СЛУЖБОМЕР

петък, март 29, 2019

Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 6. Два въпроса към вярващите

Искам да задам, колкото и странно да прозвучи, два въпроса на вярващите.

Аз имам свои отговори, но е възможно те да не са правилни. Възможно е да разбирам някои неща грешно или неточно.

И ми се иска да науча отговорите, които могат да ми предложат вярващите, или така наречените вярващи, или тези, които се смятат за вярващи – не е толкова важно.

А е важно, че двата въпроса се отнасят до тяхната главна книга – така нареченото „свещено писание“, по-точно засягат непосредствено самото Благовестие, иначе казано – Новия завет. Разделът се нарича Деяния на апостолите, а моят въпрос за пета глава, конкретно – за случката с Анания и Сапфира.

Ще припомня: за да влезе човек в общината на първите християни, било необходимо да продаде всичко, което има, а парите – пълната сума, до последната сестерция – да донесе и да ги даде на апостол Петър.

И ето че една семейна двойка – Анания и Сапфира – решават да влязат в християнската община. В глава пета пише буквално:

„А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имота си и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите“.

Иначе казано, Анания продал всичко, което имал, но скрил част от парите – вероятно поради някакви битови съображения.

„Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатаната така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята?

Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха.

Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило“.

Ще добавя от себе си: никой не е казал на Сапфира за смъртта на мъжа ѝ, която всъщност е настъпила в съвсем близко време.

„Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ – отговори тя.

Тогава Петър ѝ каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“

В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ“.

И точно тук се появява моят въпрос.

Как всъщност са умрели Анания и Сапфира? Кой е техният убиец?

Ако това е така нареченият всеблаг бог, който е любов, ние знаем, че всеблагият бог имал все пак навика да убива по много по-изтънчен и екзотичн начин – например с превръщане в солен стълб. Или още някак си все така изкусно.

Между другото, идеята за превръщане в солен стълб би била тук по-оправдана, защото би могло да поставят и Анания, и Сапфира в християнското светилище като нагледни експонати, прикрепяйки им някакъв надпис от рода на: „Те не дадоха всичките пари на апостолите“. Би могло и на три езика – на арамейски, гръцки и латински.

И все пак – кой е техният убиец, ако това не е така нареченият всеблаг бог? Ще напомня, че освен Бог, Анания, Сапфира и групата християни на мястото на произшествието нямало никого. Не се споменават никакви други действащи лица.

На мене ми се иска много да чуя отговора на този въпрос.

Вече казах, че имам свой отговор, и допускам напълно, че той може и да не е верен.

Аз смятам, че тук виждаме единствено схематична илюстрация на това как се създава всяка тоталитарна секта, чиято цел са преди всичко парите, бизнесът. Според мене историята, която цитирах, показва по най-добър начин това.

Ако не съм прав, предложете, моля ви, своя отговор.

Вторият въпрос засяга непосредствено разпятието.

Ние знаем, че героят на вашата книга - а именно на Новия завет, или на Евангелието – Исус Христос, равин по професия, проповядващ в синагогите, имал доста печална за земните мерки съдба: бил разпънат.

Смята се, че по този начин той е пожертвал себе си.

Наистина, получава се така, че той е пожертвал себе си на себе си. Защото нееднократно казва, че той и Бог Отец са едно и също нещо.

Той се преобразява на планината Тавор, заставайки пред учениците си с всякакви бялоблестящи одежди. Той знаел предварително цялата драма и даже предсказал на Петър, че, преди да пропее петелът, ще го предаде три пъти. Иначе казано – той безусловно бил бог и руската православна канонична традиция само потвърждава това.

Нека си спомним:

(Тук следва откъс от стар руския православен тропар за разпънатия Христос – „цар на ангелите“).

С други думи, никакви съмнения, че Христос е Бог, православните християни не би трябвало да имат.

Но ако бог е абсолютно всезнаещо, всемогъщо, всевластно, всепроникващо същество, той по всяка вероятност знае всичко, което е станало, и всичко, което ще стане.

Така в евангелската драма той участва като автор на сценария, продуцент и режисьор-постановчик, който по дефиниция е запознат със сценария и в общи линии знае много добре как ще се развият събитията.

По тази логика, отивайки на така наречената кръстна смърт, той е знаел прекрасно, че с него няма да се случи нищо лошо. Че нищо не заплашва нито живота му, нито здравето му, нито властта му, нито благополучието му. Че ще минат някакви си тридесет и шест часа и той, абсолютно невредим, ще стане и ще продължи да функционира.

В какъв смисъл тогава се е жертвал?

Защото ако това е спектакъл, ако хепиендът на това същество е бил гарантиран просто защото така е било заложено в сценария и изпълнителят на главната роля го е знаел прекрасно – смъртта престава да бъде смърт. И мъките престават да бъдат мъки. Това повече прилича на някакъв туризъм в екстемални условия.

Възможно е да греша. Възможно е моята трактовка да е абсолютно невярна и вие да имате своя. Но аз вече ви обърнах внимание, че това е само въпрос.

Как така се е жертвал, след като хепиендът е гарантиран?

Предполагам, че тези книги са се писали за така наречените първи християни. Ние помним, че това са били работници в лупанариумите, прокажени, местни клошари, освободени роби и роби – накратко казано, абсолютно безпросветни хора, без какъвто и да е критичен, скептичен или аналитичен подход към въпроса. На тях можело да им се набие в главите всякакво нещо.

Възможно е да не съм прав.

Ще чуя с интерес вашите отговори.

А по време на следващите уроци непременно ще поговорим за това как да предпазим децата от попската пропаганда по време на така наречените уроци по православна култура в училищата. Мисля, че мога да ви подскажа как да го направите.

Освен това задължително ще организираме малки библейски четения и аз ще се постарая да обясня на атеистите как е най-добре да се разговаря с вярващите.


(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.