протести започна на 26 март тази година. Този път хората се събраха, за да протестират срещу закона за референдумите, в който са ограничени въпросите за обсъждане на някои проблеми, включително и въпроса за предаването на земи. Съпредседателят на Световния конгрес на ингушския народ и член на Ингушския комитет за народно единство Муса Малсагов обяви митинга в Магас за безсрочен, участниците в митинга заявиха, че са готови да протестират, докато парламентът на републиката не бъде разпуснат, а Юнус-Бек Евкуров не подаде оставка. Съпредседателят на съвета на тейпите Ахмед Барахоев попита митингуващите искат ли да спрат протестната акция. „Няма да си тръгнем!“ – отговориха му от тълпата. „И аз няма да си тръгна“ – отвърна той.

Участници в протестния митинг срещу приемането на законопроекта „За референдумите в Република Ингушетия“. Ингушетия, град Магас, 26 март 2019 година

Вечерта в Магас се събраха повече от две хиляди протестиращи, градът беше отцепен от силови части. На следващия ден силовите части направиха два опита да разпръснат протеста, но избягаха позорно от площада. Ахмед Барахоев и други лидери на протестните действия призоваха хората да си отидат по домовете, за да се избягнат кръвопролития. На 2 април за участие в несанкционирани митинги в Магас и Назрани съдът осъди на десет денонощия арест петима жители на републиката, а двама глоби с 10 хиляди и 20 хиляди рубли. На 3 април започнаха масови арести и обиски по домовете: задържани бяха Ахмед Погоров, Барах Чемурзиев, Муса Малсагов и Ахмед Барахоев, обискирани бяха Багаутдин Хаутиев, Зафира Саутиева, Ахмед-Башира Аушеев и офисът на Съвета на тейпите. Броят на задържаните и осъдените се увеличава с всеки час.

Ингушетия е най-малкият руски субект, с площта само 3628 квадратни километра, образуван през 1992 година след разпадането на бившата Чечено-Ингушска автономна съветска социалистическа република. Тя е завзета от Руската империя през 1772 година още преди началото на Кавказката война. През 1917 година територията на съвременна Ингушетия се включва в състава на Планинската република, която съществува само две години. Автор на Декларацията за независимост и на Конституцията на Планинската република, а също неин министър на финансите е ингушът Васан-Гирей Джабагиев. След една година гражданска война на болшевиките с войските на генерал Деникин през 1920 година е провъзгласена съветска власт и отначало е образувана Планинската автономна съветска социалистическа република, след това Ингушската автономна област, а през 1934 година е създадена Чечено-Ингушската автономна област, която на 5 декември 1936 година се превръща в Чечено-Ингушска автономна съветска социалистическа република.

След това депортация – на 23 февруари 1944 година са изселени всички ингуши. Голяма част от Ингушетия влиза в състава на Северо-Осетинската автономна съветска социалистическа република като Назрански район, планинската част на Пригородния район преминава към Грузия, по-голямата част от изоставените домове са дадени на осетински семейства. След обявяването на независимостта и образуването на Република Ингушетия върналите се от местата на депортиране ингуши поискаха да им се дадат земите и домовете, в които вече живееха етнически осетинци. През 1992 година избухна въоръжен конфликт, който по официални данни отне живота на повече от четиристотин ингуши. Кремъл застана на страната на Северна Осетия, Пригородният район така и не беше върнат. Ингушетия загуби 1460 квадратни километра, тоест четвърт част от историческата си територия.

Мемориалът за жертвите на депортацията в Назрани

Апетитите на семейство Кадирови се проявиха още през 2001 година, когато Кадиров поиска . да бъде върната Ингушетия под крилото на Чечня и когато само авторитетът на първия президент Руслан Аушев не позволи на този план да се осъществи. От 2008 година ръководител на републиката е генерал-майор Евкуров, известен със своя рейд в Прищина през 1999 година в нарушение на статута на международните миротворчески сили. През 2018 година Евкуров беше преизбран за държавен глава за още пет години, до 2023 година. Но ако съдим по последните събития, той трябва да е развалил окончателно отношенията си със Съвета на старейшините на ингушските тайпи Мехк-Кхел, който взе решение да не се сключват бракове с рода Евкурови до седмо коляно, а това, както съобщава информационният сайт Сaucasustimes, е най-позорящото решение, което може да вземе обществото по отношение на отхвърлените от него, то се равнява на проклятие.

Решението на старейшините не е просто привилегия на древния и уважаван орган за самоуправление на ингушите, това на практика е непризнаване на светската власт. То е свързано с интригите около границата, но в действителност повод стана публичното оскърбление, което си позволи генералът-десантник по адрес на старците: изказвайки се по телевизията, той заяви: „Заврете си своето мнение някъде по-надълбоко“. Подобно нещо не са си позволявали даже окупаторите по времето на Руската империя. Ингушите са малоброен народ, някъде към половин милион души, но показват пример за гражданска активност и мъжество при противопоставянето на руската власт.

Трудно е да предположим как ще завърши конфликтът. Още по-сложно е да си представим бъдещите отношенията между двата родствени народа – чеченския и ингушкия, които по волята на кремълската марионетка са поставени пред по-скоро политически отколкото мисловен избор. Събитията в Ингушетия, без преувеличение, се наблюдават от целия Северен Кавказ, всеки регион е натрупал много въпроси към руските власти още от времето на голямата Кавказка война и с развитието на събитията задаването на тези въпроси ще става постоянно. А изглежда, че руската власт прилага същите методи за потискане на малките народи като преди двеста години.